вторник, 25 декември 2012 г.

Зимна ваканция 2012/2013

И отново стигнахме до последната публикация за годината! С гордост мога да кажа, че съвсем по традиция сега е момента, в който да благодаря на всички вас - читателите, за тяхната подкрепа, нестихващият им интерес към тематиката и за желанието им да знаят повече. Искам да ви пожелая предстоящата година да е изпълнена с много светлина, повече знания и един съвет - никога не спирайте да търсите още и още информация!

Щастлива съм, че и през 2012 година The Occult Room запази вашия интерес и че получих толкова много писма от доволни читатели. За следващата година съм подготвила много нови и разнообразни рубрики - ще се запознаем с различни личности, ще открием малко повече за магията в древността, ще разучим няколко гадателски методи и ... още други любопитни неща, които ще оставя да вълнуват въображението ви!

Надявам се да се видим и през следващата година!
От мен - весели празници и ...
Успех!

неделя, 23 декември 2012 г.

Линиите върху дланта

Най-познатата част от хиромантията е именно разпознаването на линиите на дланта, ето защо те са логичното продължение на предишната статия "Хълмовете върху дланта".

А - Поясът на Венера символизира мечтите, бляновете, а и склонността към еротични преживявания. Колкото по-силно е очертана тази линия, толкова по-силно изразени са тези качества.

Б - Линията на Уран (на интуицията) е силно изразена при хора, способни да предсказват бъдещето, да се занимават с парапсихология и лечителство, и обратно.

В - Линията на сърцето, наричана още Линия на любовта, разкрива скрития у човека емоционален и любовен потенциал. Ако тръгва от хълма на Сатурн, говори за пресметливост, емоционална студенина и дистанцираност. Островчето* върху тази линия подсказва неочаквана бурна любов. Ако линията върви рязко надолу, това говори за сантименталност, душевни колебания, липса на решителност в сърдечните дела. Прекъсванията могат да означават разочарования. Ако е много дълга, е характерна за завистливите, ревнивите и хора, които обичат да държат партньора под своя власт.

Г - Линията на Аполон, наричана и Линия на успеха, е трудно откриваема. Ако е къса и води началото си от Линията на сърцето (В), говори за наличието на талант и богато въображение. Ако е дълга - за успех и благосъстояние. Ако се състои от малки линийки, символизира едно необикновено добро сърце, чувствителност.

Д - Линията на живота започва от основата на палеца и образува дъга между хълма на Луната и хълма на Венера. Тя характеризира жизнения път на човека, неговите предразположения, вътрешна сила, енергия и жизненост, какво е преживял и как му се е отразило на здравето и способностите. Дълбока и ясно изразена, тя показва добро кръвообращение и обмяна на веществата, естествена устойчивост, добро здраве, развити инстинкти. Хората с такава линия са добросърдечни, толерантни, чувствителни, темпераментни, оптимисти. Такава линия е знак и за спокойни старини. И обратно - ако е плитка, размита е белег за лабилност и склонност към боледуване. Ако е къса или образува широка дъга, отдалечена от палеца, предсказва неблагоприятни ситуации, неудовлетворение, изтощение, такива хора често сами си създават проблеми поради липса на самоконтрол, не се задоволяват с малко, и искайки да постигнат повече се изхабяват. ако дъгата достига чак до хълма на Луната, човекът е несигурен, постоянно търси своята социална позиция. И обратно, ако е близо до палеца говори за неспокоен дух.

Е - Линията на разума често започва откъдето и Линията на живота (Д). Ако е двойна говори за силно развит интелект, но и егоизъм, болезнени амбиции, когато е дълга и дълбока. Когато е права е знак за реализъм, деловитост. Ако върви надолу показва голяма фантазия, художествени заложби, а нагоре - проницателност, материализъм. Островчетата подсказват за проблеми с концентрацията и склонност към мигрена.

Ж - Линията на съдбата (на Сатурн) е от средния пръст перпендикулярно надолу. Символизира ролята в живота, професионалната кариера, отговаря на въпроси, свързани с щастието, разочарованията, шансовете и успехите. Ако започва от средата на дланта и достига до средния пръст и е силно изразена, е знак за щастие и успехи. Ако върху дланта на жена тази линия започва от китката и върви право към хълма на Сатурн, то тя може да остане стара мома. Ако тази линия завършва раздвоена върху хълма на Марс, това говори за нещастен брак. Щом започва от хълма на Венера, нейният носител ще сключи брак рано, но в него няма да има любов и щастие. Ако тръгва от хълма на Луната и върви към хълма на Сатурн, нейният носител ще има успехи в живота, във всяко едно отношение. Ако започва от хълма на Луната и свършва върху Линията на сърцето (В), осначава неудовлетворение в любовта и неуспехи в кариерата. Когато тръгва от Линията на живота (Д) и е добре оформена, е белег за щастлив живот и успехи. Ако е с прекъсвания или е раздвоена, нейният носител намира удовлетворение в работата, но щастие само в добрата връзка. В името на семейството е готов да пожертва и кариерата си. Ако тази линия е едва видима, говори за спокойствие и безгрижие, но и за потребност от релаксация. Хората с такава линия не "летят" високо, но и не "падат" ниско. Ако линията е дълбока, ясно видима, е знак за работохолизъм, характерна е за активните хора, които имат шанс да постигнат успех.

З - Линията на Меркурий, в зависимост от това дали е дълбока и ясно изразена, или е плитка и едва забележима, показва доколко човек е издръжлив в тежки житейски ситуации и дали умее да се приспособява.

