събота, 21 декември 2013 г.

Зимна ваканция 2013/2014

Днес официално настъпва зимата - Зимното слънцестоене е точно в 19:11 ч. Според народните вярвания днес слънцето умира, за да се роди три дни по-късно на Коледа. Нашите предци са изразявали своята почит към този преход, като са спазвали определени забрани, една от които е спазването на пост. Малко са хората, които успяват да постят цели 40 дни преди Коледа, но ви съветвам - лишете се от животински продукти поне в последните три дни - от тази вечер до Бъдната. Усилието не е толкова голямо!

Станалата вече традиционна картинка на жена с птица сигурно подсеща редовните читатели на The Occult Room, че това ще е последната публикация за тази година. Има няколко неща, които смятам, че си струва да спомена. На първо място да отбележим с гордост малко цифри:

- Страницата на блог-а във фейсбук към този момент е харесана от 218 души
- Блог-ът има 34 членове
- От своето създаване до сега, страницата е била разгледана 73 983 пъти!

След като видяхме фактите, нека да се ориентираме и към сантименталностите. Благодаря ви за подкрепата! Благодаря и за многото писма, които получих през годината - някои с въпроси, а други само изразяващи вашата благодарност за публикациите тук (което ми е любимото!). Не можете да си представите колко е хубаво да знам, че написаното в The Occult Room е полезно за вас. И най-накрая, но не на последно място, искам да ви благодаря за това, че все още искате да знаете повече и че не сте спрели да търсите!

Както винаги и през 2014 година очаквам вашите предложения, идеи, въпроси и коментари на познатите ви места:

- като коментари тук
- като коментари или лични съобщения на страницата във фейсбук
- на e-mail (посочен някъде от дясната страна на екрана)
- или дори в профила на The Occult room в ask.fm

Пожелавам ви весело и ползотворно изкарване на празниците! Здраве, щастие и късмет през новата година и нека всеки ден да се стремите да знаете повече, отколкото сте знаели предишния!

Още веднъж ви благодаря, че ми правите компания в Тайната стая! Надявам се да се срещнем тук и през новата година!

Успех!


вторник, 17 декември 2013 г.

Примерен уика олтар


На всички е известно, че в уика има различни традиции, които понякога се различават значително една от друга. Изискванията за подредбата на олтара при всяка една от тях също имат своите разлики. В случая ви предлагам един съвсем основен вариант за подредба на уика олтар, който включва всичко необходимо и най-добре може да се определи като еклектичен (или присъщ за т.нар. eclectic wicca). Статията съвсем не изразява личното ми мнение относно олтарната подредба. Кои са единствените предмети, които са ви нужни за олтара, според моето скромно мнение съм обсъдила в публикацията "Олтар". Споделям тази информация главно, за да покажа разнообразието, което можете да откриете при подредбата на различни видове олтари. В бъдещи публикации ще видим други примери за това от настоящето, миналото, от модерните и от традиционните религии и вярвания.

Но ако следвате уика и горната схема интригува вашето въображение, то за да я осъществите ще са ви необходими следните предмети:

1. Свещ за Бога - трябва да бъде бяла, противоположно на свещта за Богинята.

2. Изображение на Бога - статуя или картина на Бога, който възприемате като най-близък

3. Дарове - място, на което да оставяте даровете си (плодове, питки и др.)

4. Бокал - чаша пълна с вода или друга ритуална напитка

5. Изображение на Богинята - статуя или картина на Богинята, която възприемате като най-близка

6. Свещ за Богинята - трябва да бъде черна, противоположно на свещта за Бога

7. Благовоние


9. Магическа пръчка - използва се за насочване на енергиите и очертаване на магическия кръг

10. Пентакъл - използва се за заземяване на енергиите

11. Купа с вода - за пречистване на пространството

12. Купа със сол - използва се, заедно с водата, за пречистване на пространството

13. Звънец - използва се, за да маркира началото и края на ритуала

Успех!

Източник: Basic Wiccan Altar

петък, 13 декември 2013 г.

