сряда, 28 октомври 2015 г.

Разваляне на магия за раздяла

Ще цитирам в пълната му цялост едно разваляне на магия за раздяла, което можете да намерите в невероятната книга на Ивета Тодорова-Пиргова "Баяния и магии". За съжаление книгата е почти неоткриваема, тъй като първото издание явно е изчерпано, но се чуват слухове за второ издание. Ако тези слухове се окажат истина - не пропускайте да си купите едно копие, защото определено няма да съжалявате.


Източник: Тодорова-Пиргова И. 2003 Баяния и магии, стр. 481

четвъртък, 22 октомври 2015 г.

Елифас Леви

Елифас Леви е френски окултен автор и магьосник от 19 век. Неговите трудове върху магията вдъхновяват много от по-късните окултисти и Леви остава в историята като една от основните личности, вдъхновили възраждането през 20 в. на магията и съвременното вещерство.

Неговото истинско име е Алфонс Луи Констан, а Елифас Леви е псевдоним, под който издава книгите си и е резултат на опита му да преведе или транслитерира рожденното си име на иврит. Роден е на 8 февруари 1810 г. в Париж, в семейството на обущар. Той учи в семинария с намерението да встъпи като свещенник в Римокатолическата църква. Ръкоположен е за дякон през 1835 г., но така и не става свещенник.

В началото на 30-те години на 19 в. той започва да се интересува от месмеризъм и окултизъм. По това време се запознава и с една възрастна двойка - Гано (Ganneau), които практикуват вещерство (г-н Гано смятал себе си за пророк и реинкарнация на Луи XVII, а съпругата си за реинкарнация на Мария Антоанета). За известно време Леви се присъединява към Гано и става един от неговите последователи.

След като напуска семинарията, той публикува два радикални трактата - "L'Evanglie du Peuple" (Евангелие на народа) и "Le Testament de la Liberté" (Заветът на Свободата), които водят до две кратки присъди. Леви се жени за младата Мари-Ноеми Кадио през 1846 г., но след като единственото им дете умира рано, бракът им се влошава и те се разделят през 1853.

Леви среща Едуард Булвер-Литън (английски писател, окултист и ръководител на малък Розенкройцерски орден) през 1854 г., и придобива интерес към Розенкройцерството и некромансията. Той започва да обмисля идеята за написването на гримуар или трактат върху магията, повлиян от "Магът" на английския окултист Франсис Барет. Така през 1855 г. Леви публикува своята най-известна творба "Dogme et Rituel de la Haute Magie" (Учение и ритуал на висшата магия). През следващите десетина години той публикува още няколко книги, в това число “La Clef des Grands Mystères” (Ключът към Великите тайни), “Fables et Symboles” (Басни и символи), “La Science des Esprits” (Науката на духовете) и "Le Grand Arcane, ou l'Occultisme Dévoilé" (Голямата тайна, или разбуленият окултизъм), последната написана през 1865, но издадена едва след смъртта му.

Той определя три основни принципа на магията:

1) че материалната вселена е само малка частица от реалността, която включва много други нива и модели на съзнание, и че пълното знание и пълната сила във вселената са постижими само чрез осъзнаване на тези други аспекти от реалността (един от които той нарича "астрална светлина" - космически флуид, който може да бъде оформен чрез воля във физически форми);

2) че човешката воля е истинска сила, способна да постигне абсолютно всичко, от ежедневното до чудодейното;

3) че човекът е микрокосмос, миниатюра на макрокосмическата вселена, и двете са неразделно свързани, поради което процесите, задействани на едно ниво, могат да имат ефекти и на друго.*

Елифас Леви е известен и заради неговите съчинения относно мнимото божество на Рицарите Тамплиери - демонът Бафомет, който той възприема като олицетворение на Абсолюта в символична форма, съдържащ дуалистичната природа на живота и мъжките-женските аспекти на сътворението. Той изобразява Бафомет като крилато божество, с глава на козел и както с мъжки, така и с женски отличителни белези. Леви е първият, който разделя символа на пентаграмата на добър и лош вариант, и инкорпорира своя козлоглав Бафомет в обърнатата пентаграма и така приписва зли качества на новия символ.