Разбира се, тези определения не са миродавни. Както при всяко едно гадателско средство и в хиромантията знаците и тяхното значение имат множество интерпретации, вероятно поради това, че всеки вижда нещата по различен начин - това, което е лош знак за мен, може да е добър знак за някой друг. Така че не се отчайвайте, ако имате къса Линия на живота, нямате Линия на разума или пък Линията на съдбата ви завършва върху хълма на Марс.

*Островчетата представляват малки овални форми в основните линии.


четвъртък, 20 декември 2012 г.

Хълмовете върху дланта

Преди няколко дни попаднах на тези мои почти исторически рисунки и записки, които си спомням, че още като ученичка преписвах от някъде. Лично аз не се занимавам с хиромантия, но ми се стори любопитно да споделя с вас своето "откритие". Кой знае, може да е полезно за някой, така че погледнете лявата си ръка и я разгледайте добре...

Хълмовете върху дланта

А - Хълмът на Венера е символ на любовта, жизнеността, домашното огнище. Ако е умерено добре оформен, е знак за деликатност, чувствителност, добър характер, благоразумие. Ако е прекалено изпъкнал, е белег за егоизъм, променлив характер. Плоският и слабо оформен хълм е характерен за емоционално студените хора.

Б - Хълмът на Марс, когато е добре оформен, говори за амбициозност, силна воля, упоритост. Плоският показва липсата на смелост и енергия.

В - Хълмът на Аполон (Слънцето), ако е умерено добре оформен, е признак за интелигентност, щедрост. Прекалено добре оформеният говори за лекомислие и похотливост. Този хълм липсва при алчните и буйните хора.

Г - Хълмът на Сатурн, ако е умерено развит, говори за вярност, интелигентност, смелост, правдолюбие. Прекалено изпъкналият разкрива равнодушие и суров нрав. Плоският показва склонност към песимизъм.

Д - Хълмът на Меркурий, умерено добре оформен, говори за активност, смелост, искреност. Прекалено изпъкналият - склонност към интриги, плоският - нерешителност.

Е - Хълмът на Луната, умерено добре оформен, разкрива щедрост и благ характер. Прекалено изпъкналият означава непостоянство и буен нрав, а плоският - потайност.

Ж - Хълмът на Юпитер, добре оформен над основната става на показалеца, говори за гордост и високомерие, достигащи понякога до егоизъм и арогантност. Плоският е знак за непостоянство, а умерено добре оформеният - за материални успехи.

З - Долината на Марс, умерено развита и оформена, говори за смелост и мъжество, силно изпъкналата - за труден характер, а плоската, обратно - за слабохарактерност.

Продължение - "Линиите върху дланта"!

Пазене на квас

С типичната си разсеяност днес сутринта осъзнах, че е Игнажден и водена от максимата "по-добре късно отколкото никога", реших все пак да споделя описанието на обреда "Пазене на квас", който се извършва вечерта преди 20 декември. За това какво е квас, защо и как се прави можете да прочетете във връзките, поместени на края на статията. Аз ще се съсредоточа върху описанието на самия обред, което ще направя според това на Димитър Маринов в книгата му "Народна вяра и народни религиозни обичаи".

Димитър Маринов наблюдава обичая в Русенско, като прави уточнението, че е съвсем възможно да съществува и на други места, но тъй като е преследван от свещениците като магьоснически, хората го извършват тайно. Обреда започва вечерта преди Игнажден (т.е. на 19 декември), когато в някоя къща се събират моми, булки и жени, както и няколко "стари жени, обикновено такива, които са познати като добри познавачки на магии, баяне, вражане" и които ръководят обреда. Той започва с хоро, което се играе или в двора на къщата, или вътре в нея, но около нощвите, в които се замесва квасът. Докато повечето жени танцуват, две моми замесват квас, но обърнати с гръб към нощвите. Тези две моми не са случайни - едната трябва да е първородно, а другата - последно дете на майка си. Когато те започнат да забъркват брашното, старите жени изсипват вътре стрити на прах "лековити и магьоснически билелчиви билки, сгорени въглени от леска, явор и цер". След като квасът е готов, бабите го взимат, увиват го и го поставят в единия ъгъл на стаята, където цяла нощ до него стои будна, пази го, жена или булка. През цялото това време хорото не спира, чак до сутринта. На другата вечер пазенето се повтаря, но в друга къща и така 12 нощи - от 19 декември до Василовден, като обредното хоро се играе само 3 пъти - преди Игнажден, преди Коледа и преди Василовден.

Рано сутринта на Василовден, всички моми, жени и булки, които са били част от обреда, се събират в последната къща. Там бабите разпределят кваса на толкова парчета, колкото души присъстват, като на жени, които не са взели участие в "пазенето на квас" по никаква причина не се дава от него.

Димитър Маринов описва, че изсушен квас от този обред е бил използван и като лечебно средство против всяка болест, както и като магическо средство, което се използвало за любовни магии и което пазело къщата от всякакви зли сили и зловредни магии.

Източник:
"Народна вяра и народни религиозни обичаи", Д.Маринов

Полезни връзки:

Молитвите към Амон (откъс от "Фараон" на Б.Прус)


Когато бях ученичка, най-добрата ми приятелка откри тази книга и започнахме да я четем с небивал интерес. До този момент никой исторически роман не ми е вълнувал по такъв начин, вероятно защото доста са малко тези, които да пресъздават толкова живо и дори исторически коректно ежедневието в древен Египет. И тъй като материала за боговете в Египет, който подготвям, ще оставя за другата година, то реших да компенсирам с този откъс от книгата на Болеслав Прус, който остана най-ясния ми спомен от "Фараон". Причината ще разберете и сами.