Чай за студените вечери

Обичате ли чай*? В последно време пия поне по две чаши чай на ден. Реших, че е крайно време да оползотворя билките, които имам от Еньовден, преди да е дошла новата партида. Замислих се, сред всичките лечебни свойства на билките, дали няма и такива, които да спомагат умствената, а защо не и психическата дейност. И след като вече изяснихме, че чаят може да се ползва за гадания, то защо да не видим как можем да впишем и самата напитка в нашите "духовни търсения".

Смесите, които ще ви предложа можете да направите предварително за по-голямо удобство. Разбира се, може и да смесвате билките непосредствено преди консумация, като обаче трябва да предвидите дозите - имайте предвид, че за една чаша чай е необходима около една чаена лъжичка билки.

Тези чайове трябва да се консумират още горещи, тъй като ароматните им пари също са част от техните "магически" способности.



Чай подпомагащ гаданията

Можете да включите този чай, като една приятна, полезна и ароматна добавка към вашите занимания с таро, руни и всякакви други гадателски методи.

3 ч.л. китайски черен чай
2 ч.л. маточина (Melissa officinalis)
1 ч.л. очанка (Euphrasia officinalis)
3 ч.л. пелин (Artemisia vulgaris)
3 ч.л. шипки (Rosa canina)

Чай за медитация

Преди да се отпуснете в медитативни състояния, може да се насладите на чаша чай от тази смес.

6 ч.л. чай "English breakfast" (или заменете с Цейлонски чай)
2 ч.л. лайка (Matricaria  chamomilla)
1 ч.л. шипки (Rosa canina)
2 цвята от бъз (Sambucus nigra)

Чай за сънища

Действително един чай за студените вечери. Може и да ви се струва странно да пиете чай преди лягане, но ви уверявам, че е дори много по-приятно, отколкото можете да си представите.

6 ч.л. розови листенца ( Rosa Rugosa)
3 ч.л. пелин (Artemisia vulgaris)
3 ч.л. мента (Mentha piperita)
3 ч.л. чай от жасмин
4 1/2 ч.л. канела

Чай против главоболие

Не е особено мистичен, но все пак се замислете - успявали ли сте да свършите нещо пълноценно докато сте имали главоболие?

3 ч.л. лавандула (Lavandula angustifolia)
3 ч.л. лайка (Matricaria  chamomilla)
3 ч.л. розмарин (Rosmarinus officinalis)
3 ч.л. джоджен (Mentha spicata)

И въпреки че точно зимата не е най-подходящият сезон за подготовка на подобни смеси, то поне ще имате предвид какво да търсите, когато догодина тръгнете да берете билки. И помнете - за една чаша чай е достатъчно една чаена лъжичка билкова смес! Внимавайте и колко време я държите във водата - обикновено 3 до 5 минути са напълно достатъчни.

Успех!

Забележка: по принцип "чай" се отнася за напитка, приготвена от определено растение носещо същото название, но в България сме свикнали да наричаме чай всяка билкова отвара. Това значение влагам и аз.

петък, 6 декември 2013 г.

Цветове на свещите според Р. Бъкланд

В своята книга "Магически ритуали със свещи", Реймънд Бъкланд дава три таблици със съответствия на цветовете на свещите. Книгата е написана през 1970 година и претърпява няколко преиздавания. На българския пазар тя се появява през 1999 година и е отпечатана от издателство "Аратрон". Но още през 1996 година Раймънд Бъкланд издава една още по-пълна книга за употребата на свещи в магически контекст - "Advanced Candle Magic". В нея той предлага много по-пълен списък с цветови съответствия, както и множество други таблици. Днес ще ви представя две таблици от тази книга, които могат да ви бъдат полезни при избора на свещи - обща символика на цветовете и цветовете, които отговарят на дните от
седмицата.

Символика на цветовете

           Червено - смелост, здраве, страст, сила, жизненост
           Розово - чест, любов, морал
           Оранжево - приспособимост, привличане, насърчаване, стимулиране
           Жълто (златисто) - привличане, чар, увереност, убедителност, защита
           Бяло - чистота, откровеност, истина
           Зеленикаво жълто* - гняв, страхливост, дисхармония, завист, болест
           Зелено - плодородие, финанси, лекуване, късмет
           Кафяво - колебание, неутралност, несигурност
           Светло синьо - здраве, търпение, спокойствие, разбиране
           Тъмно синьо - променливост, депресия, импулсивност
           Виолетово* - лекуване, спокойствие, духовност
           Лилаво - амбиция, напредък в бизнеса, сила, напрежение
           Сребристо (сиво) - унищожаване, неутралност, патово положение
           Черно - объркване, разногласие, зло, загуба

Дните от седмицата

           Бяло - Понеделник
           Червено - Вторник
           Лилаво - Сряда
           Синьо - Четвъртък
           Зелено - Петък
           Черно - Събота
           Жълто - Неделя

* Тези цветове са малко по-специфични и не успях да ги визуализирам съвсем правилно, поради което съм добавила линкове, в които да научите точно как изглеждат и какво представляват.

