понеделник, 8 август 2016 г.

Мнението ми за любовните магии

Няма да е преувеличено, ако кажа, че въпросите за любовни магии са най-многобройните, които получавам. И то в най-различни вариации - дали вярвам в любовните магии; дали одобрявам любовните магии; дали правя любовни магии; колко струват любовните магии, които правя и дали изобщо знам любовни магии. Предполагам повечето от вас вече са наясно, че аз не одобрявам обсебващите любовни магии и ги намирам за интересни почти изцяло само от изследователска гледна точка. Тук искам да разясня точно какво имам предвид.

Любовта, истинската любов не е обект на покупко-продажба. Тя или съществува между двама души, или не. Или се появява между двама души, или не. И ако искате да запалите искрата на любовта, то това се прави със съвсем обикновени методи, които включват известно количество усилия от ваша страна. Извършването на любовна магия от друга страна, дори да породи нещо, то със сигурност няма да е любов в истинския смисъл на думата. Но всъщност много хора това не ги притеснява. Те ми казват: "Не ме интересува дали е реално или не, аз просто искам този човек да бъде с мен, независимо как." Все се опитвам да проумея как това може да бъде истинско желание и какви потребности всъщност би задоволило. Защото това съвсем не е любов, това е егоизъм, извисен на такива висоти, че отстрани изглежда ... гнусно.

Други хора смятат намесата в чуждото съзнание за нещо оправдано, след като "ние имахме чудесна връзка 2 години, и АЗ ЗНАМ, че АЗ съм най-доброто за този човек". И аз отново съм оставена да се чудя откъде е това самочувствие, че само ти знаеш истинските потребности на друг човек. Това също си е егоизъм. Защото, нека бъдем честни, това не са потребностите на другия човек, това са си твоите потребности. И независимо, че някога с някого си бил/а щастлив/а, това не е гаранция, че това щастие може и трябва да продължи вечно.

Третата група хора, които ми пишат във връзка с любовни магии са най-нелепи. "Аз искам този човек, който видях вчера/ който ми се усмихна днес/ с който работя от една седмица/ който има друга жена/мъж и не ме познава изобщо, да бъде влюбен в мен". Нелепи са, защото от една страна искат нещо, което знаят че не могат да имат, а от друга, че искат да го получат по лесния начин (при това сега и веднага) - без да полагат усилия, без да отделят от времето си, без да направят дори опит да се свържат с желания човек по "нормалния" начин. И каква е тази безочлива увереност, че след като ти не си направил и един опит да привлечеш този човек, аз ще тръгна да му правя магия, че да те обича?

И изобщо защо хората търсят, искат и смятат, че се нуждаят от любовна магия,

когато в повечето случаи се нуждаят от истинска любов, от истинско внимание, от истински човешки взаимоотношения. Честно казано смятам, че необходимостта от любовна магия може да е един от основните симптоми на много видове проблеми както в личния живот, така и в собствената психика.

Тук някой би казал, че става въпрос предимно за жени, но всъщност преобладаващата част от тези, които ми пишат са мъже. Защо е тази липса на увереност в собствените способности, очарователност, външен вид? Каква е тази илюзорна представа, че човек има нужда от друг човек, за да бъде завършена личност? И най-вече - как така, ако обичаш някого толкова силно, колкото твърдиш, твоята основна цел в живота ще е да го подчиниш на волята си? Защото любовта не се състои в подчиняването на другия, а по-скоро в укротяването на себе си, в намирането на баланса между "аз" и "ние", но без "аз" да става "ние".

неделя, 17 юли 2016 г.

Днес почитаме св. Марина

Днешният ден, 17 юли, е посветен на св. Марина. Ето защо реших да споделя набързо няколко клипчета, в които да се запознаете с тази светица, наричана и Огнена.

Но преди това, можете да отделите десетина минути и да прочетете малко повече информация за самата светица. Смятам, че особено подходящ е един откъс от новата и вече похвалена от мен книга "Антични следи в магически обреди от българските земи".


В откъса сте прочели за Сливаровската пещера, която е посветена на св. Марина. Едно кратко клипче, но в същото това време много интересно, ще ви запознае по-добре със самата пещера.



Това клипче пък споменава за шествието, което местните хора извършват до пещерата всяка година на днешния ден. Подобно шествие хората правят и до параклиса на светицата.

