четвъртък, 30 октомври 2014 г.

Таро подредба за Халоуийн

Знаете, че не съм особено голям почитател на чуждите празници, при положение, че нашите хич не ги и знаем. И когато дойде краят на октомври не пропускам все да ви натяквам и натяквам това. Трябва да призная, че често ми идва на ум да седна и да направя поне една пложителна публикация за Халоуийн или Сауин (по-известен като Самхейн), но все не намирам нито причина, нито пък подходяща тема. И така до днес, когато видях тази толкова симпатична таро подредба, предназначена специално за този празник. Първоначално названията на позициите на картите, могат да ви се сторят съвсем смехотворни, но все пак нали Халоуийн все пак е маскараден празник. А и това е била целта на авторът на подредбата - да звучи забавно, за да съответства на забавния за нея празник. Ако успеете да вникнете зад "маските" на картите, ще получите страхотни отговори - уверявам ви!


Значение на позициите:

1. Костюмът - Какъв искате да бъдете през идната година?

2. Обсебен - Какво ви вдъхновява и провокира да проддължавате напред?

3. Лакомство - Как да получите повече сладост в живота си?

4. Призраци - Неща от вашето минало, които ви преследват?

5. Надгробен камък - Как да се отървете от "призраците" от вашето минало?

6. Чудовища и таласъми - Страхове и вредни навици, които сте готови да превъзмогнете.

Успех!

Източник: Halloween Tarot Card Spread

понеделник, 6 октомври 2014 г.

XXIV Изложение на минерали и скъпоценни камъни

Като се сетя за "Изложението на минерали и скъпоценни камъни" в музея "Земята и хората" в София, ме налягат едни такива стари спомени за това с каква възхита го посетих за първи път. Не си спомням годината, не си спомням времето, не си спомням сама ли бях или не, но си спомням, че възхитата ми беше огромна. Не защото беше нещо кой знае какво - не отивайте там с големи надежди, но защото за пръв път влизах в толкова голямо помещение, пълно изключително и само с необичайни хора. Голяма част от необичайните хора се разхожаха из залата и надничаха с неприкрито любопитство към "стоката" на другите необичайни хора - продавачите. Пред всеки от продавачите се разгръщаше една неописуемо шарена бъркотия от приблясващи камъчета, донякъде грозновати фигурки от камъчета или бижута от камъчета. А аз, твърдо убедена по онова време, че човек има жизнено важна необходимост от всички разновидности на скъпоценни и полускъпоценни камъни на света, бях изключително доволна, че съм попаднала "сред свои". Е, разбира се съвсем възможно е моята памет да е поукрасила малко нещата.

Както всяка година и през 2014 отново ще имаме възможност да посетим огромната зала пълна с необичайни хора и камъчета. Тазгодишното, номер 24, издание на изложението, ще се проведе от 10 до 12 октомври. Не пропускайте тази възможност да попълните колекциите си от минерали и скъпоценни камъни (понякога има страхотни находки!), а и да бъдете малко необичайни в обичайната есен.

събота, 4 октомври 2014 г.

Достъпната астрология

Нищо не разбирам от астрология. Преди години, разбира се, прочетох прословутата, но май по-скоро надценена книга на Линда Гудман "Слънчеви знаци". Но от това изживяване ми остана само споменът за хаотичните и (подозрително) твърде уверените мисли на авторката. Ето защо няма как да ви кажа, от коя планета идва безкрайният оптимизъм, непринуденото държание и увереността на търсещият, с които Ванеса ще ви омае в своите не-чак-толкова-кратки клипчета.

Открих канала vansastrology съвсем случайно, като споделена публикация в профила на един познат. И се зарадвах искрено! Не защото обичам астрология. Не защото искам да се занимавам с астрология. А защото някой се беше престрашил да създаде видео канал на някаква езотерична тематика - на български (!). При това заставайки сам пред камерата - с името, лицето и емоциите си.  И стои там на екрана, развявайки русата или лилавата си коса (тук трбява да спомена, че лилавото ми липсва) и ни обяснява как човек "не е зодията си", какво е натална карта и как упорито трябва да досаждате на майка си, докато не си спомни, в колко часа сте роден. И всичко това така достъпно, че започвате да се питате "Е, все пак дали да не започна да се занимавам с астрология?" След като изгледах няколко клипа, веднага се свързах с Ванеса, за да й задам няколко въпроса. Вижте какво се получи.

- Няма как, трябва да те попитам кога и защо се появи интересът ти към астрологията?