вторник, 3 декември 2013 г.

Как да получим обърнати карти? (видео)

Доста често получавам запитвания за това какво е "обърната карта". Въпросът съвсем не е глупав въпреки очевидния си отговор. Разбира се, обърната карта е карта, която в подредбата е с главата надолу (или в случая на Обесеният - с главата нагоре!) и дори начинаещите се досещат за това. Но има една малка подробност, поради която се получава и объркването сред хората, които тепърва навлизат в света на Таро. Обърнатата карта не се обръща сама или по случайност. При самото разбъркване на колодата част от картите се обръщат, на случаен принцип, от този, който извършва гаданието. Няколко начина за да постигнете това можете да видите в това видео:

неделя, 1 декември 2013 г.

"Клетвата в българската традиционна култура" от Ив. Петрова

Спомних си, че преди години бях попаднала на тази статия, докато се ровех в интернет пространството. Споделям я, защото смятам, че ще представлява интерес за повечето от читателите на блога. За съжаление оригиналният източник вече е невалиден, ето защо съм посочила като такъв темата, която съм отворила във форума на MagicGateBg.


КЛЕТВАТА В БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУЛТУРА 

Иванка ПЕТРОВА, н.с. д-р 

В словесното народно творчество значително място заемат кратките жанрове. Към тях се отнасят народните пословици и поговорки, гатанките и различните видове наричания – баяния, благословии и клетви. Като част от нашето фолклорно наследство някои от тях са запазили и до днес своето значение в народния бит и речта, въпреки че употребата им е значително ограничена. 

Клетвите се основават на древната вяра в магическата сила на словото. Те отразяват примитивните възгледи на човека, който се опитва да въздейства на природата и на живота с помощта на магията. Това става чрез изказване на различни пожелания, които трябва да се сбъдват. Първоначално клетвите и другите наричания са свързани с обреди, като обредните действия трябвало да изиграят главната магическа роля, а словото имало повече значение на пояснение и осмисляне на обредността. Голяма част от обредите обаче постепенно изчезва и магическата функция се пренася върху словото. По такъв начин думите се обособяват и стават по-самостоятелни дори там, където обредните действия се запазват, макар и в редуциран вид. 

Клетвите се базират на широко разпространеното в миналото схващане за вярата в реалното въздействие на човешките думи, когато те бъдат произнесени при особено настроение и в тържествени случаи или в момент на неовладяна афектация и когато са облечени в стереотипна, често афористична и ритмична форма. В своя най-чист вид клетвата представлява кратка словесна формула, изречение в повелително наклонение, което предава пожелание. Според древните хора в клетвата има нещо много сериозно, едва ли не обредно повлияване чрез словото, свързано с цялото светогледно религиозно-магическо разбиране на живота. Въобразеното и изреченото по такъв начин добиват тайнствена сила, така както и всяко обредно наподобяване на жестове или действия се схваща като причинно предизвикване на съответните състояния, като благосклонно или враждебно замислено влияние върху хората. До клетва се прибягва всякога, когато нуждите на деня и душевното състояние изискват да се постигне някаква цел по начин, осветен от вековните навици. 

В практическия живот на традиционното общество хората са принудени ежедневно да се борят с различни несгоди. Грижата за изкарване на прехраната е в тясна връзка със старанието за преодоляване на болести и други лични или семейни неволи. В борбата за съществуване и самосъхранение се търсят съюзници и средства навсякъде, където биха могли да се открият. Едно такова напълно действено в очите на хората средство е дадено чрез езика. Освен всичко друго, което може да постига, езикът получава и някакво магическо-свещено предназначение. В приповдигнато настроение и завладян от различни чувства човек използва клетви, вярвайки, че те добиват някакво реално приложение. Става дума за въздействие върху бъдещето с помощта на т.нар. вербална магия – магията на словото. Уверен, че наричанията за добро и зло се сбъдват, човек ги облича в изрази и тон, които според дълбоко вкоренената някога вяра неминуемо влекат след себе си щастие или нещастие. 