Гледайте: Параклис "Света Марина" до Малко Търново. 17 юли 2016 г.

И за финал, в случай, че запазените антични следи в българските обичаи и специално в култа към св. Марина, са ви се сторили интересни, можете да си припомните и този филм, посветен на "огнените" светци - св. Марина и св. Илия (пст... само половин час е, струва си!).



А вече за най-амбициозните - горещо препоръчвам книгата "Забравената светица" на Валерия Фол.

сряда, 6 юли 2016 г.

Как е сътворен светът (легенда)

зпървен земя и хора нямало. Навсякъде било вода. Имало само господ и дявол, които живеели тогава наедно.

Един път господ рекъл дяволу:
- Хайде да направим земя и хора.
- Да направим - отговорил дяволът, - ами отгде да земем пръст?
- Под водата има пръст - рекъл господ. - Влез, та извади малко.
- Добре - отговорил дяволът.
- Преди да се пуснеш ама - казал господ дяволу, - кажи: "С божия сила и с моя!" Тогава ти ще стигнеш дъно и ще намериш пръст.

Дяволът се спуснал, но не рекъл първо: "С божия сила и с моя!" - ами: "С моя сила и с божия сила!" Затова не стигнал дъно. На вториа път пак тъй направил и пак дъно не стигнал. На третия път вече казал: "С божия сила и с моя!" И тогава стигнал дъно и с нокти си закачил малко пръст.

Нея пръст господ я турил на водата и станало малко земя.

Дяволът, като видял това, намислил хитрост такава: поканил господа да спят, та като заспи господ, да го бутне във водата, че да остане сам той и да се прослави, какво той уж е направил земята. Господ знаял това, но легнал и се престорил, че спи. Тогава дяволът става, зима господа на ръце и тръгва къде водата, за даго хвърли; той върви къде водата, а земята расте. Когато не стигнал водата, обърнал се към другата страна, но пак до водата не стигнал. Тогава се обърнал и на третя страна и като не стигнал пак водата, турил господа на земята, па легнал и той. Като поспал малко, румнало му, че останала още и четвъртата страна; зема господа и го поносил къде водата, но сѐ пак не стигнал до нея.

Тогава дяволът разбужда господа:
- Стани, господи, да благословим земята. Виж колко тя порасте, доде ние спахме.
- Когато ти ма носи на все четири страни, за да ме хвърлиш във водата, и направи кръст с мене, аз благослових земята - казал господ.

Дяволът се разсърдил за това, оставил господа и побягнал от него.

Като останал господ самичък и като пораснала земята тъй много, щото слънце не можело да я покрий, той сътворил в дух ангели и проводил ангела "вòйна", за да повика двола, да го попита какво да стори, за да престане земята да расте.

В това време дяволът сътворил козата и като идел при господа, оседлал пърча, комуто направил юзда от прас: оттогава и досега козите имат бради.

Ангелите, като видели дяволът да язди на пърча, присмели му се, а той се разсърдил и върнал се назад.

Господ тозчас сътворил пчела и казал ѝ:
- Иди скоро, та кацни дяволу на рамо и слушай какво ще приказва, че доди да ми обадиш.
Пчелата отишла, кацнала дяволу на рамо, а той приказвал:
- Ех, глупав господ! Не знай да земе един прът, па да кръстоше сѐ четире страни и да каже: "Стига толкова земя!" - ами се чюди какво да прави.

Пчелата, като чюла това, избрънчала и хвръкнала от рамото му. Дяволът се обърнал, та я видял и рекъл:
- Да ти яде ... онзи, който та изпратил!

Като дошла при господя, пчелата му обадила, че дяволът приказвал:
- Ех, глупав господ! Не знаил да земе един прът, па да кръстоса земята на все четири страни и да каже: "Стига толкоз земя" - ала се чюди какво да прави! А заради мене - рекла пчелата - каза: "Да ти яде ... онзи, който тя проводи."

Господ направил това и земята престанала да расте. На пчелата казал:
- От твоите ... да няма отсега нататък по-сладки!"

източник: "Българско народно творчество в тринадесет тома. Том 11: Народни предания и легенди", 1963, стр. 229-230

снимки: кадри от българския филм "Бяла магия" (1982), реж. Иван Андонов

сряда, 29 юни 2016 г.

