събота, 21 януари 2017 г.

Защо ни е трудно да общуваме помежду си?

Изминаха 17 години, откакто прочетох първата си книга посветена на магията. Години, в които много неща се промениха. И ако преди години промяната щеше да ми се стори нещо недопустимо (та нали аз СЪМ това и не мога да бъда нищо друго), то сега съвсем не мисля по този начин. Аз се промених, промениха се възгледите ми, промениха се интересите ми, промениха се дори цветът на дрехите и косата ми.

Интересното е, че докато човек се учи, той често се среща с хора, които имат по-малко или повече познания от него. Но рядко има възможността да обсъжда каквото и да било с хора, които имат познания на същото ниво като неговите. Забелязвам, че повечето хора не обичат, всъщност направо презират тези, които знаят повече от тях. Чуждата начетеност ги обижда, защото в техните очи това е доказателство за тяхната некомпетентност и неадекватност. Дори когато някой съвсем няма намерение да се хвали с познанията си, той бива възприеман като надут самохвалко. Защото е по-лесно да обидим някого, отколкото да признаем неговите качества.

Погледнато от другата страна с хората, които към момента са научили по-малко от теб се комуникира сравнително трудно. Защото от една страна изпитваш към тях умилението, че се намират там, от където ти си отпътувал, но от друга изпитваш и необходимост да им кажеш къде грешат. Също както родителите, които искат да предпазят децата си от грешки. Но също както родителите и ти рядко си приеман сериозно или с радост. Поне в този случай може да ти остане надеждата, че човекът отсреща ще осъзнае грешката си, ще успее да научи повече неща, ще има възможността да преосмисли казаното и един ден да се промени. Но, разбира се, има и друг вариант. Опиянен от собствената си осведоменост да се опитваш да унижиш тези, които знаят по-малко.

"Човекът от друг тип би се ужасил от мисълта да напада слабия, но авторитарната личност усеща още по-голяма ярост, колкото е по-безпомощна неговата жертва."
Ерих Фром

И така все повече осъзнавам, че изключителен проблем в нашата среда е невъзможността за адекватно общуване между хората. Да си призная не мога да кажа, че съм изненадана. След 17 години неприятното чувство, че повечето езичници и окултисти всъщност не искат да общуват помежду си е по-силно от всякога. След 17 години оставам с впечатлението, че повечето платформи, страници, форуми за езичество в България, че дори и срещи не целят да сплотяват хората със сходни вярвания, а дори напротив - разединяват ги, стават сцена за демонстрацията на собствени идеи, разбирания, схващания, нагласи. И именно върху тези идеи, разбирания, схващания и нагласи, независимо дали са базирани на реални факти или не, повечето хора базират вярата, практиката, разбиранията си. Езичеството служи дотолкова, колкото да оправдае хомофобията, расизма или крайния национализъм на такива хора. Окултизмът изпълнява ролята на сцена, върху която всеки да проектира мечтания образ на себе си - без страх, без емоции, без човешко състрадание. Момичетата търсят приятелства, момчетата търсят момичета, а всички - алтернативна среда, в която да преоткрият себе си и да изпълнят мечтите си макар и наужким.

Някои хора се променят. Някои хора се развиват, продължават напред, покоряват нови върхове и не спират никога да учат. Но за съжаление много хора не стигат дори до желанието за тази промяна. Те просто взимат решението, че ще останат такива, каквито са и съвсем съзнателно не правят усилия да разберат чуждата гледна точка, да израстнат променяйки се. Не, те остават на 15 или на 18, понякога на 23 или 26 години. Носят същите дрехи, мислят по същия начин, четат същите книги и повтарят същите псевдо-истини. И мразят тези, които се променят. Мразят тези, които могат да оспорят псевдо-истините им с добре аргументирани факти.

Хубавото е, че Питагор преди няколко хилядолетия ни е дал съвет как да се справяме с такива "нещастни хора", чиято единствена цел е да създадат илюзорен свят, в който да могат да се чувстват толкова силни, влиятелни и начетени, колкото никога не биха могли да бъдат в реалност.



След 17 години в окултните среди и аз се чувствам като тракийската жрица от "Предречено от Пагане", която възкликва "Виждали сме ги всякакви...". Много хора са идвали, много хора са си тръгвали, но малко са тези, които през годините съумяха да запазят и развият разума и себе си. Общуването си остана все така трудно. Всеки си мисли, че участва в състезание, където трябва да демонстрира надмощие над другите. Което доказване става доста лесно онлайн. Срещите на живо са съвсем друга работа. В скромният ми опит съм срещнала много хора, които са ме заплашвали онлайн с какво ли не, но са треперели от страх дори само заради присъствието ми. Досега много хора са ме заклеймявали, обиждали, унижавали онлайн, но малко са тези, които са имали доблестта да го направят в лицето ми.

Не се страхувайте от другите, страхувайте се от вас самите - защото ако вие решите, че няма да се развивате другите няма да са виновни за това. А ако другите се развиват и знаят повече от вас - не ги мразете, а се учете от тях, много по-полезно е.