Клетвите са отражения на магическата практика и мисъл в традиционното общество, което не прави разлика между съотношението на обективната действителност и представите за нея, като придава реално значение на вътрешно доловимите взаимовръзки. Както множество обредни действия предполагат подобно смесване на субективно и обективно, така и клетвите се основават на представата или на самовнушението, че между обектите и събитията в живота, взети в тяхната причинна връзка, и думите, с които те се означават, има много тясна зависимост, че думите като израз на едно желание имат силата да предизвикат сами тези случки или явления дори когато няма никакво обективно оправдание за тях. 

Клетвата в редица случаи има тясна връзка с молитвата. Често и при двете се среща обръщение към Бога или светците, чиято милост трябва да бъде спечелена за благочестиво или грешно пожелание: „Куршум те думнал, Господи!“, „Света Неделя да му вземе душата!“, „Бог да му се разсърди, а не аз!“, „Свети Спас да те повика!“. Тези и множество други примери показват, че съкровената молба за лично удовлетворение се отправя към висшите сили без оглед на това дали тя цели доброто или злото на другия. 

При някои обредни заклевания на българите има странна симбиоза от смирена молитва за милост и от магическо прогонване на тайнствената опасна сила, като например в наричането за св. Герман в Средна Западна България. Този християнски светец, както и много други, се осмисля от народната вяра като двойнствено същество – от една страна, той е повелител на летните дъждове, затова заслужава жертва за омилостивяване, а от друга страна, има демонична природа и е нежелан гост, достоен за прогонване, тъй като докарва градоносни облаци. Ето защо за Герман-градушкар стопанинът изнася на Бъдни вечер трапезата на двора и му отправя покана-проклеване: „Дойди да вечеряме! Сега да дойдеш, а лятос очи да ти не видим ни на нива, ни на ливада!“. През лятото, когато се зададе градоносен облак, селяните гърмят с пушка и викат: „Върни се, облаче, върни се, Германе! Иди у пуста гора, дека петел не пее!“. Този пример показва древната езическа същност, която е залегнала в основата на образа на християнския светец и която е обект на заклеване с цел прогонване. Молитвата-клетва добива в такива случаи предпазно и очистително значение и се насочва против демоничните образи, причинители на нещастия и болести. 

Принудителната сила на молитвата-клетва се основава не само на древната представа за естеството на демоничните същества, които се призовават или гонят, а и на обстоятелството, че се разчита изключително на собствената тежест на клетвата. За да получи тази тежест, тя трябва да намери нужната ритмична или синтактична форма, да се произнесе с подходящата интонация и необходимия за случая магически жест, често при нужната обстановка и придружена от символично действие. Всичко това образува обредната страна на целия магически акт за изричането на клетвата. 

Независимо от нареченото от орисниците на човека, клетвата според народното схващане може да влияе съдбоносно върху неговия живот. Ако тя е произнесена в лош ден или в лош час, непременно достига до обекта. Вярва се, че клетвата е валидна до трето, дори до девето коляно. Родителските клетви, изречени от баща или майка, се смятат за най-тежки, те стигат до Господ и той ги изпълнява, т.е. хващат се безусловно. Така словото на родителите се представя от народа като аналогично на словото Божие. Когато бащата кълне, той сваля калпака си. Щом кълне майката, тя сваля забрадката си. Лишаването на главата от обичайните покрития се асоциира с поведението при смърт или траур, когато най-близките родственици на мъртвеца ходят гологлави. На семантично равнище това означава, че при клетвата родителите като че ли погребват своите деца. В българския фолклор е широко застъпен мотивът за майчината или бащината клетва, вследствие на която децата умират или се превръщат в животни. Според народните приказки кукувицата, бухалът и къртицата са произлезли от неблагодарни и нечестни синове и дъщери, прокълнати от своите родители. 

