вторник, 26 ноември 2013 г.

За успокояване на бебе


До главата на бебето се слагат 3 залъка хляб, взима се един от залъците и се прокарва от главата до нозете, казва се баенето:

Жител на тъмнината, излез от тъмнината, излез да видиш светлината, от какво е станало така, че майка му да плаче, в небесата от Богинята сълзи да капят. Кой е това, който надава на земята рев, ако е от куче, комат хляб да му дадат, ако е от птица, трохи да й хвърлят, ако ли е опърничаво дете човешко, да му облагне, да му се набае с думите на Майката и на Бога, че баща му да би спокойно спал, че майка му да би спокойно спала. 
Не са това моите думи, това са думите на Майката Богиня и на Бога, от тях дойдоха, аз ги повтарям.

Така се прави и с другите 2 залъка хляб и те се хвърлят на куче да ги изяде.

петък, 22 ноември 2013 г.

Фрейзър за магията

ко анализираме мисловните процеси, на които се основава магията, ще установим, че те се свеждат до два принципа: първо, че подобието поражда подобие или че следствията наподобяват причините, и, второ, че нещата, които са били в съприкосновение, продължават да си въздействуват от разстояние и след като физическият им досег е прекъснат. Първият принцип може да се нарече закон за подобието, а вторият - закон за съприкосновението или прилепчивостта. Първият води магьосника до извода, че може да предизвика всякакви последици, просто като ги наподоби, а вторият заключава, че каквото и да стори на някакъв материален обект, той в същата степен ще засегне личността, с която този обект е бил в съприкосновение, независимо дали е представлявал част от тялото му или не. Заклинанията, основани на закона за подобието, могат да се нарекат хомеопатична [1] или имитативна магия. Заклинанията, основани на закона за съприкосновението или прилепчивостта, могат да се нарекат контагьозна [2] магия. За първия вид магия е може би по-добре да използваме термина хомеопатична, защото алтернативният - "имитативна" или миметична", означава или поне подсказва наличието на съзнателна сила, която подражава, а това би наложило твърде тесни граници на магията. Защото магьосникът вярва, че принципите, които използува в своето изкуство, управляват и поведението на неодушевената природа. С други думи, той приема за дадено, че законите за подобието и съприкосновението имат универсално приложение и не се свеждат само до човешки действия. Накратко - магията е изопачена система от естествени закони и погрешно ръководство на поведение; тя е лъженаука, но същевременно и безплодно изкуство. Разгледана като система от естествени закони, или с други думи, изложение на правила, които "определят" последователността на събитията по света, тя може да се нарече теоретична магия; разгледана като комбинация от правила, които човешките същества спазват, за да постигнат своите цели, тя може да се нарече практическа магия. Едновременно с това не бива да се забравя, че примитивният магьосник познава магията само от практическата й страна - той никога не анализира мисловните процеси, на които се основава неговата дейност, никога не разсъждава за абстрактните принципи, свързани с нея. За него, както и за огромното мнозинство от хората, логиката е косвена, а не явна. Той разсъждава така, както храносмила - в пълно невежество по отношение на умствените и физическите процеси, които изискват едно или друго действие. В същност за него магията винаги е била изкуство и никога наука, в неговия недоразвит разсъдък не може да съществува дори самата идея за наука. Но нека оставим на философите да проследят веригата от идеи, които служат за основа на магическата дейност, нека те да отделят малкото нишки, от които се състои обърканият куп конци, да отделят абстрактните принципи от конкретното им приложение, с две думи - да разкрият лъженауката, скрита зад престореното изкуство.

Ако нашият анализ на логическите основи на магията е верен, нейните два големи принципа се оказват просто две неправилно изградени асоциативни вериги. Хомеопатичната магия се основава върху асоциация на идеи на принципа на подобието, а контагьозната - на асоциация на идеи на принципа на съприкосновението. Хомеопатичната магия греши, като приема, че нещата, които си приличат, са еднакви; контагьозната - греши, като приема, че нещата, които веднъж са били в съприкосновение, остават завинаги в контакт. Но на практика двете разновидности често се преплитат. И докато хомеопатичната магия може да се практикува сама за себе си, контагьозната почти винаги е свързана с прилагане на хомеопатични принципи. Изразени по този начин, двете разновидности на магията са може би малко трудни за схващане, но те лесно ще стават разбираеми, ако ги подкрепим с определени примери. Иначе не би могло и да бъде, тъй като те са познати тъкмо в конкретния, а не в абстрактния си вид на примитивния интелект не само на дивака, но и на невежите или глуповати хора, където и да живеят те. И двете разновидности на магията - хомеопатичната и контагьозната, можем за удобство да подведем под общото название индуктивна магия, тъй като и двете приемат, че нещата си въздействуват от разстояние поради наличието на тайна индукция и, доколкото може да се схване, импулсите се предават от едното на другото посредством някакъв невидим ефир, което не се различава много от онова, което съвременната наука постулира с точно същата цел - да обясни как нещата могат да си въздействуват физически през привидно празно пространство.