Не бих казала, че е конкретен момент и конкретно действие. Просто като малка много обичах да чета и майка ми ме беше снабдила с всевъзможни енциклопедии, с надеждата, че ще стана умна. Уви, интереса ми се отклоняваше в посока по-загадъчни и необясними неща. Като астрологията. В началото четеш странната колонка във вестника или списанието, посветена на 12-те знака и не след дълго осъзнаваш, че хем „има нещо“, в същото време цялата история ти изглежда нелепа. И тя е. Астрологията не е колонката за зодии в списанието и колкото по-бързо хората осъзнаят това, толкова по-бързо тя ще изгради ново, по-адекватно име и ще започне да се използва по предназначение.

- Защо клипчета? Защо не блог?

Защото ме хвана яд, ако трябва да съм честна. Интереса ми към темата растеше с всеки изминал ден и единственото, което можех да намеря са текстове. Което, разбира се, беше прекрасно, но не оптимално за мен, защото аз никога не съм била силна в ученето по конвенционалния начин – чрез четене. И когато бях по-малка и не знаех английски перфектно, това ме дразнеше и губех желание, изправена пред двеста страници информация. Имам много Овен в картата, което ме прави изключително нетърпелива в много отношения и просто не можех да се накарам да седна и да чета.


След години започнах да гледам видеа в youtube на известни астролози, на английски, и астрологията започна да се открива пред мен по съвсем нов, лесно смилаем и доста бърз начин. Бях гладна за повече и гледах (и до ден днешен гледам) клипчета по цял ден и научавах толкова много. Да уча слушайки винаги ми е било в пъти по-лесно отколкото пишейки или четейки. И в един момент просто си казах – хората имат нужда от това. Как е възможно да няма български канал за астрология? Изглеждаше ми нелогично noob* като мен да стартира първия такъв, но реших да го направя. Заради себе си също. Защото имах нужда да систематизирам знанията си и клиповете ми дават тази възможност.

- Много държиш да се запомни, че човек не е зодията си. Но от една страна отделяш внимание на всеки един от слънчевите знаци, а от друга не пропускаш да подчертаеш, че си зодия Риби. Това не е ли противоречие?

Държа хората да помнят, че не са зодията си най-вече, защото имат тенденцията (поне тези, които правят първи стъпки в сферата) да си мислят, че слънчевият знак е всичко, което те са. Започва се едно слагане под общ знаменател на десетки хиляди хора по света и това просто не е в услуга на науката. Затова държа хората да го знаят.


А когато споменавам, че едно и друго е лъвско или рибешко,  тогава винаги говоря за архетипа и характеризирам него в частност, свързвайки го с това или онова качество. Малко по малко дори в клиповете за дадена зодия, аз вкарвам още информация за другите като правя паралели и съпоставки. Идеята е хората да запомнят много добре какво представлява една зодия, като чиста „стойност“, за да могат след това да наблюдават влиянието на всеки знак в собствената им карта поотделно, в различните сфери на живота им и най-накрая - заедно. Няма как да решаваш сложни уравнения без да си се научил да броиш до десет. Или в случая – дванайсет.

- Кои са основните термини в астрологията, които трябва да запомним и какво означават те?

За мен е важно хората да се запознаят на първо време с наталната карта и нейните елементи. Бебешки стъпки. Няма нищо сложно, стига да се започне от самото начало, от абв. Наталната карта всъщност е като снимка на небето и разположението на планетите в точния момент на раждане. Другите важни неща са – дванадесетте знака, дванадесетте дома и петте основни и най-важни „планети“. Натам лека полека става по-сложно, но запознаете ли се с тези три елемента, вече ще усещате, че сте преминали успешно на следващото „ниво“.

- Според теб има ли истински интерес към астрологията в България?

Бавно осъзнавам, че хората стават все по-любопитни по темата и с всеки втори, с когото се запозная и разбере за „хобито ми“, се започват едни дълги разговори пълни с въпроси. Защото малко или много всеки човек се чувства объркан. До някаква степен сам. И много от нас не са много сигурни какво правят точно на Земята. Някои се обръщат към науката за отговори, други към религията, трети избират да не вярват в нищо. Аз съм окей с вариантите на всеки, стига да са задоволителни за самия него. Но когато стане въпрос за астрология, хората сякаш усещат едно спокойствие и увереност докато говоря и може би някаква част от тях иска да притежава същото. Има много скептичност и немалко подигравки, нападки и спорове, които се разразяват от време на време, но те са просто излишни. В края на краищата – начина, по който живееш и това как се чувстваш с изборите в живота си, говори много повече на хората от това, което ти можеш да им кажеш. И когато виждат, че си щастлив, спокоен, намерил личният си път, идват при теб, свалят маската на предразсъдъците и казват:  А какъв е моят?