"В тоя момент по лицето на фараона се появи спокойна усмивка.
— Струва ми се — каза той, — че виждам Египет… Целия Египет… Да, това е Нил… пустинята… Ето тук е Мемфис, там Тива…
Наистина той виждаше Египет, целия Египет, но не по-голям от алеята, която минаваше през градината на двореца му. Чудната картина имаше тая особеност, че когато фараонът се взреше по-внимателно в някаква точка, тя се разрастваше в местност с почти естествени размери.
Слънцето вече залязваше и обливаше земята със златистопурпурна светлина. Дневните птици се прибираха да спят, нощните — се будеха в хралупите си. В пустинята виеха хиени и чакали, а сънен лъв протягаше мощно тяло и се готвеше да се впусне в гонитба за плячка.
Рибар по Нил бързо теглеше мрежата, големите кораби спираха край бреговете. Изморен земеделец сваляше от геранилото кофата, с която през целия ден бе черпил вода; друг се връщаше бавно с ралото към своята колиба. В градовете бяха запалени светлини, жреци се събираха в храмовете на вечерня. Прахът по пътищата падаше, а скърцащите колелета на колите замлъкваха. От върховете на пилоните се обаждаха тъжни гласове и призоваваха народа за молитва.

Миг по-късно фараонът забеляза учуден нещо като орляк сребристи птици, които се рееха над земята. Те излитаха от храмовете, дворците, улиците, работилниците, от корабите по Нил, от селските хижи, дори от каменните кариери. Отначало всяка от тях политваше нагоре като стрела, но внезапно срещаше под небето друга сребриста птица, която й препречваше пътя, сблъскваха се с все сила и двете падаха мъртви на земята.
Това бяха противоречивите човешки молитви, които си пречеха взаимно и не можеха да стигнат до трона на предвечния…
Фараонът напрегна слух… Отначало до него долиташе само шумоленето на крилата; но скоро взе да различава и отделните фрази.
Той чуваше болен, който се молеше да оздравее, а в същото време лекарят просеше пациентът му да боледува колкото е възможно по-дълго. Стопанин молеше Амон да бди над неговия хамбар и обор; крадец протягаше ръце към небето и молеше да му помогне да извежда без пречка кравите от чуждия обор и да пълни чувалите си с чуждо зърно.
Техните молитви се разбиваха една о друга, както камъни, хвърлени с прашка.
Пътник в пустинята падаше върху пясъка и молеше за северен вятър, който би му донесъл капка вода; мореплавател удряше чело в борда, за да задухат през седмицата източни ветрове. Земеделец искаше да пресъхнат по-скоро блатата след прилива на Нил; беден рибар молеше никога тия блата да не пресъхват.
И тия молитви се разбиваха взаимно, без да достигнат до божествените уши на Амон.
Най-голяма глъчка цареше над каменните кариери, където оковани във вериги престъпници мокреха във вода клинове и разбиваха с тях огромни скали. Там групата дневни работници молеха да дойде нощта, та да си легнат да спят, докато събужданите от надзирателите нощни работници се биеха в гърдите и се молеха слънцето никога да не залезе; там търговците, които изкупуваха откъртените и обработени камъни, се молеха да има в каменните кариери колкото може повече престъпници, докато доставчиците на храна лежаха по корем и въздишаха за мор, който да унищожи работниците, защото това щеше да им даде по-големи печалби.
Следователно и молитвите на хората от каменните кариери не стигаха до небето.
На западната граница фараонът видя две армии, които се готвеха за бой. Двете се намираха сред пясъците и призоваваха Амон да избие неприятеля. Либийците желаеха позор и смърт за египтяните; египтяните изпращаха проклятия срещу либийците.
Молитвите на едните и на другите се сблъскаха като две ята ястреби над земята и паднаха в пустинята. Амон дори не ги видя.
Накъдето и да обърнеше изморен поглед, фараонът виждаше все същото. Селяните се молеха за почивка и намаляване на данъците: писарите — данъците да се увеличават, а работата да не се свършва никога. Жреците молеха Амон да даде дълъг живот на Рамзес XII и да унищожи финикийците, които им разваляха паричните сделки; номарсите призоваваха бога да запази финикийците и да възкачи по-скоро Рамзес XIII на престола, защото той щеше да усмири произвола на жреците. Гладните лъвове, чакали и хиени жадуваха за прясна кръв; елени, сърни и зайци уплашено напускаха убежищата си и мислеха как да запазят жалкия си живот поне още едно денонощие, макар опитът да говореше, че и тая нощ двадесетина от тях трябва да загинат, за да не измрат хищниците. И така по целия свят цареше разногласие. Всеки искаше това, което изпълваше със страх другиго; всеки молеше за собственото си добро, без да пита дали няма да нанесе зло на ближния си.
Затова молитвите им, макар да се издигаха към небето като сребристи птици, не постигаха целта си. И божественият Амон, до когото не стигаше никакъв глас от земята, седеше с подпрени върху коленете ръце и все повече потъваше в съзерцание на собствената си божественост, а светът все по-често се управляваше от сляпата сила и случая.
Внезапно фараонът чу женски глас:
— Палавнико!… Палавчо!… Връщай се по-скоро в къщи, немирнико, време е за молитва…
— Сега!… Сега!… — отговори детски глас.
Владетелят погледна натам и видя бедната колиба на писаря на едно скотовъдно стопанство. Под лъчите на залязващото слънце стопанинът й довършваше бележките си за деня, жена му чукаше с камък пшенични зърна за питки, а пред къщата като младо козле тичаше и скачаше шестгодишно момче, което се смееше неизвестно за какво.
Очевидно опиваше го изпълненият с аромат вечерен въздух.
— Палавнико!… Палавчо!… Ела да се помолим… — повтаряше жената.
— Сега!… Сега!…
Но момченцето отново бягаше и се радваше като лудо.
Най-сетне майката, като видя, че слънцето вече потъва в пясъците на пустинята, остави камъка, излезе на двора и хвана разтичалото се като жребче момче. То се съпротивляваше, но накрай се подчини на силата. Майката го завлече в къщи, настани го бързо на пода и го придържаше с ръка — да не й избяга отново.
— Не се върти — каза тя, — а подгъни крака и стой мирно, събери ръце за молитва и ги вдигни нагоре… Ах ти, лошо дете!…
Момчето знаеше, че вече няма да се отърве от молитвата, и за да може да се измъкне по-скоро на двора, повдигна набожно очи и ръце към небето и с тънък креслив глас заговори задъхано:
— Благодаря ти, добри боже Амон, че запази днес баща ми от нещастие, а на мама даде пшеница за питки… Какво още?… Че си сътворил небето и земята и си й изпратил Нил, който ни носи хляб… И какво още?… Аха, сетих се!… Благодаря ти още, че навън е толкова хубаво, че растат цветя, пеят птички и че палмата ражда сладки фурми. За тия хубави неща, с които си ни надарил, нека така те обичат всички, както те обичам аз, и да те славят по-добре от мене, защото аз съм още малък и не са ме учили на мъдрост. Ех, стига вече…
— Лошо дете! — измърмори писарят, наведен над своите бележки. — Лошо дете! Колко небрежно изразяваш почитта си към Амон…
Но фараонът видя съвсем друго нещо във вълшебното кълбо. Молитвата на разлудувалия се малчуган подобно на ластовица се стрелна към небето и като пляскаше с криле, издигаше се все по-високо и по-високо, до самия трон, на който вековечният Амон с подпрени на коленете ръце бе потънал в съзерцание на собственото си всемогъщество.
После се издигна още по-високо, до главата на божеството, и му запя с тънкото детско гласче:
— А за тия добри неща, с които си ни надарил, нека така те обичат всички, както те обичам аз.
При тия думи потъналият в самосъзерцание бог отвори очи и от тях падна върху света лъч щастие. От небето до земята зацари безпределна тишина. Престана всякаква болка, всякакъв страх, всяка неправда. Свистящият камък увисна във въздуха, лъвът се спря в скока си върху сърната, вдигнатата тояга не падна върху плещите на роба. Болният забрави страданието си, объркалият се в пустинята забрави глада, а затворникът — веригите. Утихна бурята, спря морската вълна, готова да потопи кораба. И по цялата земя настана такова спокойствие, че слънцето, което се беше скрило под хоризонта, отново повдигна лъчезарна глава…
Фараонът се опомни."

