понеделник, 28 ноември 2011 г.

Берил

Берилът е силикат на берила и алуминия, притежаващ най-разнообразни цветове. Цвета на камъка зависи от примесите на съединенията манган, желязо и хром. Берил който не съдържа примеси е безцветен. Обикновено берила е светло зелен, прозрачен като бутилка. Цветове като зелено бяло, жълто, жълтозелено и други разновидности имат собствени наименования като: прозрачно, гъсто зелено, съдържащ хром – изумруд; синьо (зелено синьо) – аквамарин; златисто жълто с примес на уран – хелиодор; розово съдържащ цезий – морганит; много рядко се среща в червено – биксбайт и други.

Различни разновидности на берил: 1. златен берил, 2. хелиодор 3. изумруд, 4. аквамарин 5. морганит

Талисмани и амулети

През Средновековието берилът се е използвал като талисман на художници и скулптори. Той осигурявал креативност, премахвал умората, поддържал живият дух и увеличавал интелигентността на този, който го носи. Също така предпазвал собственика си по време на далечни пътувания и му помагал при проучвания и философски изследвания. Пръстени с берил са носени от Леонардо да Винчи, Рафаел, Рубенс и Бенвенуто Челини.

Лечебни свойства

В древен Рим берилът се използвал за лекуване на черен дроб и очни болести. Римляните също така вярвали, че този камък повишава любовта между съпрузите и носи победи на притежателя си. Вода, в която е бил потопен берил дори за малко, се е използвала за лечение на астма. Според Авицена, берилът помага при лечение на катаракта и проказа.

Магически способности

Берилът се използвал от гадателите. Според вярванията този камък помагал при кавги и диспути, прави притежателя непобедим, но не и твърде агресивен. Считало се, че влияе благоприятно върху ума и премахва мързела.

по материали от: http://www.jewels-empire.com; http://jewel.bg/; http://www.crystalsrocksandgems.com/

неделя, 27 ноември 2011 г.

"Карти Таро" Работилница

Искам да ви съобщя за едно интересно събитие, което имам честта да организирам заедно с Pagan Federation International Bulgaria - "Карти Таро" Работилница!

Тя ще се проведе на 17 декември в София от 11:00 до 13:30 часа, в познатата на всички, които обичат хубавият чай и уютната атмосфера, "Веда Хаус". Цената за участие в Таро работилницата е 20 лв, като в нея са включени както незабравимата емоция от изучаването на таро, така и консумация в заведението и симпатичен подарък, който сме приготвили с особено старание.

За повече информация, моля пишете на адрес pfi_bulgaria@abv.bg

Местата за уъркшопа са ограничени, така че побързайте със записването, ако искате да получите един по-различен поглед върху картите таро!

Успех!

понеделник, 21 ноември 2011 г.

Жертвоприношения FAQ*

Преди време имах един много особен диалог с една много симпатична девойка, която искаше да проумее защо трябва да се дават жертви на боговете. Това, а и още няколко фактора, ме провокира да се замисля над тази тема и да напиша няколко реда по въпроса.

-Защо трябва да се правят жертвоприношения?

Жертвопринасянето е лично решение, обосновано върху принципите на собствената вяра. Ето защо не можем да говорим за задължение при извършването му. Жертвоприношението е начин да се поддържа връзка между боговете и хората, а именно в търсенето на такава връзка се проявява вярата.

-Какво може да бъде жертвоприношението?

Основно жертвоприношенията се делят на безкръвни – плодове, хляб, благовония, мед, различни течности, като вода и мляко; и кръвни – животни.

-Нали всичко произлиза от боговете и им принадлежи, защо да им даряваме нещо, което в крайна сметка те така или иначе притежават?

Действително за боговете няма никаква физическа стойност това, което даряваме. Идеята е ние да се лишим от нещо, което е ценно за нас. Да се научим да даваме, преди да сме получили – качество, от което повечето хора в съвремието са ампутирани. Принцип на античната религия е “do, ut des”, а именно „давам, за да дадеш”. Когато принасяме жертва, от особена важност е уважението, почитта, които засвидетелстваме пред боговете. Аналогично е и когато подаряваме подарък на някой – ние не подаряваме подаръка, защото човекът има нужда от него, а за да покажем уважението си към него или към празника му.