Освен родители клетва могат да изрекат и чужди хора или всички представители на селото. Тогава тя е съпроводена от специални обредни действия, известни като анатема (проклетия, грамада), и се превръща в публичен акт. Обикновено на сакралната граница между усвоено и неусвоено пространство (кръстопът или граница на селското землище) се натрупва грамада от камъни, хвърлени с изричане на клетва от всички селяни, а с течение на времето и от всеки, който преминава покрай това място. В обреда участва свещеник, който анатемосва обекта на клетвата съобразно с църковния канон. Каменните грамади представляват своеобразни гробове на прокълнатите (крадци, насилници, безбожници, прелюбодейци), които селският колектив отлъчва и осъжда, като предизвиква тяхната символична смърт. Вярва се, че такива клетви преследват не само виновника, но и челядта му. В този случай хората, безсилни да наложат някаква законова санкция, прибягват до клетвата като магическо средство с двойно значение: да носи вътрешно успокоение и да предопределя сигурна съдба в близко или далечно бъдеще. По такъв начин клетвата се превръща в своеобразен регулатор на обществената справедливост. Погазената чест, накърненият морал, извършеното зло, засегнало голям кръг от хора, намират уравновесяващо противодействие в избухването на една афективна реакция, свързана с обредно-магически актове и думи. 

Друг вид клетва е личната или собствената. Такива са случаите, когато човек дава уверение и за да потвърди думите си, се заклева. 

Клетвата, която дава човек, че говори истината, а всъщност лъже, е много тежка, тя е лъжлива и може да опропасти живота на други хора. Оттам е пословицата: „Когато двама си изгубят душата – третият си губи главата“, т.е. чрез лъжливата клетва погубват невинен. Клетвата, която дава един човек, е различна. Той може да се закълне в Бога, в себе си, в семейството или имота си. Кълне се в Бога, когато го призовава за свидетел, че казва истината:„Бога ми“, „Бог душа“. Кълне се в себе си – в своето здраве или живот: „Заклевам се в моята младост“, „Заклевам се в моето здраве“ или „Заклевам се в чърните очи“, т.е. ако клетвата е лъжлива, той проклева себе си. Народното вярване твърди, че който произнесе тази клетва лъжливо, непременно осакатява, заболява или умира. Клетва се прави и в името на децата: „Заклевам се в дребни дечица, всички в гроб да ги закопая, ако лъжа, ако душа губя“. 

Личната клетва много често е свързана със случаи, когато човек дава обет по различен повод и за да го потвърди, се заклева. 

Масово е разпространението на личната клетва за обричане на курбан в името на някой светец, в случай че той дари болния човек със здраве или като благодарност за избягване на тежко премеждие. Изборът на светец става по обреден начин. Най-възрастният мъж от семейството нарича три свещи на името на християнски светци. Трикрако столче се обръща и върху всеки крак се запалва по една свещ. Свещта, която изгори първа, показва на името на кой светец ще се обрече курбанът за здраве. Възрастният нарича: „Хайде нека е честит и благословен светецът. Нека те пази и закриля от зло и нека ти бъде помощник във всичко!“. Всяка година в деня на този светец, който се смята за личен покровител, оздравелият или спасилият се от премеждието човек устройва празник в негова чест, като коли младо мъжко животно (шиле, яре, теле, петел), което се освещава от духовно лице. За празничното угощение се канят близките роднини. 

Клетвата, както я схващат много народи в древността, като словесен еквивалент на емоционалното състояние притежава тайнствена магическа мощ, която действа безпогрешно, а също и двигателна и причинна енергия, присъща на процесите и явленията в природата. 

Клетвите разкриват от една малко позната страна интимния живот на народа, неговите понятия за световния порядък и за съдбата, упованието му в магията и представят богат материал за по-задълбочено проникване в душевността и бита на традиционните българи.


Източник: MagicGateBg

вторник, 26 ноември 2013 г.

За успокояване на бебе


До главата на бебето се слагат 3 залъка хляб, взима се един от залъците и се прокарва от главата до нозете, казва се баенето:

Жител на тъмнината, излез от тъмнината, излез да видиш светлината, от какво е станало така, че майка му да плаче, в небесата от Богинята сълзи да капят. Кой е това, който надава на земята рев, ако е от куче, комат хляб да му дадат, ако е от птица, трохи да й хвърлят, ако ли е опърничаво дете човешко, да му облагне, да му се набае с думите на Майката и на Бога, че баща му да би спокойно спал, че майка му да би спокойно спала. 
Не са това моите думи, това са думите на Майката Богиня и на Бога, от тях дойдоха, аз ги повтарям.

