четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Истинското вуду - документален филм

Онзи ден, една редовна читателка на блога, спомена във фейсбук страницата на The Occult Room нещо за вуду. Това ме накара да се замисля, че до този момент все още не съм публикувала нищо за тази толкова популярна и интригуваща вяра. Една от целите на блога е да разрушава грешните представи за различните практики, които популярната култура ни налага, а вуду и неговият комерсиален образ са най-блестящия пример за огромната разлика между реалност и холивудска пропаганда. Като чуем "вуду" в нашето съзнание, най-често дори неволно, изниква образът на малка антропоморфна фигурка набодена с игли. Това, разбира се, е твърде далеч от истината.

Чудех се как да формулирам първата публикация за вуду, имайки предвид, че познанията ми в тази област са по-скоро енциклопедични. И тогава се сетих за един документален филм, на който бях попаднала преди няколко години. Реших, че няма нищо по-убедително от старата максима "око да види" и избрах да ви запозная най-напред с него, за да може да си изградите представа върху реални образи и реални практики.

"Божествени конници - живите богове на Хаити" (Divine Horsemen - The Living Gods of Haiti) е заснет от Мая Дерен в периода 1947 - 1954 година, но е излиза като филм едва през 1985 година, когато е направена кинематографичната редакция и е добавен разказвателния текст. Филмът е ценен с това, че представя вуду в неговия истински образ - без излишния кич и пресилена демоничност, които в последствие популярната култура му окачва.

Отделете време и изгледайте целия запис, дори и да не знаете английски!

вторник, 22 октомври 2013 г.

Вещерски мехлем - между легендите и реалността

"Мас от малки деца - кипнете я във вода в меден съд, като запазите най-гъстото от онова, което остане на дъното; тези жени я слагат настрани и я държат, докато им се предостави сгода да я употребят. После прибавете див магданоз, самакитка, клонче от топола, планински магданоз, пак самакитка, листа от топола и сажди."
Средновековна магична рецепта [1]

Това е само една от многото рецепти за приготвянето на прословутия "вещерски мехлем" или наричан още "мехлем за летене", с чиято помощ се е вярвало, че вещиците придобиват способността си да прелитат разстоянието от своя дом до мястото, където се провеждал техният Сабат. Разбира се, от позицията на хора, живеещи в XXI век, не трябва да приемаme подобни определения буквално. За сега човешкото познание не е достигнало до такива висини, че само с нанасянето на билков мехлем върху тялото хората да могат физически да летят.

От къде научаваме за "вещерския мехлем" и каква е неговата история?

Преди да се впусна в описания на различни рецепти, трябва да отбележа, че е възможно това прословуто мазило изобщо да не е съществувало. Първите писмени сведения за неговата употреба са от 1456 година, когато баварският лекар Йоханес Хартлиб написва книга, посветена на "всички забранени изкуства, суеверия и магии". По това време, XV-XVI век, сред буржоазията и благородниците на Европа окултизмът претърпява своеобразно възраждане. Но именно през първата половина на XV век започват и гоненията на вещици - първоначално в югоизточна Франция и западна Швейцария, които по това време са съответно Бургундско и Савойско херцогство. Също така повечето рецепти за "вещерски мехлем" достигат до нас благодарение на християнски автори, чиято цел е да дискредитират това, което се прокламира като вещерство, като нещо отблъскващо, ужасяващо и грозно. Предполага се, че съставки като "кръв от прилеп" и най-вече "мас от некръстено пеленаче" са именно проявление на подобни опити.

Много нео-паганисти се опитват да направят историята на "вещерския мехлем" дори още по-древна, като го свързват с описанията на различни видове магически мехлеми от античната литература. Особено много се цитира това на Апулей от "Златното магаре", тъй като там също става въпрос за чудодейна смес, която осигурява способност за летене:

"Един ден Фотида, крайно развълнувана, изтича при мене и ми съобщи, че нейната господарка, на която дотогава не помогнало нищо в любовта, щяла да се превърне в птица и да отлети така при обекта на своята любов. Затова да се приготвя предпазливо за наблюдение на това голямо събитие. И вече около първата нощна стража тя ме заведе с боязлива и тиха стъпка до оная горна стаичка и ме нагласи да наблюдавам през някаква цепнатина на вратата това, което се извърши по следния начин:

Най-напред Памфила съблича всичките си дрехи и тогава вади от някакво сандъче много бурканчета; на едно от тях маха капачето и взема от него мехлем, който дълго разтрива на дланите си, с него после се намазва цялата, от краищата на ноктите чак до върха на косите, дълго шепне нещо на лампата и размахва в трептящо движение своите ръце. Докато те потрепват леко, израства й мека перушина, развиват се и твърди пера, носът й се втвърдява в изкривен клюн, ноктите й се изкривяват. Памфила се превръща в бухал. Тогава тя издава печален крясък и подскача малко от земята, за да изпита себе си, след това се вдига нависоко и размахала криле, излита навън."[2]

Някои дори отиват още по-далеч, като се опитват да свържат изобщо употребата на растения съдържащи алкалоиди в миналото с "вещерски" практики. Това е твърде преувеличено, но също така е лишено от каквито и да било реални доказателства.

Но все пак, ще възразят повечето от вас, би трябвало да има и доза истина дори в пресилените писания на средновековните автори и художествените сведения на техните антични предшественици. Разбира се, употребата на психоактивни вещества е позната още от най-ранните етапи на човешката история. Античните източници ясно показват, че използването на билкови мехлеми за магически цели не е било нещо необичайно. Може да се предполага, че през Средновековието употребата и притежаването на лечебни мазила, които наистина са на основата на достъпната за всички животинска мас, е било демонизирано, за да удовлетвори нуждите на зараждащата се пропаганда срещу "вещици". Но да се търси паралел или дори някаква наследственост между описаните в древните антични творби мазила и "вещерския мехлем" само защото имат в състава си сходни растения е като да се твърди, че обредните хлябове в древния Рим са преки предшественици на торта "Сахер", само защото и в двете има брашно.

Какво точно е представлявал и как е действал "вещерският мехлем"?

Ако оставим настрана злокобните и почти легендарни съставки, като мас от малки деца, повечето рецепти за "вещерски мехлем" се състоят от две неща - мазнина за основа и растения, от които да се извлекат активните съставки. Най-често тези растения са:

Лудо биле (Atropa belladonna)
Татул (Datura stramonium)
Черен блян (Hyoscyamus niger)
Мандрагора (Mandragora officinarum)
Самакитка (Aconitum spp.)
Бучиниш (Conium maculatum)

Общото между всички тях е, че имат в състава си различни алкалоиди, като особено внимание можем да обърнем на един - атропин. В малки дози, освен че има лечебни свойства  той предизвиква и делириум, но в по-големи може да доведе и до смърт. Употребата на подобни отровни растения в мехлема е именно това, което предизвиква и "летенето". При досега си с кожата, алкалоидите в традиционно използваните за направата на "вещерски мехлем" билки  активират епифизната жлеза, увеличава се нивото на мелатонин, като това води до състояние подобно на сън. Този, който е използвал мехлема изпада в нещо като транс и може да получи видения за това как лети над градове, гори и поля, докато все още е буден. Много от съвременните привърженици на "вещерския мехлем" обаче твърдят, че става въпрос не толкова за илюзия, колкото за истинска проява на астрална проекция, подпомогната от халюциногените. Според мен това твърдение е малко противоречиво, тъй като винаги ми се е струвало, че единствения сигурен резултат от използването на халюциногени за влизане в състояние на астрална проекция е, че никога не можете да разберете дали изобщо сте постигнали желания резултат или просто сте останали с впечатлението, че това се е случило.

Има ли вариации на "вещерския мехлем"?

В общи линии рецептите, които са документирани с десетки, следват споменатия модел - мазнина за основа и различни билки. Но със засилването на интереса към старите практики в средата на XX в. постепенно се появяват и рецепти за "безопасен мехлем за летене", т.е. такъв, който не съдържа никакви отровни съставки, които биха могли да ви убият, ако решите да си пробвате късмета като средновековна вещица. Един вид "безалкохолната бира" на мехлемите за летене, което прави подобни рецепти просто занимателни и любопитни, но реално погледнато безсмислени.

Обещах ви, че ще изброя и няколко рецепти. Първо нека се запознаем с две оригинални рецепти от Средновековието. Ще ви направи впечатление, че те съвсем не са точни - липсват всякакви грамажи, а много от наименованията на растенията са или неясни, или прекалено общи.