Версията на магията на Елифас Леви добива голяма популярност по време на повишения интерес към спиритуализма и от двете страни на Атлантическия океан от 1850 г. нататък. След своята смърт, той става дори още по-известен. Неговите магически учения привидно са свободни от фанатизъм и той не е претендирал да е посветен в някое древно или измислено тайно общество. Също така той въвежда картите таро в своята магическа система, като става причина те да станат неразделна част от инвентара на западните магьосници. Елифас Леви има силно въздействие върху магическите практики на Херметическия орден на Златната зора, а по-късно и върху бившият член на ордена Алистър Кроули (Кроули дори твърди, че е инкарнация на самия Елифас Леви).

Съществуват слухове, че преди смъртта си на 31 май 1875 г., Леви се завръща към Католическата църква и умира след като е получил последно причастие.


* Специално този принцип е изказан още в древността от нео-платониците, ако не и по-рано. За другите два не мога да съм сигурна, но подозирам, че също имат корени в древността.

вторник, 20 октомври 2015 г.

Черната меса

Изпитвам доста смесени чувства, когато трябва да пиша за подобен род неща. От една страна е интересно да се проследи начина, по който т.нар. вещерство се развива с годините, но от друга не искам да оставате с впечатлението, че искам да подклаждам ентусиазма ви, за да извършвате такива ритуали. Под "подобен род неща" съвсем нямам предвид това, което сме свикнали да се нарича черна магия или пък сатанизъм. Това, което имам предвид са едни практики, които по всяка вероятност са следствие от преследването на вещици, а не причина за него; едни практики, които с мрачния си романтизъм внушават представата за реализъм, докато всъщност остават по-скоро в сферата на фантазията.

В основни линии Черната меса представлява вид пародия на религиозната служба на Римокатолическата църква. Но особеното тук е, че по всяка вероятност този обред се появява в резултат на стремежът на някои автори да демонизират т.нар. вещици, приписвайки им един от най-големите грехове - оскверняване на християнски символи. Подобно съчиняване на скандални обреди е честа практика в борбата с вещерството и езичеството. Също толкова често можем да видим и обратното - измислените обреди от християнските автори да се прегръщат от т.нар, вещици и вещери, които започват да ги изпълняват. Това явление е силно застъпено в голяма част от съвременните окултни и езически практики, които разчитат почти изцяло на писмени сведения. А веднъж направена грешката започва да се мултиплицира в нечувани размери. Не искам да кажа, че използването на литература писана от християнски автори е лошо, по-скоро искам да изтъкна, че всички източници следва да се проверяват отговорно преди да започнете да се впускате в изпълнението на ритуали, създадени като анти-езическа или анти-вещерска пропаганда.

Няма да се впускам в подробни описания на Черната меса. От една страна защото за моите вкусове тя е доста съвременно творение, което на всичкото отгоре принадлежи по един или друг начин към християнските вярвания. А от друга страна съм ви намерила нещо, което ще вие много по-забавно да прочетете. Един откъс от книжката "Тронът на Луцифер", посветен на черната меса. Не се вживявайте много, защото все пак това не е научен труд или древен гримуар, а просто една стара руска езотерична книжка, предназначена за широката публика и, разбира се, целяща да компроментира капитализма. Въпреки това мисля, че за всички ще е интересно да прочетат тази информация, дори и само от любопитство.

Свалете си откъса за Черната меса от ТУК


сряда, 7 октомври 2015 г.

Летене и преобразяване на вещиците от централните Балкани

ова, че вещиците могат да се трансформират в каквото пожелаят е много стара и широко разпространена представа. В централните Балкани се смята, че ако поискат те могат да се преобразят в определени животни - в това число крастави жаби, нощни птици, различни черни птици, обикновен орел, пеперуди, кучки, котки, кокошки, пуйки и мишки - но никога в гълъб или царски орел, тъй като рядко могат да ги наранят.