- Какъв е твоят съвет към тези, които тепърва започват да се занимават с астрология? От къде да започнат?

Просто да започнат от някъде. Ако някой ми беше дал план може би щеше с това си действие да ме откаже. Всеки има нужда да усети дали астрологията е „неговото нещо“, защото има много голяма възможност да е лъжица прекалено голяма за устата му. Отнема много време със сигурност, но ако има желание и интерес – просто си правиш натална карта и започваш да изучаваш всеки елемент от нея малко по малко. С времето картата започва да „говори“. В началото с недомлъвки, но с натрупването на знания всичко става доста по-красноречиво.


- Смяташ ли, че си струва да се посещават курсове по астрология?

„To each – their own“** съм по почти всеки въпрос. При всеки работи нещо различно. Лично за себе си съм решила, че раждайки се в толкова силно информационна ера, аз нямам нужда от персонални уроци, за които да си плащам освен всичко друго. Това не означава, че решението ми е правилно. Но не означава, че е и грешно. Не работя с абсолюти никога. Това е много характерно за астрологията също и затова я харесвам толкова много. И за да я задържа освободена и чиста в есенцията си, предпочитам да събирам информация и отбирам това, което виждам, че на практика работи, вместо да се доверявам на сто процента на чуждото виждане за това кое как е. Разбира се, да имаш приятел или познат астролог е много ценно, но то е за да имаш и друга гледна точка, по-скоро, а не за да вземеш нея за чиста монета веднага, независимо какъв и колко е опита му.

- Как мислиш - как работи идеалният астролог? Какво е отношението му към хората, за които съставя хороскопи? Какви дейности извършва?

Идеален астролог е някаква нереална концепция за мен. Малко като човек, който всеки да харесва. Но добрият, може би, астролог е ... добър психолог. Виждайки картата на даден човек ти трябва да се настроиш на неговата вълна и да говориш на неговият език. Изисква бърза адаптация. Защото има много астролози, които знаят много, но просто нямат индивидуален подход, базиран на човека срещу тях. Имат някаква собствена методика и терминология, която просто няма как да пробие и да стигне до човека към когото е насочена. Трябва да прецениш също така колко и какво точно да кажеш, за да не постигнеш обратен ефект. Защото ти си там за да помагаш, а не да вредиш. Разказвали са ми ужасни истории за „астролози“, които ти поглеждат картата и започват да мръщят и цъкат или пък те поглеждат с такова съжаление, че ти се приисква да не чуваш какво следва. След среща с теб човек трябва да е обнадежден и ентусиазиран за бъдещето си. Но това не означава, че ще му казваш само красиви неща. Ще му представиш и слабите страни, но така, че да знае проблемите си и да знае пътят към преодоляването им и че нищо, никога, в крайна сметка не е толкова страшно колкото изглежда на пръв поглед.

- Според астрологията имат ли планетите "тъмна страна" и как тя се отразява в живота на човек?

Разбира се, цялата вселена е изградена на база минус и плюс. Всичко е трептене с някаква честота, която има най-ниска и най-висока точка, които постоянно се разменят и са в движение, което е много важно да се запомни. Затова въпреки, че имаме минус и плюс, пак нямаме абсолюти. Everything is relative.*** По същият начин можем да използваме и енергията на всяка планета. По принцип аспектите, които планетите правят една с друга определя доколко влиянието на дадена планета ще е „добро“ или „лошо“, но това отново е условно. Всичко подлежи на промяна. Винаги имаш контрол, стига да си осъзнат. Стига да умееш да се дистанцираш достатъчно от емоцията за да видиш, че всъщност вече не се движиш и е време да промениш гледната точка за да намериш изход от ситуацията и да продължиш по пътя си.

- Казваш, че астрологията може да е в помощ за себепознанието. Как можем да направим планетите наши съюзници по този дълъг и нелек път?

Пътят е толкова дълъг и нелек колкото сами си го направим. Ако успеем да се „препрограмираме“ и да оставим в миналото всичко, което ни пречи да бъдем свободни и удовлетворени в сегашният момент, можем да постигнем всичко. Моментът, който трябва да се достигне според мен е този, в който възприемеш живота като игрално поле и място за изява. Място за развитие. Когато разбереш, че е просто и само това и нищо реално не е толкова сложно, колкото се самонавиваме и го правим такова самите ние, тогава започваш наистина да живееш. Да следиш какво се случва с теб, с другите, с цялото, с частното, да извличаш ценната информация, да следиш знаците и в следствие на това просто да се движиш по полето с лекота, тъй като вече си наясно с „правилата на играта“. Силно вярвам в това, прилагам го колкото мога в ежедневието си и усещането, което ми дава – искам да предам на всеки човек на света.  Аз не мога да го направя вместо него, но мога да му дам знанието си, с което той сам да се научи да борави и оформя своят собствен вътрешен и външен свят.