-Не са ли им достатъчни нашите молитви на боговете, че имат нужда и от жертви?

Платон, в „Ефтифрон” от неговите „Диалози”, описва, че хората общуват с боговете предимно по два начина – молитва и жертвоприношение, като „жертвоприношение означава да се принесе дар на боговете, а молитва да се иска нещо от тях”. Ако някой неспирно иска различни неща от вас, без да предлага нищо в замяна, дали ще му дадете желаното от него?

-Защо трябва да се жертва нещо от природата, за да го дадеш на боговете?

Нима не е същото, когато подаряваме подаръци – цветята са най-разпространени сред подаръците, че дори са и просто допълнение към самия подарък. Ей така, просто за разкош! Много разпространено е и подаряването на животни – в 70% от случаите животното бива върнато, пуснато да си ходи, или просто загива, защото получателят всъщност не го иска. Не виждам къде е проблема да дадем нещо на Висшата сила, при положение, че без да се замисляме го даваме на всеки смъртен, защото „така е прието”.

-Защо трябва да колим животни за боговете?

Заколването на животно, или т.нар. кръвна жертва действително е било практикувано в античността. Но трябва да се наблегне на факта, че това НЕ е бил единственият вариант. Както споменах по-горе, най-често като жертва за боговете се даряват неща като плодове, семена, хляб, мляко, вино, вода, мед и благовония – безкръвни жертви. Като този тип жертвоприношение се е считало за по-угодно на боговете. Колкото до кръвната жертва, тя и до днес се е запазила в българските традиции – курбанът, или коленето на животно за нечие здраве, което в България се практикува и от християни и от мюсюлмани. При тези жертвоприношения месото отива на трапезата, а кокалите, кръвта и другите остатъци се заравят. Интересно описание на това, какво точно се принася в дар на боговете от животното, може да се намери в произведението „Прикования Прометей” на Есхил.

-Къде мога да оставям дарове?

В нашите градски условия – предимно на олтара си. Ако нямате олтар, то остава по-истинския вариант – на светилища, на чисти места, до дървета, големи и внушителни скали и т.н. Но най-вече на място, на което не се тъпче – тоест там, където няма да минават хора и животни.

-Как да избера какво да дам в дар?

Принципно видът на даровете зависи най-вече от това, на какво божество се принасят. Например ако ще правим дар от плодове на Дионис е добре да даряваме грозде или смокини, ако ще даряваме цветя на Деметра по-добре е да са макове, т.е. според божеството и неговите особености се подбира и дарът. Ето защо преди да пристъпим към жертвоприношения е редно да направим хубаво проучване на кое божество какво му е угодно. Има доста антични източници, в които са се запазили подобни знания. Принципно жертвите се подбират и по някакъв външен признак, знак, с който сякаш сами казват, че са желани от боговете, но при всички случаи те са здрави и хубави. Например традиционно първите плодове и първия житен клас се посвещават на боговете, тъй като се считат за най-добри.

-Какво да правя с вече положените на олтара дарове?

Много хора не се замислят за това, докато не дойде моментът, в който вече не може да държите даровете на олтара, например изсъхнали цветя или плодове. След като прецените, че вече не са нужни на олтара ви следва да ги оставите някъде, където не се тъпче – в корените на някое дърво, до някоя ограда, някъде в парка. Същото се отнася и за изливането на течностите вода, вино, мляко и др.



* FAQ е абревиатура от английски език на понятието "frequently asked questions" или на български "често задавани въпроси"

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Орфеев химн към Селена


За този химн е нужно жертвено кадене с аромати.