Има много описания на мехлемите, които те използват за летене. Някои твърдят, че те се правят от тяхната "капетаница" от изпражненията на черни свине, съпроводено с думите "Нека този мехлем да бъде с нас, когато летим, за да ни пази живи." Други - че Дяволът ги снабдява с мехлема, когато те имат нужда от него. В същото време се вярва, че "всичко, което вещицата трябва да направи е да завръже метла зад себе си" и така ще полети във въздуха. Въпреки това се смята, че мехлемът е по-добрият вариант, тъй като, казват, една "куца Йеленка паднала от дъбово дърво докато яздила метла" някъде близо до Загреб "отвъд река Сава." Вещиците също така яздят кросно, докато държат прът или пръчката, с която вадят сърцата от гърдите на жертвите си.

Сред сърбите в Херцеговина е разпространено вярването, че мехлема за промяна на облика се прави от човешка мас смесена с и сготвена в детска кръв, към която "определени билки" също се добавят. Това позволява на вещиците да придобиват крила, които не са от пера, а от кожа, като на прилеп. Тези сърби също така вярват, че вещицата се съблича гола през нощта, докато всички други спят, и удря "преклада", металната или каменна решетка в огнището, три или четири пъти с прът, докато му говори все едно говори на овен. От решетката се появява черен котел; тя пъха ръцете си в него и с тези мазни ръце маже цялото си тяло. Подобни вярвания са били широко разпространени и в други райони населени с южни славяни, както и сред гегите, група племена в северна Албания, където се е смятало, че каменния "преклад" е седалка за вещици.* В прочутата поема "Горският венец" на Петар II Петрович Негош, владика на Черна гора (1813 - 1851) стара жена говори за мехлема способен да променя облика:

"Ние имаме определена билка за това,
която билка ние варим в котел;
с която се помазваме подред,
след което всички ние сме вещици."**

Един известен учен, М. Решетар, коментирайки този откъс казва, че обикновено се смята, че този мехлем е направен от "сготвена крастава жаба или масло, направено от кобилешко мляко."

Известният турски географ Евлия Челеби, пишейки през 1652, разказва невероятна история за преобразяването на една българска жена от планинското село Балкан Кьой. Тази стара българка преобразила своите седем деца, синове и дъщери, в пиленца само с шепа пепел от огнището, която разпръснала върху техните голи тела, докато те спели в леглото. След това поръсила собствената си глава с пепел от същото огнище и се преобразила в кокошка. Това породило притеснения и вълнения сред турските пътешественици. Но кокошката и нейните пиленца се превърнали обратно в хора, след като един български селянин си извадил пениса от потурите и уринирал върху тях. След това жената и децата й били заведени от селяните при свещеника в църквата за молитва. На Челеби също така му казали, че тази жена, бидейки вещица, се преобразявала в животно веднъж годишно през някоя зимна нощ."

Източник: Vukanović T. P. 1989 Witchcraft in the Central Balkans I: Characteristics of Witches, - в: Folklore, Vol. 100, No. 1 (1989), стр. 12-13

Превод от английски: Cath

Източник на изображенията: Bêtes de Mode - Helmo

* Трябва да призная, че тази част на текста малко ме затрудни. Не съм убедена дали под "преклад" (preklad) се имат предвид кончетата на огнището - които държат дървата, или пиростията.

** Нескопосаният превод на поетичния текст е мой, направен по английския му превод.

петък, 2 октомври 2015 г.

Див кестен



Автор на статията: Божанка Гатева

Сега е сезонът на кестените. Кестените обичайно се засаждат и растат като парково дърво, в градовете са част от озеленяването. Дървото дава множество плодове, които капят през есента, и ги има в изобилие. Парковите служители по чистотата се затрудняват всекидневно да ги изхвърлят. Мъдростта на народа обаче знае ценността на тези плодове. Плодът на дивия кестен е ползвана и популярна билка. Все повече хора събират есен кестени.