Изображения от горе надолу:

Източник на текста:

сряда, 19 декември 2012 г.

Картите Таро – кратка история


От всички гадателски методи, разпространени и популяризирани сред широката публика, картите Таро вероятно са най-екзотичния и най-вълнуващия. Виждаме ги на големия и малкия екран, в списанията, вестниците, в артистичните проекти на разни художници, а дори и в някои от любимите ни музикални клипове. Ето защо не е учудващо защо това е вероятно първият гадателски метод, с който се захващат и начинаещите. Жадни за прозрения в бъдещето, те много често пренебрегват нещо, което им се струва незначително - да се запознаят с историята на картите Таро.

А има защо, тъй като доста хора използват картите, смятайки ги за изключително древен гадателски метод. Според мен не е хубаво да живеем в заблуда и винаги трябва да търсим, доколкото е по силите ни, истината, особено що се отнася до гадателските методи, които използваме и обредите, които изпълняваме. Ето защо реших да ви запозная в общи линии с историята, стояща зад мистичните и очарователни карти Таро.

Известно е, че игрите с карти, произхождат от Китай, но навлизат в Европа някъде в края на 14 в. чрез Мамелюкската империя, заемаща голяма част от територията на днешен Египет. Въпреки, че не знаем какви са били правилата за игра, известно е че колодата на мамелюците останала почти непроменена в Италия. Още по това време боите били Мечове, Жезли, Монети (познати и като Дискове или Пентакли) и Чаши. Всяка боя имала по десет карти с номера и три „кралски карти” – Крал, Рицар и Паж, като по този начин колодата била съставена от 52 карти. Вариации се появили из цяла Европа – някъде променяли само названието на боите или пък дизайна, докато другаде създавали напълно нови колоди или напълно нови игри с тях.

Някъде към 1420 год. в Европа се заражда идеята за повече карти козове, предшестващи т.нар. Голяма аркана в Таро. Известно е, че първите карти наподобяващи Таро са били създадени между 1430 и 1450 година и са били разпространени в Милано, Ферара и Болоня в северна Италия. Това става благодарение на добавянето именно на такива „карти козове” към вече традиционното тесте за игра. По това време те биват наричани именно carte da trionfi – карти козове, а първото литературно сведение за съществуването на такива карти е съдебен запис от Ферара от 1442 год. Любопитно е да се отбележи, че най-старата запазена колода е нарисувана в средата на 15 в. за фамилията Висконти-Сфорца, управители на Милано по това време. В този период се развиват множество вариации на дизайна на картите, като дори има запазени колоди, като например популярната Сола Буска, но те са по-скоро атрактивни изключения на фона на общата картина.