"Чуй ме, богиньо лъчиста и царствена, свята, Селена,
Мена с роговете бичи, която се плъзгаш в ефира
в нощна тъма, факлоноска и звездна, девицо ти, Мена,
раснеш и чезнеш, и мъж, и жена си, възлюбваш конете,
ярко сияние, майка на времето, плодообилна,
и лъчезарна, и тъжна, заряща по късната доба,
виждаща всичко, безсънна, осеяна с прелести звездни,
радваш се ти на покоя, на тихото нощно блаженство,
ясна, двурога, на сладост дарителка, накит на нощи,
първа звезда, дългопола, кръжаща, всемъдра девица,
в радост, блажена, ела, на звездите посестрима светла,
свойте молители нови спаси, лъчезарна девица!"



Източник:

Георги Батаклиев, "ОрфейХимниАргонавтика". Пловдив, 1989

събота, 5 ноември 2011 г.

Ритуалното измиване

Тези от вас, които вече са прочели няколко книги на окултна тематика и са навлезли по-навътре в тази материя, вероятно неведнъж са се сблъсквали с понятия като „ритуална баня”, „ритуална чистота”, „обредно измиване” и т.н. Забелязала съм обаче, че рядко хората имат ясна представа за това, какво представлява ритуалната баня. Най-често тя е възприемана като обикновена баня, към която обаче са добавени благовония, соли за вана, свещи и розови листенца. Това, въпреки че съдържа доза истина, малко се отдалечава от самата идея на обредното измиване, която е да се измием, да се пречистим физически и духовно от всичко нечисто и така да навлезем в обредното пространство. В много религиозни системи и вярвания, да не кажа във всичките, съществува представата за подобно ритуалното измиване.


В индуизма например, особено важна роля играе измиването на цялото тяло, особено в реки, считани за свещени, като например река Ганг. Вярва се, че подобен вид пречистване трябва да се извършва преди всеки празник, както и след смърт на близки и роднини, за да се запази ритуалната чистота. Интересно е да се отбележи, че въпреки замърсяването на водата в съвремието, в представите на индуистите тя не е загубила, нито намалила силата си да пречиства обредно тялото.




Вероятно най-популярната в България форма на ритуално измиване е тази, практикувана в исляма. Както предполагам ви е известно, мюсюлманите се мият преди всяка молитва и именно заради това в джамиите има специални фонтани. Изискване за обредно измиване има и към жените след като приключи месечният им цикъл; към мъртвец, с изключение на тези, умрели в битка; след сексуална активност. Всъщност тази религия е широко известна със своите изисквания към чистотата. Най-често самото пречистване представлява измиване на цялото тяло или определени части на тялото, но има и алтернатива на измиването с вода. Наричат го „сухо измиване” и при него пречистването става с чист пясък или пръст. Използва се в случаи, когато наоколо няма вода или пък поклонникът страда от някаква болест, която би се задълбочила от употребата на вода.


В християнството изискването за ритуална чистота личи най-ясно в познатият на всички обред Кръщение. Предполагам всички сте забелязали, че почти пред всяка църква, и особено пред по-старите, има чешма. Измиването, преди влизане в храма при християните, което в миналото е било доста по-разпространено, можем да свържем с ритуалното потапяне във вода, характерно за юдаизма, където за това има цели помещения - бани, наречени mikveh”. В католическите църкви пречистването се извършва символично като поклонниците топват пръстите си в специални съдове със светена вода.


Тези съдове, между другото не са творение на християнството, а съществуват още от дълбока древност именно с тази пречистваща цел. От различни исторически източници е известно, че пред храмовете в древния свят е имало място, където поклонниците да се измият, преди да влезнат. Чистотата на тялото и духа се е асоциирала с чистотата на мислите и на съзнанието, които са задължително изискване за контакт с божеството.

Ритуалното измиване може да има различна форма, според духовния път, който следвате. Най-общо, то представлява просто поливане на цялото тяло (или на части от него) с вода, с ясното съзнание за това, което целим – пречистване от всичко нечисто във физически и в духовен план. В някои неопаганистични течения, към ритуалната баня се добавят множество допълнителни „екстри” – благовонни масла, свещи, билки, соли, които целят да засилят ефекта й. Лично за мен, това представлява по-скоро релаксация, където фокусът неправилно се пренася върху самото измиване, а не върху ритуала, който следва.