Съновидения и тълкуванията им от гр. Прилеп (1892 г.)

Разглеждайки изданието на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" от 1892 г. попаднах на един любопитен списък с тълкувания на сънища от гр. Прилеп. Споделям в оригинал, за да можете сами да се сблъскате както с трудностите, така и с удоволствието от разчитането на подобен текст.


Източник: Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Том VII, София 1892, стр. 129-131

петък, 24 юни 2016 г.

Тюркоаз


Автор на статията: Ани

Наименованието на този древен минерал произхожда от персийската дума firusa, което означава камък на щастието. Персите са вярвали, че в тюркоаз се превръщат костите на хора, умирали от любов. По тази причина са подарявали камъка в знак на силни чувства и е символ на вярна любов. Съгласно поверията, тюркоазът притежава способността да утешава разбити сърца.

Цветовете на тюркоаза варират от небесносин до зелен. Смята се, че небесносиния цвят е характерен за младите камъни и се дължи на медните йони, а зеления за "стар" и цвета му се дължи на железни съединения.

Талисмани и амулети

Древните египтяни са правели фигурки, символизиращи мира. За индианците, фигури от тюркоаз са носели успех по време на лов. В древността се считало, че промяната на цвета на камъка е символ на отминаваща любов. Също така се смята, че ръка, която е украсена с пръстен с тюркоаз, никога няма да обеднее.

Лечебни свойства

Тюркоазът укрепва зрението, избавя от безсъние и нощни кошмари, облекчава главоболието. Според индийците, камъкът се счита за стимулатор на пета чакра и затова този минерал влияе положително на гласните струни и щитовидната жлеза. Монголските лами са считали, че тюркоаза се явява индикатор на здравословното състояние на носещия го. Потъмняващ или позеленяващ камък може да е сигнал за започващо заболяване. Смята се също така, че цвета на камъка може да се възстанови, ако се носи от абсолютно здрав човек със силна аура.

Магически свойства

По думите на руския академик, геохимик и минералог, Александър Ферсман, няма друг камък, който да играе такава голяма роля в човешките суеверия. В Персия, тюркоазът е символ на успеха и победата. В средните векове са считали тюркоаза за мощен талисман, който пази стопанина си от отрова и отравяне. В съвременната митология се смята за камък на смелите хора, способни да оглавят борбата със злото. Препоръчва се на хора, които не се боят от риска и стремящи се към победа, да носят бижута от тюркоаз.

Украшения от тюркоаз носят успех във финансовите дела и привличат пари. Съществува мнение, че тюркоазът носи спокойствие в семейството и прекратява кавгите между съпрузите. Бижута от тюркоаз носят безстрашие, сила на духа и напоритост.

Източник: Джаспер Стоун"Всичко за скъпоценните камъни" 

четвъртък, 26 май 2016 г.

Относно проверката с яйце

Най-популярната статия в The Occult Room за всички времена е "Как да разбера дали имам направена магия?" До известна степен съм учудена от нейния невероятен успех и всеки път повдигам неодобрително вежди, когато видя, че отново е най-четената публикация за деня, седмицата, месеца. От друга страна предплагам, че повечето хора, на даден етап от живота си, са имали някакви съмнения за това, че им е направена магия от някой недоброжелател. Струва ви се, че нямате късмет, вече трето гадже ви зарязва или пък не можете да си намерите половинка, уволнили са ви отново, парите не стигат или пък винаги стъпвате в локви, когато вали. Разбира се, нито една от тези ситуации не означава, че имате направена магия. Това са неща, които се случват на всеки и колкото и да е неприятно трябва да намерите сили и сами да се справите с тях. Действително по-лесно би било да прехвърлим вината за нашите неуспехи на злобния колега, завистливата приятелка или пък онзи съсед, с който се сбихме веднъж пред входа, но истината е, че в повечето случаи се оправдаваме с "магия", когато не искаме да поемем отговорност за постъпките си и последиците от тях.

Дотук с четенето на морал (засега), нека да разгледаме самия обред

Работата е проста - слагате яйце в буркан с вода, който поставяте под леглото си вечер, преди да заспите. На сутринта чуквате яйцето в буркана и гледате резултата.