Играта с Таро картите се разпространила от Италия към Франция, след това към Швейцария, Германия и други страни, като добила особена популярност в 16 и 17 в. През 1540 год. Франческо Марколини публикува това, което днес се смята за вероятно първата книга за гадания с карти. Въпреки това, картите описани там не се употребяват по познатия ни начин и сами нямат стойност като гадателски метод, а само помагат да бъде избран такъв. Интересен намек за различна употреба на Таро е едно сведение от Венецианската Инквизиция от 16 в., където се споменава, че вещиците използвали картата Дяволът, за да извършват своите сатанински ритуали. Няма доказателства дали това е истина или не, но отношението на църквата в общи линии продължава да бъде негативно спрямо Таро само и единствено в ролята му на хазартна игра, каквато тя действително е по това време.


През 18 в. Таро започва да се развива много по-разностранно и отвъд своята традиционна роля на средство за забавление. В този период колодите с карти придобиват едно по-дълбоко значение, като на всяка от тях бива дадено символично значение. През 1770 год. е публикувана и една от първите книги за гадания с карти. Неин автор е французинът Етейла, който популяризира и за пръв път влага окултно значение в Таро. Повечето от методите за гадания, познати ни от следващия век дължим именно на него, както и на още двама френски автори. Те правят връзка между 22-те коза и буквите в староеврейската азбука и по този начин ги свързват с Кабала, влагайки много по-широк смисъл в тях. Нещо повече тримата французи дори измислят фалшиви истории за новосъздадените от тях карти Таро, за да направят връзката им с Кабала по-достоверна. В тази своеобразна нова митология, читателят бива пленен от истории за посветителни обреди в Египет, юдейски мистицизъм и цигани номади. Ясно можем да видим как измислените истории на Етейла до ден днешен доминират в съзнанието на хората.

Но безспорно човекът допринесъл най-много за разпространението на картите Таро във вида, в който са сега е Артър Едуард Уейт. Предполагам много от вас ще останат учудени да разберат, че той не бил съгласен с идеите на Етейла. Уейт пише 

Не бива да бъда причисляван към тези, които са убедени, че има действително съответствие между староеврейските букви и символите на козовете в Таро.

Вместо това той се съсредоточава върху събирането на разнообразни сведения и символни значения, някои от които окултни, за Таро, за да стигне до собствена интерпретация. Самият Уейт твърди, че Таро са по-скоро мистичен, а не окултен инструмент, но неговата най-забележителна иновация е въвеждането на изображения и за картите с номера – това, което по-късно става известно като Малки аркани.

Колодата, създадена от Уейт става основа за по-нататъшното развитие на Таро. През 20 в. картите придобиват все повече и повече известност, като стават предпочитан инструмент на нео-паганисти, гадатели, различни ентусиасти и окултисти. Развиват се безбройно количество колоди с различни вариации в размера, формата, наименованието и разбира се изображенията на отделните карти. Така се стига до момента, в който вече имаме колоди с вампири, индианци, келти и египтяни, че дори и такива с анимационни герои. Картите Таро пленяват заради своята универсалност и разбираем език, което ги прави лесни за употреба. Те са и изключително достъпни: можете да си купите ваше собствено тесте (или дори да си направите такова), има издадени стотици книги на тази тематика, а съществуват вероятно хиляди интернет страници. И мисля, че едва ли би било пресилено да кажа, че днес картите Таро са почти толкова популярни, колкото преди няколко века когато са били една приятна и забавна игра, достъпна за всички.


Изображения от горе надолу:
1) Мамелюкска карта - Крал на Чашите
2) Колода „Сола Буска“ – Кралица на Чашите
3) „Слава“, Таро карта от 18 в.
4) А. Е. Уейт

Източници:
http://en.wikipedia.org/wiki/Tarot

Статията е публикувана за пръв път в онлайн списание "Змей Магесник", брой 3

неделя, 16 декември 2012 г.

Светилището на нимфите и Афродита до с. Каснаково


Много хора считат, че вярата в старите езически богове отдавна е изчезнала. Но почти навсякъде около нас, почитта към тях, все още е жива, предавана понякога дори несъзнателно от поколение на поколение. Нещо повече, народът ни е запазил паметта за свещените места на древните богове и там все още се извършват обреди, носещи спомен от античността. Едно от тях е Светилището на нимфите и Афродита, разположено в живописна местност в близост до село Каснаково, само на няколко километра от град Хасково.
            Светилището е известно още от 1898 г., но първите археологически проучвания са извършени едва през 1945-1946 г., от небезизвестния български археолог Иван Венедиков. През 1968 г. обектът придобива статут на национален паметник на културата, а през 2007 г. проучванията са подновени. Счита се, че това е най-добре запазеното тракийско светилище на територията на България.
Комплексът е построен около II в. по инициатива на Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос, за който се смята, че е бил трак на служба в Римската армия. Той само благоустройва вече съществуващо място за поклонение, а не го „създава”. Надпис на гръцки език, разположен върху каменния свод над извора, гласи:

"На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита."