За удобство ще съставим следната схема на разновидностите на магията, според законите на мисленето, които им служат за основа."


[1] От хомеопатия - учение за лекуване на болести с малки дози от вещества, които в здравия човек, приети в големи дози, предизвикват същите заболявания - Бел.ред.
[2] Лат. - Заразителен, предаващ зараза при докосване. - Бел.пр.

Източник: Дж. Фрейър, "Златната клонка", София 1984, стр. 21 - 23

Забележка: Трябва да се има предвид, че книгата е писана през 1923 год. и много от идеите на Фрейзър за вече морално остарели. Въпреки това реших да споделя този откъс, тъй като той е част от един труд, който все пак става отправна точка за разбирането и категоризирането на магията в последвалите изследвания.

понеделник, 18 ноември 2013 г.

Гадание с 5 карти


Една подредба, която можете да ползвате за задаване на всякакви въпроси, но ще ви бъде особено полезна когато искате да анализирате моментното състояние в живота си или в живота на този, за който извършвате гаданието.

Значение на позициите:

1. Ситуацията в момента
2. Какво се е случило в близкото минало
3. Решение на проблема в краткосрочен план
4. Минали влияния
5. Най-добрия изход

Успех!

събота, 2 ноември 2013 г.

За Задушница и Хелоуин

Често във фейсбук страницата на блог-а споделям връзки към различни публикации, които са спечелили симпатиите ми. Но за тези от вас, които не ползват фейсбук или все още не са харесали въпросната страница, тези публикации остават непознати. Когато става въпрос за някаква любопитна новина или забавно откритие, това не ме притеснява. Но когато попадна на материал, който по скромното ми мнение трябва да достигне възможно повече хора просто не мога да си спестя да го споделя и тук. Още повече, когато става въпрос за нещо толкова важно.

Отново, макар и косвено, засягам темата с Хелоуин. В последните години се забелязва една тенденция към засилен интерес и желание за празнуване на този ден не само от децата, но и от възрастните. Спомням си как преди само 10-ина години, единствените хора в България, които се вълнуваха от наближаването на 31 октомври бяха привържениците на уика, които обзети от зле прикрита гордост, че знаят нещо повече от другите, се събираха, за да отбелязват това, което възприемаха като празник. Разбира се, те чакаха Самхейн, а не Хелоуин, и го считаха (погрешно) за някакъв еквивалент на "Нова година". Сега касиерките в магазините пожелават на клиентите "Честит празник!"; в социалните мрежи настъпва някаква всеобща радост, изразена в споделяне на всякакви ужасяващи картинки; деца, облечени в евтини костюми ми измънкват весело "Номер или лакомство?" пред вратата и дори кварталното магазинче за алкохол и цигари се е сдобило с една "хелоуинска" декорация включваща поне 3 тиквени фенера. Не искам да кажа, че милея за миналото, а че улисани в еуфоричната подготовка на костюми и бонбони, хората сякаш забравят нещо. Нещо доста съществено.

Забравят да се попитат - какъв е смисълът на Хелоуин?

Статията, която искам да прочетете днес, вероятно ще ви се стори малко (или много!) като упрек. Знам, знам че понякога направо ви дотягам с моето досадно повтаряне на това кое е правилно и кое не. Но опитайте се, докато четете, вместо да се чувствате обидени, да вникнете наистина в думите на автора. Опитайте се не само да четете, но и да разберете написаното. Защото отвъд псевдо-мистицизма, отвъд черния грим и разкошните бижута има една друга, истинска магия, която съществува не паралелно с ежедневието ни, а с него, в него. И тази магия, за разлика от онази с островърхите шапки, действително тече в кръвта ви.

Днес е Архангеловска задушница. Днес народът ни почита смъртта, но не я празнува. Една от основните разлики на нашата Задушница с Хелоуин. Какво е общото между двете, биха се запитали голяма част от вас? И ето отговорът:


И не забравяйте днес да отдадете своята почит към предците си!