"За такива пътувания, както мъжете така и жените, а именно вещиците, използват мехлем наречен "unguentum pharelis". Те го приготвят от седем растения и откъсват всяко растение на деня, който се свързва с него. Така в неделя берат солсеквиум [3], в понеделник лунария, във вторник върбинка, в сряда меркулиарис, в четвъртък центрантус, в петък венерини коси. От това те правят мехлем като добавят кръв от птици и мас от животни, чиито имена аз няма да напиша, така че никой да не се разгневи от това. Тогава, когато поискат, те го разпръскват на пейки или столове, гребла или ръжени и летят върху тях. Това е истинска некромансия и е строго забранена." [4]
Johannes Hartlieb, "Das puch aller verpoten Kunst, ungelaubens und der zaubrey", 1456 год.

"Като варят детска мас в меден съд, те се отървават от водата, сгъстявайки това, което е останало. Тогава те го запазват и след това го варят отново преди употреба. С това те смесват целина, самакитка, тополови листа и сажди или сладък корен, блатен аир, очиболец [5], кръв от прилеп, лудо биле и мазнина. После намазват всички части на тялото, като първо ги трият, за да станат червени и топли и за да омекотят това, което се е стегнало заради студа. Когато плътта се е успокоила и порите са се отворили, те добавят маста (или мазнината, която я заменя)."
Giovan Battista Della Porta, "De Miraculis Rerum Naturalium", книга II, глава XXVI, 1558 год.

Добре е да се запознаем и с "безопасните", съвременни рецепти, които в общи линии биват два вида - мазнина с етерични масла или класическото мазнина с билки. Тук вече имате и точните мерки, но моят съвет е да не се изкушавате да ги изпробвате - приятен аромат можете да получите и от вашия съвсем обикновен крем за лице или парфюм.

"Нетоксичен летящ мехлем

2 капки масло от сандалово дърво
1 капка масло от жасмин
1 капка масло от бензое
1 капка масло от сушена кора от мушкатов орех

Добавете маслата към пчелен восък или маслена основа. Намажете тялото, преди да предприемете опит за астрална проекция."
Скот Кънингам, "Магически аромати, масла и отвари", София 2005

"Вещерски мехлем за летене

1/4 чаша свинска мас
1/2 ч.л. карамфилово масло
1 ч.л. сажди от комина
1/4 ч.л. изсушен очиболец
1/4 ч.л. изсушен див пелин
1/4 ч.л. изсушен магарешки бодил
1/4 ч.л. изсушена върбинка
1/2 ч.л. тинктура от бензое

С помощта на хаванче стрийте изсушените билки почти на прах. Загрейте маста в малък котел или тенджера докато се разтопи напълно. Добавете билките, маслото от карамфил и саждите към основата от мас и разбъркайте добре. Добавете тинктура от бензое като естествен консервант, разбъркайте по посока на часовниковата стрелка и оставете сместа да ври около десет минути.

Прецедете я през тензух в малък съд, устойчив на топлина, и оставете да изстине. Съхранявайте в хладилник, докато стане готова за употреба.

По време на нощ с пълнолуние, намажете слепоочията и третото си око с малко количество от мехлема преди да се впуснете в астрална проекция или магия за сънища."
източник: DailyWicca


ВНИМАНИЕ!!! Посочените рецепти и билкови съставки са споменати само с информативна цел. Използването им без предварителна консултация с компетентно медицинско лице може да доведе до сериозни здравословни проблеми и дори до смърт! В никакъв случай не се опитвайте да експериментирате с отровни или халюциногенни растения под каквато и да е форма!

Едва ли някога ще разберем дали действително средновековните вещици са използвали "вещерски мехлем", за да получават видения, свързани с техните духовни практики и вярвания или просто са били знахарки, притежаващи задълбочени познания за направата на лечебни билкови мазила. Както с всяко друго нещо, съвсем възможно е истината да е някъде по средата. За мен "вещерския мехлем" следва да запази легендарния си статут, а не да бъде част от инвентара на съвременния практикуващ. Разбира се, историческите сведения за него са безкрайно интересни и учените не би трябвало да ги подминават, но съм на мнение, че експериментирането с отровни растения, а още повече прилагането им без лекарски контрол върху тялото, трябва да си остане в Средновековието.

Източници:
[1] "Съкровищница на магьосничеството", Х. Уедек
[2] "Златното магаре", Апулей, София 1984
[3] Названието се използва за множество растения, уподобявани на слънце.
[4] Не е сигурно дали Хартлиб има предвид точно тези билки, тъй като той цитира популярни названия на растенията, а не точни, каквито използваме днес в науката.
[5] Тези три билки са отново по-скоро предположения. Най-несигурна е последната, която е определена просто като "петолистник".