Изворът – все още действащо място на почит към боговете

            Известно е, че около самия извор възникват множество сгради, строени по различно време, като вила рустика, баня, амфитеатър и др. Култовият комплекс се е състоял не само от централния извор, но също така и от храм и помещения за поклонниците. Това, както и фактът, че светилището е било разположено на място, където се пресичат две натоварени за времето си пътни артерии, следва да ни наведе на мисълта, че в древността мястото е било оживена религиозна дестинация.
Разбира се най-важна роля е имал изворът. Той е оформен в скалата, която е изсечена до височина от 2,40 м. Водният поток е каптиран, чрез изграждането на три свързани с каменен улей помежду си басейна. Те са били облицовани с блокове от розов мрамор, украсени чрез врязани меандрови орнаменти. Фасадата на светилището е била оформена с мраморна колонада, но за съжаление от нея са оцелели единствено основи.
Вероятно някои от вас веднага ще възразят, че светилище, посветено на нимфите и Афродита няма как да бъде тракийско. Известно е, че траките са почитали Велика Богиня Майка, която са наричали с различни имена (епитети). Въпреки, че повечето хора възприемат Афродита единствено като богиня на любовта, според космогоничните представи тя е персонификация на възпроизводителните сили на природата и майка на всичко живо, което я приближава значително до тракийската Велика Богиня Майка. Известни са и епиграфски паметници, свидетелстващи за почитта на траките към Афродита, а именно Орфеевите химни.
В образа на нимфите лесно можем да открием предшественик на един познат роден митологически персонаж – самодивите.

Три танцуващи нимфи Саладиново, II в. пр.н.е., Археологически музей София

Но това, което е най-важно в случая е, че народът е запазил в своята памет идеята за светостта на мястото. И до ден днешен хората вярват, че водата в извора е лековита, а бездетни жени все още ходят там, за да измолят богинята, покровителка на плодородието, да ги дари с рожба.

Източници:

Статията е публикувана за пръв път в онлайн списание "Змей Магесник", брой 2

сряда, 12 декември 2012 г.

Захаросани джинджифил и портокалови корички

Обичам да използвам времето около коледните празници, за да експериментирам в кухнята и по-специално със сладките неща. Тази година съм решила най-накрая да приготвя домашен щолен, но докато разглеждах различните рецепти попаднах на нещо, което определено много ми хареса – захаросани джинджифил и портокалови корички. Всички сме виждали нещо подобно на рафтовете в големите магазини, където се продават изсушени плодове и се оказва, че тези захаросани специалитети са основна съставна част не само в коледния щолен, но и в много други сладки изкушения. Нещо повече – вкусни са и при директна консумация, а най-хубавото е, че освен чудесен деликатес, могат да бъдат и уникален коледен подарък, който сами да приготвите за своите близки.

В общи линии процесът по създаването както на захаросаните портокалови корички, така и на захаросания джинджифил е един и същ, като има само малки разлики. Разбира се, трябва да ги правите отделно, за да не се смесят вкусовете. Портокаловите корички трябва да са само от горната част на кората без бялата ципа – това най-лесно ще постигнете като използвате белачка за плодове и зеленчуци. Джинджифилът трябва да е обелен и нарязан на тънки парчета. След това процедурата е една и съща:

Изсипете готовите парчета в подходящ съд и ги залейте със студена вода. Включете котлона и изчакайте докато водата заври. Оставете парчетата на котлона във врящата вода за около 10 минути. След това ги отцедете от водата и налейте отново студена вода колкото да ги покрие. Върнете съда на котлона и повторете – изчакайте докато водата заври, а след това оставете парчетата вътре за 10 минути. Ако при беленето на портокаловите корички върху тях все пак е останало някакво количество бяла ципа, повторете този процедура още един път. След изтичането на последните 10 минути, отново изсипете горещата вода, добавете студена до покриване на парчетата, но този път добавете и захар (в отношение близо 1 към 1 с парчетата). Оставете на котлона, докато парчетата не започнат да изглеждат прозрачни. След това извадете парчетата и го оваляйте добре в захар. Оставете ги да изсъхнат върху кухненска хартия за известно време (поне няколко часа), след което ги приберете в плътно затварящ се стъклен или пластмасов съд. Сложете панделка на съда и сте готови!

Не изхвърляйте останалия сироп! Можете заедно с няколко парчета да го оставите да изстине, след което да го затворите в буркан и да го приберете в хладилника, където ще издържи около цяла година. Това импровизирано сладко е чудесно за сервиране върху сладолед или като съставка на други десерти. Също така, ако прибавите сода и лед към сиропа, ще получите чудесна напитка (особено подходящ метод за джинджифиловия сироп).

В клипчетата по-долу ще видите и други трикове!

Успех!




петък, 7 декември 2012 г.

Малки заклинания за намиране на работа


Понякога човек започва да губи надежда, че ще намери работа, особено когато икономическата обстановка в страната е неподходяща. Разбира се, ние не трябва да разчитаме, че едно заклинание или магия ще оправи нещата „като с вълшебна пръчица”. Не трябва да забравяме, че за да получим нещо, то трябва да положим усилия за това. Приготвила съм ви няколко малки заклинания, които да ви помогнат в намирането на работа. Но ви препоръчвам – не се осланяйте само на тях! Търсете работа, която е подходяща за вашата квалификация, ако нямате такава – опитайте се да посетите курсове, с които да придобиете нови умения и т.н. И най-важното – никога не се отчайвайте! Успех!

1. Заклинание с възли за намиране на работа

За да намерите работа, ако имате трудности при търсенето, запалете зелена свещ и омотайте зелен канап (конец) около основата на свещника, така че да е далеч от пламъка. Съсредоточете се върху канапа и помислете точно каква работа искате да намерите, но не бъдете прекалено „алчни” в желанията си. Завържете седем възела на канапа, като на всеки възел казвате по едно от следните изречения, в зависимост от номера на възела:

С първи възел заклинанието започва,
с втори възел, желанието ми се сбъдва,
с трети възел – работа за мен се появява,
а с четвърти възел – намирам нейна обява.
С пети възел моята работа процъфтява.
С шести възел моето заклинание се заковава.
С седми възел – силата се освобождава.

