понеделник, 29 февруари 2016 г.

Билките - насоки за изучаване на магическите им свойства

Светът на билките е изключително примамлив, особено за начинаещите. Но съшевременно е и много, много объркващ. Огромното количество на билките, както и предизвикателството да се научат както медицинските, така и магическите им свойства, често става причина да се откажем изобщо от идеята за усвояване на билкарството. Или пък прибързвайки да научим магическите свойства на билките, тотално пренебрегваме лечебните им свойства. А в България имаме и друг проблем - информацията за тези магически свойства обикновено идва от чужда културна среда, докато магическите свойства на билките, така както са ги знаели нашите баби, остават на заден план, ако изобщо някога се стигне до тях. Въпреки че не изглежда като кой знае какъв проблем, трябва да отбележа, че всъщност това е един от основните проблеми при "магическото" билкарство. Всяка страна разполага със сравнително различна флора, която носи със себе си и редица фолклорни препратки и особености. За западния окултизъм мандрагората играе изключително важна роля, но в България това растение не е познато, поради което и отсъства както от фолклора, така и от магическите практики. Но има и растения, които виреят из цяла Европа. Така например докато за западния практикуващ жълтият кантарион (Hypericum perforatum) се свързва със св. Йоан Кръстител и дори носи неговото име (St. John's Wort), то при нас той се причислява към т.нар. "самодивски билки". Разбира се, намират се и прилики. Ако отново си послужим с жълтия кантарион, то ще видим, че и в единия, и в другия случай, той е свързан с деня на Св. Йоан Кръстител или Еньовден, който почти съвпада с Лятното слънцестоене. Но от друга страна - Лятното слънцестоене в Англия например е обвързано с различни мито-религиозни представи от Еньовден в България. Сами виждате, колко трудно изглежда на пръв поглед изучаването на магическите билки. Всъщност и при втория поглед си е трудно, но всяка способност и всяко знание, което си заслужава наистина, изисква усилия. А както е казал Питагор - "Където, както е известно, има необходимост, там има и възможност."

Ако имате достатъчно воля и желание, то вече твърдо сте решили, че ще започнете да изучавате почти необхватния свят на лечебните растения. Вероятно сте си приготвили една хубава тетрадка, научили сте няколко растения и техните лечебни свойства и дори сте били вече няколко пъти сред природата за билки. Но искате да знаете и магическите им свойства. Потърсили сте в интернет както на български, така и на английски и сега сте много по-объркани от преди. Имате чувството, че няма как да продължите. Но, разбира се, това не е съвсем така. Както бе споменато, трудностите при изучаването на магическите свойства на билките идва на първо място от различната географска и културна среда, в която те виреят. Намирайки се в България вие, поне според мен, имате само един избор - да следвате магическите значения на билките разпространени в нашата географска и културна среда. Защо смятам така? Нека разгледаме другите варианти. От една страна вие можете да обичате много западната култура, дори да следвате западна езотерична система или традиция. В този случай, вие ще решите, че родните значения на тревите са ви напълно излишни. Но в този случай ще трябва да си внасяте и сами да отглеждате растения като мандрагората, и в същото време ще се лишите от възможността да използвате растения, които са характерни за нашата географска зона, като например росена (Dictamnus albus). Освен това няма да имате възможност да свържете растенията на тази земя с фолклора и вярванията, които се предават от уста на уста от стотици години. Няма да научите за змейовите и самодивските билки, няма да правите цветна вода, няма да участвате в изплитане на Еньовски венец и в провирането през него. Тук някои от вас ще възразят, че това не е нужно и че може да следвате както западните, така и родните значения на билките. Действително това е вторият вариант. Смесвате значенията, комбинирате ги по свое усмтрение и вярвате, образно казано, както във феи, така и в самодиви. На първо място това е доста противоречиво - ще срещете много растения, които се използват много различно. На второ място е много по-объркващо от всички други опции, тъй като информацията, която трябва да събрете е огромна. Нещо повече - няма да имате представа как да я класифицирате; нито пък къде точно да търсите - дали да използвате значението от западната церемониална магия, от уика, от българския фолклор; също така няма да можете да се ориентирате коя билка за какво ще ви послужи. Ето защо смятам, че оптималния вариант, ако живеете в България, е да следвате магическите значения на билките от балканския фолклор.

Естествено това е доста трудно. Българските книги, посветени на билките, третират само лечебните им свойства, като дават информация и за начина им на събиране. Данни за магическите свойства на билките се откриват в научната литература, но те са разпокъсани и откъслечни. Разбира се, съвсем не е невъзможно те да се търсят, откриват и систематизират. Единственото подобно систематизиране, което ми е известно, е в "Българска народна медицина. Енциклопедия". Но там отново акцентът пада върху лечебните свойства на растенията. Оптималният вариант е да пообиколите селата и да откриете някой, който да има желание да сподели с вас опита и познанията си. Честно казано - това е още по-трудно, отколкото да проверите всички книги издавани в България на тема фолклор. За няколкото щастливци, които са впечатлили достатъчно някоя баба или дядо, за да им предадат знанията си - поздравления! За всички останали - можете да започнете търсенето от собствените си баба и дядо. Често възрастните хора знаят много повече, отколкото си мислим.

И сега вие най-вероятно се чудите защо ви насочвам към най-сложния вариант, който на места дори изглежда невъзможен. Ами защото ако наистина искате да научите нещо, то не бива да се задоволявате само с непроверена информация, намерена в някой сайт в интернет. Знанията, за които полагате истински усилия, са много по-ценни от тези, които лесно можете да откриете с едно цъкване на мишката. А чувствто, което ще изпитате при откриването на някоя прашна книга в тишината на библиотеката, не може да се сравни с почти липсващите усещания на търсенето в интернет. Разбира се, не пренебрегвайте и тази възможност! Дори в българския интернет се срещат сайтове и хора, които добронамерено споделят това, което знаят.

Но вероятно най-добрия съвет, който мога да ви дам е тази година, дори да знаете само две-три билки, да вземете торбата или кошницата и да отидете на билкобер. Също както при яденето, и при изучаването на билките апетита идва с яденето... или по-скоро с брането.