Дори на пръв поглед се вижда, че практиката е осъвременена. За това подсказва стъкления тбуркан, но също и наличието на легло с празно място под него - нещо, което липсва в традиционната ни култура. Но ако това е съвременна версия, то коя е автентичната? Отговарям веднага с един цитат:

"За уроки се гадае и с яйце. След изговарянето на баилката то се счупва и изсипва в паничка с вода и според състоянието му се гадае за болестта. Ако от него се издигат "жици като конци, на чийто край има мънички шупли като очички", или ако се замъгли, баячките със сигурност откриват уроките."

Ангел Гоев, "Обредното лечение чрез баене в българската народна медицина",
в "Етнографски проблеми на народната духовна култура",
София, 1989, с. 134

От това сведение виждаме, че тази практика е насочена към установяване на уроки. Разбира се, не е изключено подобна практика да е била изпълнявана и с цел установяване на магия. Но важното в случая са две неща. Първо това е наличието на "баилка", т.е. съпровождащ действията текст, който е неразделна част от обреда. И второ, но най-важно - действието не се извършва от засегнатия човек, а от баячка - човек запознат с това, което извършва.

Ето защо не мога да кажа, че подкрепям споделената преди 5 години практика с яйцето и буркана, въпреки че по онова време я смятах за напълно приемлива.

И ето, виждате, че въпреки че съм допуснала грешка, то се опитвам да поема отговорност за действията си. В много случаи това е най-добрият вариант.

Мислете критично!

събота, 21 май 2016 г.

Книгата, която трябва да си купите тази година

Доста рядко се вълнувам около издаването на нова книга от български автор. Бих казала трагично рядко. А когато става въпрос за едно наистина сериозно изследване в сферата на магията по българските земи - вълнението ми е по-голямо от обикновено! Разбира се, става въпрос за книгата "Антични следи в магически обреди от българските земи" на Георги Мишев, за която вече съм ви споменавала както във фейсбук страницата на The Occult Room, така и в чисто новичкият си бюлетин (никога не е късно да се запишете!).

За какво става дума?

Книгата представлява преработен и допълнен вариант на докторската дисертация на Георги Мишев, в която изключително обстойно ще се запознаете с някои антични мотиви, запазени в българската магическа обредност. Този труд е и особено важен, тъй като освен всичко останало коментира и терминологията на понятия като „магия”, "магическо мислене", "магически ритуал" - нещо, което определено липсва не само в българската наука, но дори и в съзнанието на огромна част от практикуващите, интересуващите се, занимаващите се и изучаващите. Обрънато е внимание и на действията, думите и магическия реквизит в магическата обредност. Може да изглежда малко суховато, но без да знаем какво е "магия" или "обред", как можем да имаме самочувствието да твърдим, че ги разбираме и владеем?

Разбира се, със своите 464 страници книгата предлага много повече от това. Ще намерите в нея както кратка история на античността в Европейския югоизток, така и описания на някои от най-влиятелните митични персонификации на "магьосника", които са свързани с нашите земи. Цяла една глава е отделена на разликите, приликите и връзката между мистерията и магията. Друга глава е посветена на съвременни практики от традиционната българска обредност - от тези на лечителите до тези на магьосниците. Последната глава обсъжда представата за Богинята и нейните различни образи, съхранени в българската традиционна култура.

Едва ли можете да си представите до каква степен нямам търпение да се сдобия с копие! Книгата е вече по книжарниците и вие можете да си я закупите за направо скромната сума от 20 лв. (например ТУК).* Ако пък искате да имате подпис от автора на своето копие (като мен) или пък просто искате да се срещнете с него, то можете да го направите само след няколко дни. На 25 май в София ще има представяне на книгата, където ще можете да чуете от самия Георги Мишев какво представлява и с какво е полезна "Антични следи в магически обреди от българските земи". Събитието във фейсбук можете да видите ТУК, както и да прочетете по-обстойна информация за съдържанието на книгата.

Имайки предвид липсата на качествени книги посветени на изучаването на магията на български език, а камо ли такива изследващи я в контекста на традиционната българска обредност, то определено мога да кажа, че това е книгата, която трябва да си купите тази година. И да я прочетете, разбира се, и то поне няколко пъти. :)

* линкът е към предпочитаната от мен книжарница, но книгата можете да намерите почти навсякъде