неделя, 12 април 2015 г.

Резултатите от анкетата (част 1) - Основни статистически въпроси

В периода ноември 2014 - февруари 2015 година, за целите на блога The Occult Room, бе проведено вероятно първото анкетно проучване, свързано с мистицизма, предназначено изцяло за българската публика. В него бяха включени въпроси, свързани както с чисто статистически данни, така и такива посветени на общите нагласи на хората, занимаващи се с мистицизъм в България.

Благодарение на всички вас, анкетата успя да достигне до много хора, като тези, които са отделили от времето си и са отговорили на всички въпроси са 100 души. За подобен тип подробно проучване на една сравнително малка група хора, дори 60 души биха били представителна извадка. Изрично бе търсена по-висока цифра, за да може резултатите да са възможно най-точни. Разбира се, самата същност на интернет анкетирането крие своите рискове, но тъй като все пак това не е официален документ смятам, че данните от него са напълно задоволителни.

Тъй като анкетата се състои от огромен брой въпроси, реших да направя техния анализ в няколко публикации, за по-голямо удобство. В общи линии крайните резултати са по-скоро очаквани и потвърждават широко разпространените представи за хората, занимаващи се с мистицизъм, но има и някои изненади. 


фиг. 1 Процентно разпределение, отбелязано в скоби,

на възрастта на анкетираните

Така например виждаме, че двата пола са представени почти по равно - 57% за жените и 43% за мъжете, противно на всеобщата представа, че по-предразположени към мистицизма са представителките на нежния пол. За мен беше интересно, че повечето от анкетираните са във възрастовата група 25-35 години (39%), което напълно противоречи с представата ми, че повечето са всъщност тийнейджъри (фиг. 1). Ако съпоставим обаче този въпрос с един друг - за това кога е възникнал интереса им към мистицизма (фиг. 2), ще разберем и моята заблуда. Преобладаващата част от хората са отговорили, че това е станало до 18 годишна възраст (общо 77%). Тъй като аз попадам в горепосочената възрастова група, а на всичкото отгоре интересът ми към мистицизма се зароди до 18 годишна възраст, то резултатите доказват, че още живея с вече (буквално!) остарялата представа за "тийн-мистиците". Всъщност те са остарели заедно с мен. Но съпоставката между двете таблици показва и още нещо, а именно че вълната на засилен интерес към "окултното" в България е имала един силен прилив в миналото, но подобно нещо не се наблюдава сега. Обяснението на това явление обаче следва да се търси в различни социални и културни фактори, които не са обект на настоящата анкета.

Преобладаващата част от хората посочват, че причината за интереса им към мистицизма се корени във вътрешен импулс (72%). Цели 8% посочват влиянието на семейството си като причина, което за мен е по-скоро учудващо. По 4% си признават, че са развили интерес към мистичното под влиянието на художествена литература или предпочитания от тях музикален стил. Очаквах тук процентите да са по-големи. Само 2% отдават интересите си на влиянието на приятели. Останалите 10% попадат в графата "Друго" и могат колективно да се определят като "лични причини".


фиг. 2 Възрастови граници на началото
на интереса към мистицизма
Следвайки логиката на възрастовите граници, преобладаващата част от анкетираните са работещи (67%), следвани от едва 23% учащи и 10% безработни. Пенсионерите не са представени, вероятно заради характера на анкетата - доста малка част от тях ползват интернет. За съжаление именно сред пенсионерите намираме и представителите на изчезващата българска традиционна обредност, което я прави особено слабо представена в резултатите.

Що се отнася до сексуалната ориентация няма особено много изненади. Хетеросексуалните преобладават убедително (78%), следвани от хомосексуалните (11%), а бисексуалните са най-малко представени (7%). Останалите 4% принадлежат на няколкото зевзеци, които са решили, че отбелязването на странен вид сексуална ориентация може да е нещо забавно. Няма изненади и при етническата принадлежност - 93% български и 2% турски произход. Останалите 5% са отговори от графа "Друго", където са отбелязани руски, гръцки и смесен произход. Малко е тъжно, че богатото разнообразие от етнически групи в България е така слабо представено в мистичните среди. За сметка на това живеещите извън България са само 16%, докато 84% процента са все още в страната.


фиг. 3 Броя на членовете на групите,
към които принадлежат анкетираните

Голямата изненада в основните статистически въпроси идва от въпроса за размера на групата, в която анкетираните практикуват (фиг. 3). Тъй като рядко (всъщност по-скоро почти никога) научавам за наличието на групи, занимаващи се с мистицизъм, бях учудена, че цели 30% от анкетираните практикуват в група. От тях 18% са в група до 5 души, следвани от 8% в група от 5 до 10 души, само 1% в група от 10 до 20 души и цели 3% в група над 20 души. Разбира се, изненадата, че в България наистна съществуват групи има и своите очаквани страни. Така преобладаващата част от тях остават в поносимите граници до 10 души, където организацията е все още сравнително лесна и може да се провежда на приятелски начала.

Благодаря на всички, които се включиха в анкетата! Очаквайте продължение!

събота, 4 април 2015 г.

Свободата на самотния път


Автор на статията: Aethyr

Създаването на собствена практика и следването на определен духовен път е свързан най-вече с потребността от докосване с Божественото. Това е и една от най-честите причини за създаване на духовно чувство – захлас към природните сили и обяснение за всички тайнствени аспекти на живота. Неудовлетворението от традиционните религиозни практики, догми и забрани много често се превръща и в търсене на един нов път.

Самотният път е приключението в пустинята – изпитват се сетивата и се търси истината в морето от илюзии и миражи. Най-трудното начало е очертаването на собствените разбирания за аспектите на живота, какви са потребностите и мирогледа на всеки един търсач – това е може би едно от най-личните търсения, които трудно могат да бъдат споделени. Всеки един от нас лично е усетил за себе си онова, което смята за истина, добро и зло. Категориите се определят индивидуално, а идеите за техните образи и аспекти са наистина безбройни. Много често се случва търсачите в продължение на години да поддържат едно вярване, а след определен период от време да преосмислят своите виждания. Духовните (или религиозните) възгледи се менят, това е жив механизъм, който винаги ще се изменя, заедно със състоянието на ума и тялото. Няма нищо по-хубаво от динамиката в духовното почитане – вярващия приспособява своя образ на Божественото и представата за реалност според своите индивидуални нужди и комфорт.

Дори и най-смелият еклектизъм има някакви граници – границите на човешкото разбиране. В съвременното езичество (и не само) еклектиците често приемат идеи, традиции и ритуали от различни традиции – това може да включва опитите за реконструкция на старите езически практики, нови течения и съвсем съвременни практики.

Има доста силни аргументи за този подход към духовните вярвания:

- Еклектизмът е свободен от догмите на организираните религии и духовни учения – вярващите не са последователи, не следват интерпретациите на другите, както и могат свободно да определят за себе си образа на Божественото и неговото положение в рамките на човешкия живот;
- Ритуалите и обредите от съвместимите традиции могат да бъдат адаптирани и ползвани;
- Акцент има не върху въпросите „как?“, а върху въпросите „защо?“.

Призовавам всеки да опита еклектиката, ако не е съвсем доволен от сегашната си религиозна или духовна принадлежност. Това е път, който дава не само свобода на мислене, но и развива много полезни качества – любопитство, смелост и силите да определяш света според собствените си разбирания.