* начинаещ
** Всекиму според вкуса
*** Всичко е относително.

Всички снимки в статията са любезно предоставени от Ванеса

сряда, 1 октомври 2014 г.

Октомврийско

Обичам есента. Харесвам есенните цветове, настъпващия хлад и онзи "килим от листа", който учителката ми по български език в пети клас ни беше забранила да споменаваме в съчиненията си, поради умопомрачителната баналност на въпросния израз. Обичам и октомври, вероятно защото съм родена през този месец и с годините съм свикнала да го асоциирам само с хубави неща.

Но за всеки, който поне мъничко се е интересувал от езотерика и окултизъм (трябва наистина да намеря заместител на тези определения), октомври носи и някои други послания. Най-силното от които вероятно е "тикви". Такива оранжеви, като от реклама. Или по-обикновени - т.н. цигулки. Хубав тиквеник става от тях. Аз съм може би малко обременена, защото всяка есен моята мила баба ми стоварва (в най-добрия случай) една огромна тиква, с която провеждам ужасяваща борба, докато разрежа, настържа, сготвя, опека и изобщо изконсумирам. Ето защо моята асоциация с тиквите е по-скоро негативна. Всеки, който го е преживял ще ме разбере. Аз не си представям фенери и маски. Не си спомням обреди и не мечтая ритуали. За мен тиквата е най-вече ... храна.

И преди съм писала за Самхейн и неговата относителна неадекватност в контекста на нашата култура. Също така съм споделяла и мнението си за Хелоуин и практиките свързани с него. Не искам да оставате с впечатлението, че съм против това да отбелязвате Самхейн. Нито пък против това да се маскирате и да се напиете в любимия си бар. Преди години, когато все още следвах уика, дори за мен Самхейн беше най-хубавият и очакван празник. От една страна поради това, че тогава 31-ви октомври не беше нищо особено за хората, които не се занимават с окултизъм (пак този термин...) и датата запазваше своята мистичност за истинските ритуали, а от друга защото често точно по това време се случваха срещите с интернет познатите от форуми и чатове. Така например никога няма да забравя един път, когато изпихме главозамайващи количества "кръвта на бога" и Мавруд Асеновград (о, ужас!), стояхме в стая с повече благовония и цигарен дим, отколкото кислород, и успявахме да говорим не толкова за мистика, колкото за съвсем забавни и обикновени неща. И повярвайте ми, това не е най-хубавият ми спомен от отбелязване на Самхейн. Откакто обаче започнах да се интересувам от традиционни български практики, постепенно започнах да възприемам Самхейн като еманация на това, което не е наред с българските езичници и окултисти. А именно благоговението пред чуждите празници и презрението към хилядолетната родна традиция. И въпреки, че всеки път, когато отворя страницата си в Pinterest и видя всичките екзалтирани публикации за тикви, чудовища, паяжини и черни свещи наистина малко ми липсва еуфорията на комерсиалната радост. Но горчивината си остава.

Разбира се, ако смятате, че това е вашият път и че напълно разбирате какво стои зад този празник, то няма нищо лошо в това да го отбелязвате. Дори бих се радвала, ако се престрашите и споделите събитията, на които ще отидете; олтарите, които ще приготвите; ритуалите, които ще изпълните. Само помнете да не пренебрегвате българските празници за чуждите, защото земята на която стъпвате е тази, която почитате.

Но исках да кажа друго с тази хаотична публикация. Днес е първи октомври (все още!). След Есенното равноденствие вече се намираме в тъмната половина на годината. Слънчевите лъчи намаляват, времето става все по-студено. И съм убедена, че съвсем не е случайно, че много от вас ще изпитат една странна тъга, която дори може да прерастне в депресия. Други напротив - ще почувстват есента като период на спокойствие и покой. Но при всички положения трябва да знаете, че тъмните дни са период, в който трябва да преосмислим постигнатото през изминалата година, да се отблагодарим на силите, които почитаме за "плодовете", които сме събрали. И, разбира се, да се подготвим да посрещнем отново раждането на Слънцето през декември!

И така - Здравей, Октомври! Здравей, Есен! :)

Публикацията е вдъхновена до известна степен от вашите коментари на страницата на The Occult Room във фейсбук