History and magic of flying ointment

неделя, 13 октомври 2013 г.

Разкрийте своята "сянка" с Таро

Забелязала съм, че повечето хора са склонни да възприемат Таро само като гадателски метод, като по този начин пренебрегват може би най-важната страна на картите, а именно безценната помощ, която те оказват при стремежа ни да опознаем себе си. Да си призная за мен именно в това е огромната сила на Таро и дори гаданията, които правим за ежедневни проблеми, също трябва да бъдат пречупвани през призмата на себепознанието. Така например човек може да научи много за себе си, ако дори само проследи какви въпроси са го вълнували. Уверявам ви, че по този начин не само ще се преоткриете неочаквани страни на своето съзнание, но и ще обогатите познанията си по Таро.

Устремени по нелекия път към себе си, и съвсем в тематиката на мрачния октомври, днес ще разгледаме една подредба, която цели да ви помогне да откриете своята "сянка". Тук, за радост на някои от моите читатели, отново смесваме психологията с таро. В аналитичната психология под "сянка" се разбира един от трите най-разпознаваеми архетипа, заедно с Анима/Анимус и персоната. Може да се каже, че "сянката" е проекция на нашата "тъмна страна", на нашето алтер его.

Според К.Г.Юнг нашата "сянка" може да се прояви по три начина:

1. Вътрешно, символично - например в сън
2. Външно - когато я проектираме върху другите, като несъзнателен начин да се предпазим, защитен механизъм. Проекцията създава свят, в който виждаме своята "сянка" да принадлежи на някой друг, но не и на нас, т.е. ние проектираме върху него това, което не харесваме в себе си. Ето защо трябва да осъзнаваме добре собствените си реакции спрямо другите, защото те казват много повече за нас самите, отколкото си мислим.
3. Нашата "сянка" има емоционална природа и може да се прояви и в нашето поведение без самите ние да го осъзнаваме - когато действаме инстинктивно, когато плачем, когато сме ядосани или когато сме уплашени.

Не трябва обаче да се приема, че "сянката" е нещо изцяло негативно, изцяло "тъмно". Тя може да бъде креативната част от вашето съзнание или да крие способности, които до този момент са ви липсвали - увереност, сила, находчивост.

Има много ползи от това човек да открие и опознае своята "сянка" и картите Таро могат да помогнат значително в тази нелека задача.

Подредбата е подходяща за напреднали в занятията си с картите, тъй като изисква не само много добро познаване на символния им език, но и значително развито умение да се разчитат правилно връзките между отделните позиции.


Значение на позициите:

1 - Каква е моята Светла страна? - тази част от моето съзнание, която ми е известна и позната
2 - Каква е моята Сянка? - скритата, подтиснатата страна на съзнанието ми
3, 4, 5 - Как мога да обединя моята Сянка с моята Светла страна?

Карл Густав Юнг
(1875 - 1961)





"Всеки носи сянка", пише Юнг, "и колкото по-малко тя се въплъщава в съзнателния живот, толкова по-тъмна и плътна е тя."







Източници:

неделя, 6 октомври 2013 г.

За да не се случи нещо

Всеки запознат с възможностите на магията малко или много се притеснява за това, че сам може да стане жертва на негативни влияния. Днес съм ви избрала една магия, която има именно предпазна цел – да не могат да ви направят магия или за да се предпазите от друго нещо, което ви тревожи. Характерно за този тип заклинания е обредната формула "когато... тогава...", отнасяща се в първата си част до невъзможни неща и целяща да направи и едно евентуално омагьосване също невъзможно.

От дръвник (дърво на което се цепят дърва) се взимат 4 трески. Вечерта късно, по самодивско време – това е от 12 до 3 през нощта, се отива на кръстопът. Там треските се хвърлят в следната последователност: първо една надясно, след това една назад, после една наляво и последната напред и се казва:

Когато поникнат тези трески тогава и мен (името) магия да ме хване!

Ако правите магията за друго, то променете заклинателната формула според случая. Например, ако не искате да ви уволнят кажете:
 
Когато поникнат тези трески тогава и мен (името) да ме уволнят! 

Тръгва се обратно към къщи, но по друг път, а не по този по-който сме отишли до кръстопътя.