Разбрах за лечебното им действие преди десетина години. При споделяне с колеги за Народни средства за простудите, една колежка ми сподели, че е имала големи затруднения с хроничен синузит. При което баба й и казала да вземе сух плод от конски кестен, да настърже на най-ситното на ренде на прах, и да смръкне по една щипка с всяка ноздра. Облекчението било невероятно, и чудодейно. Попитах я, за колко време минава синузита. Облекчението настъпвало още с първото смръкване, но тя продължавала докато й мине напълно. Имах възможността не веднъж да се уверя в думите й. Тогава имах подобни оплаквания. Вземала съм праха от сух кестенов плод в най-разнообразни варианти. Освен за смръкване, съм го добавяла в природните капки за нос, за подсилване, от клеева разредена тинктура, с добавка кестен, или чеснови капки със праха. Това е едно от най-непопулярното приложение на кестените по мои наблюдения.

Обичайно кестеновите плодове се ползват при разширени вени, за облекчаване на напрежение и болки в краката. Имах една преподавателка в един курс, и тя сподели, че за разширени вени само от кестенов спиртен екстракт имала облекчение. Бере си кестени, счуква ги и ги залива с ракия. След 40 дни екстракта е готов.

Веднъж, пътувайки, се запознах с един човек, който ми разказа своята история. Имал гръбначен проблем, дископатия хронична. Тя му създавала грижи 4-5 пъти годишно, като го скове, го поставя на легло с невъзможност да се обслужва сам. Едно такова схващане продължило дълго време - три месеца бил неподвижен. Медицината предписвала болкоуспокояващи инжекции, които не решили проблема. Спасението дошло от един възрастен лечител, при когото го закарали.

- Народната медицина е най-великата! Толкова било просто! Кестенов спирт. Започнах мазане, и на втория ден бях на крака. На третия бях напълно добре.
- Как се прави извлека?
- 40 кестена се счукват с чук, и заливат с един литър ракия. Стои 40 дни на слънце в стъкло, а от време на време разклащам. След това се прецежда, и се ползва за външно мазане.
- Колко пъти мажеш на ден?
- Колкото повече, по-добре.

Тази пролет дядо Владо Бошнаков, известен Народен лечител разказа своята история на своя лекция в здравословен форум. Имал проблем на ставата на лакъта, скъсана торбичка на ставата, която трябвало да се зашие оперативно според лекарите. Дядо Владо отказал операция, знаейки големите рискове, които тя крие. Тръгвайки си, среща свой приятел, който го успокоява, че е лесна работа решението. Казва "ела с мен до вкъщи, да ти дам нещо". Нещото са два кестена и обяснения как да ги ползва. Счукват се на прах, и се поръсва една топка тесто с квас, която се слага от страната на допира с лакъта. Ставата „се самозашила” за три дни, което са констатирали лекарите при контролния преглед.

Ценна информация за плода на дивия кестен ни дава нашият най-голям Народен лечител Петър Димков. "В това малко плодче", казва той, "има излъчвателна батерия, която излъчва енергия цяла една година." Той ползва кестеновите плодове в стаята, под леглото, или под дюшека на болните, като източник на енергия. Така, че той препоръчва всеки ден да носиш в джоба си 1-2 кестена.

Тази тайна е била известна на Людмила Живкова, която е била посветена в Тибетски мистерии. Приближените на гранд дамата, казват, че след голямата катастрофа която преживява, с травма на черепа, тя носи чалма по две причини. Едната са белезите, които има, а другата причина е, че носи в чалмата две шепи кестени. По тези причини кестените се ползват и за защита от негативни атаки. Поставят се в ъглите на помещението по няколко кестена.

Сега е сезонът, в който да си наберем плодовете на кестените. Можем да си ги поставим в панер в стаята, или да поставим върху компютъра за неутрализиране на вредните емисии.

Ако имате желание, можете да се свържете с Божанка чрез нейния фейсбук профил - ТУК
Или можете да се присъедините към фейсбук страницата й - ТУК