Трябва да направя уточнението, че възлите не трябва да бъдат един върху друг. Трябва да оставите канапа завързан и да го приберете на скришно място.

2. Заклинание за намиране на работа

Напишете на зелена свещ какъв вид работа искате да намерите и запалете свещта, като кажете:

Да направи за мен това, осигури ми желаната работа

И оставете свещта да изгори напълно.

3. Муска, за да си осигурите назначение

Вземете зелено парче плат от естествена материя оформено като квадрат и с размер малко по-малък от този на носна кърпичка. Поставете го с единия от ъглите сочещ към вас. В средата на плата сложете 3 семена кардамон, дафинов лист и клонче розмарин. Завържете ги с конец в малко вързопче. Преди всяко интервю за работа, подръжте вързопчето и си представете как влизате в уверено в стаята и получавате желаната работа. Ако решите да го носите с вас, то трябва да е на място, където никой няма да го види.

Превод от английски: Cath

Източници:
(2), (3) http://witchescircle.webs.com/jobspells.htm

Полезни връзки:

Лунна магия за привличане и любов

Днес отново съм ви подбрала едно заклинание от форума на Magic Gate. Преди да го изпълните, още от предната вечер трябва да подготвите съд с вода и листа от цвят на роза, който да престои една нощ под светлината на луната. На другата вечер по време на пълнолунието, кажете заклинанието към пълната луна след като сте измили ръцете си в тази вода.

Луна, моя повелителка, на сърцата хорски озарителка, увий ме със сребърната си светлина, подари ми с изгрева – на обичания/-та обичта, на обичания/та чистата кръв, добрите мисли, царствените му дела, всичките му/й благи слова. Главата му/й от злато по чиста, устните му/й сладост, тялото – желание. Прати му омая и благоуханието на любовта! Както непрестанно ручеят пее своята песен, както пазачът пази нощните двери, нека така и обичаният/та зорко над мен да бди, от всички други да ме дели. На Луната приятел/-ка ще стана, в сърцето на обичания/ -та ще остана!

Особено важно е да не казвате име! Тази магия може да се възприеме по-скоро като един вид молитва и се основава на вашата обич и силата на чувствата ви, но не е от обсебващите, въпреки че се прави по адрес на определен човек. Разбира се, дори в този случай трябва много сериозно да обмислите действията си.


Източник:
Magic Gate Bg, автор damnameneus

събота, 1 декември 2012 г.

Тигрово око



Тигровото око е камък от групата на кварца, с красив жълто златисто или златисто кафеникав цвят и копринен оттенък. По своята структура наподобява друг камък – котешко око.

Талисмани и амулети

Вярва се, че като талисман тигровото око носи вътрешно спокойствие и увереност на приносителя си, засилва силата на духа му, пази от уроки, магьосничество, кошмари и зловредни влияния.

Лечебни свойства

Счита се, че тигровото око лекува парализа, болести на кръвта, остеохондроза, артрит и възпаление на костните тъкани. Също така се смята, че помага в случаи на шизофрения и различни психически заболявания, намалява умората и раздразнителността, подобрява различни сърдечни и астматични състояния.

Магически свойства

Това е камък, за който се вярва, че пази магьосниците от чуждо влияние и им дава сила. Тигровото око се използва като средство за фокусиране на ума. Разпространено е мнението, че тигровото око предоставя защита по време на пътувания, засилва убежденията и увереността.

по материали от: http://www.jewels-empire.com

"Обред-културен туризъм-циркаджилък" - Георги Мишев

Първоначално смятах просто да споделя това видео на фейсбук страницата на The Occult Room, но реших, че то заслужава малко повече внимание, въпреки че е доста кратко - само около 8 минути. Много от вас вероятно се чудят защо в "окултен" блог споделям информация, която може да се определи по-скоро като етнографска, което за пореден път доказва, че в нашата страна нещата са доста объркани. Именно етнографията, фолклора са тези носители на тайно познание, на които трябва да обърнем внимание, ако имаме интерес в областта на магията, на ритуала. В клипчето лекторът Георги Мишев обръща внимание на един особено наболял проблем за българската обредност - нейното отричане, забравяне и най-вече комерсиализиране. В това число влизат не само неща, като баенето и магиите, а такива популярни обреди като нестинарството, коледуването и пр. Защото понякога именно популярността е това, което заличава истинското предназначение на обреда - да е от полза за обществото.

Отделете мъничко време от престоя си в интернет, за да научите нещо ново - все пак 8 минути съвсем не са много! :)

петък, 30 ноември 2012 г.

Мечкинден и мечката


Първоначално мислех да напиша една стандартна статия, в която да ви разкажа за Андреевден. Но се сетих, че в крайна сметка всеки, който знае как се борави с google, дори и да няма никаква представа от празника, може да съчини подобна статия. Аз не искам да превръщам The Occult Room в поредното място, в което получавате една и съща справочна информация. Ето защо се замислих за нещо различно и интересно, но свързано с темата на днешния празник, което да ви представя.

Андреевден (30.11) се почита в българската традиционна култура като празник, посветен на мечката предимно в Западна България (Мечкинден), но се среща и в други части на страната. На територията на цялата страна обаче, мечката е възприемана като животно помощник на хората – вярва се, че тя гони вълците и изобщо има способността да отблъсква злите сили. Ето защо от части от това животно се изработват амулети, а косми от меча козината се използват при баене за страх, лекуване на треска и др. Въпреки това е известна забраната да се убива мечка, като това се прави само в редките случаи, когато тя е станала „стръвница”, т.е. напада хора и животни, настървила се е за месо.

В българското съзнание мечката е „баба Меца” и макар това да звучи само като название от детските приказки, то отразява един доста устойчив смисъл на това животно, като зооморфен символ на плодородието и майчинството. Вероятно това има своите корени във факта, че мечките са особено отдадени майки, но е интересно да се проследят и някои исторически и етнографски данни за култа към мечката, свързан с жените.

Произходът на мечката, според някои легенди от Западните Родопи, се извежда от девойка. Тя била изпратена на реката от злата си мащеха да пере черна вълна, докато стане бяла. Отчаяна от непосилната задача, девойката се помолила на Бог да й помогне, а той й казал да се наметне с черната вълна и я превърнал в мечка. Ето защо мечката прилича на човек - ходи на два "крака", борави с предните си лапи като с ръце.

В книгата „Българска народна митология” на Ив. Георгиева, намираме интересно сведение за един обичай, предшестващ сватбата, от Михайловградско, наречен „момино оро”:

В него участвуват само девойки, които пеят любовни песни и играят. По време на обичая годеницата, често маскирана като мечка, разказва приказка за произхода на мечката от мома, която била преследвана от ергени или турци. Чрез пантомима тя разиграва отделни моменти: как бяга мечката, как ръмжи, как се изправя на задните си крака.

А още по-интересна е информацията, че:

При посрещане на булката в Троянско се разиграва обреден диалог, в който младоженката се отъждествява с мечка, а младоженецът — с мече или биче с рога.

Светилището в Браурон

Тези инициационни практики, свързани с образа на мечката, имат сходни паралели и в древността и по-конкретно в култа на богиня, наречена от гръцките автори Артемида и почитана в района Браурон в Източна Атика. По време на празниците там, младите момичета обличали мечи кожи, т.е. трансформирали се в мечки. Под звуците на двойна флейта (diaulos) те танцували танц, наречен “arkteia”, който наподобявал движенията на мечка с бавни и тромави стъпки.

На територията на България освен Андреевден за празник, свързан с мечките е считан и Благовец (25.03.). Вярва се, че тогава те се събуждат от сън, който се е смятал за временна смърт на животното. След като на Благовец мечките се изкъпят във водата, тя вече става годна за употреба и от хората, като в това отново личи пречистващата функция на мечката, приписвана й от народа.

Мечката фигурира и в кукерската обредност на българите. Има сведения, че кукерите в Малкотърновско са имали в свитата си мечки, които са били кучета "облечени" в мечешки кожи и мечкар – мъж в дрипи. В пернишкото село Светля кукерите също се обличат като мечки до ден днешен.

Образът на мечката присъства в световната история още от праисторически времена. Истинско щастие е, че имаме възможността да сме част от култура, в която той се е запазил в такъв вид до днес и нещо повече - наш дълг е да запазим това знание и за идните поколения. С това завършвам съвсем кратката си статия, посветена на мечките и ви оставям сами да намерите още информация на посочените по-долу връзки, а и на други места.

Успех!

Източници и полезни връзки:

"Българска народна митология", Ив.Георгиева
"Българска митология, Енциклопедичен речник", съст. А. Стойнев
Брауро - Енциклопедия Древна Тракия и траките
Cult of Artemis at Brauron, Wikipedia
Мечката и лошата дума


сряда, 21 ноември 2012 г.

Малко литература

Ако все още не сте разбрали, то трябва да ви информирам, че страничката на The Occult Room във фейсбук вчера достигна до 100 харесвания. Тъй като това е празник, макар и малък, дълго се чудих какъв подарък да ви спретна. В крайна сметка се спрях на това да споделя някои линкове към достъпна в интернет литература, която да предизвика интереса ви и да ви провокира да четете повече.

Книги на български:

"Българска народна митология", И. Георгиева - свали от ТУК
"Българска етнография", Н.Колев - свали от ТУК
"Вещици от бъдещето", Д. Валиенте - прочети рецензия ТУК, свали от ТУК
"Принципи на Уика", В. Кроули - прочети рецензия ТУК, свали от ТУК

Статии на български:

"Спомен за пещерите светилища в България", А.Жалов - свали от ТУК
"Хлябът на българина: хляб без квас, хляб с квас", И.Георгиева - прочети ТУК
"Слънце-поклонничеството в Древен Египет", Е.Бузов - свали от ТУК
"Божествата на траките", Д.Попов - прочети ТУК
"Антични реликти в народната медицина от югозападна България", Д.Спасова - свали от ТУК

Книги на английски:

"Aradia or the gospel of the witches", C.G.Leland - свали от ТУК
"Alexandrian book of shadows" - свали от ТУК
"Gardnerian book of shadows" - свали от ТУК
"Witchcraft today", G.B.Gardner - свали от ТУК
"A guide to the hidden wisdom of Kabbalah" - свали от ТУК
"A history of witchcraft in England", W.Notestein - свали от ТУК
"The Swastika", T.Wilson - свали от ТУК
"Ancient art and ritual", J.Harrison - свали от ТУК

Някои сайтове с още литература:

Internet sacred text archive (препоръчвам горещо!!!)
Енциклопедия Древна Тракия и траките
THEOI Greek Mythology, Exploring Mythology in Classic Literature and Art (препоръчвам горещо!!!)
Hermetics resource site

Скромно, но от сърце!
Успех!