Така се прави и с другите 2 залъка хляб и те се хвърлят на куче да ги изяде.

петък, 22 ноември 2013 г.

Фрейзър за магията

ко анализираме мисловните процеси, на които се основава магията, ще установим, че те се свеждат до два принципа: първо, че подобието поражда подобие или че следствията наподобяват причините, и, второ, че нещата, които са били в съприкосновение, продължават да си въздействуват от разстояние и след като физическият им досег е прекъснат. Първият принцип може да се нарече закон за подобието, а вторият - закон за съприкосновението или прилепчивостта. Първият води магьосника до извода, че може да предизвика всякакви последици, просто като ги наподоби, а вторият заключава, че каквото и да стори на някакъв материален обект, той в същата степен ще засегне личността, с която този обект е бил в съприкосновение, независимо дали е представлявал част от тялото му или не. Заклинанията, основани на закона за подобието, могат да се нарекат хомеопатична [1] или имитативна магия. Заклинанията, основани на закона за съприкосновението или прилепчивостта, могат да се нарекат контагьозна [2] магия. За първия вид магия е може би по-добре да използваме термина хомеопатична, защото алтернативният - "имитативна" или миметична", означава или поне подсказва наличието на съзнателна сила, която подражава, а това би наложило твърде тесни граници на магията. Защото магьосникът вярва, че принципите, които използува в своето изкуство, управляват и поведението на неодушевената природа. С други думи, той приема за дадено, че законите за подобието и съприкосновението имат универсално приложение и не се свеждат само до човешки действия. Накратко - магията е изопачена система от естествени закони и погрешно ръководство на поведение; тя е лъженаука, но същевременно и безплодно изкуство. Разгледана като система от естествени закони, или с други думи, изложение на правила, които "определят" последователността на събитията по света, тя може да се нарече теоретична магия; разгледана като комбинация от правила, които човешките същества спазват, за да постигнат своите цели, тя може да се нарече практическа магия. Едновременно с това не бива да се забравя, че примитивният магьосник познава магията само от практическата й страна - той никога не анализира мисловните процеси, на които се основава неговата дейност, никога не разсъждава за абстрактните принципи, свързани с нея. За него, както и за огромното мнозинство от хората, логиката е косвена, а не явна. Той разсъждава така, както храносмила - в пълно невежество по отношение на умствените и физическите процеси, които изискват едно или друго действие. В същност за него магията винаги е била изкуство и никога наука, в неговия недоразвит разсъдък не може да съществува дори самата идея за наука. Но нека оставим на философите да проследят веригата от идеи, които служат за основа на магическата дейност, нека те да отделят малкото нишки, от които се състои обърканият куп конци, да отделят абстрактните принципи от конкретното им приложение, с две думи - да разкрият лъженауката, скрита зад престореното изкуство.

Ако нашият анализ на логическите основи на магията е верен, нейните два големи принципа се оказват просто две неправилно изградени асоциативни вериги. Хомеопатичната магия се основава върху асоциация на идеи на принципа на подобието, а контагьозната - на асоциация на идеи на принципа на съприкосновението. Хомеопатичната магия греши, като приема, че нещата, които си приличат, са еднакви; контагьозната - греши, като приема, че нещата, които веднъж са били в съприкосновение, остават завинаги в контакт. Но на практика двете разновидности често се преплитат. И докато хомеопатичната магия може да се практикува сама за себе си, контагьозната почти винаги е свързана с прилагане на хомеопатични принципи. Изразени по този начин, двете разновидности на магията са може би малко трудни за схващане, но те лесно ще стават разбираеми, ако ги подкрепим с определени примери. Иначе не би могло и да бъде, тъй като те са познати тъкмо в конкретния, а не в абстрактния си вид на примитивния интелект не само на дивака, но и на невежите или глуповати хора, където и да живеят те. И двете разновидности на магията - хомеопатичната и контагьозната, можем за удобство да подведем под общото название индуктивна магия, тъй като и двете приемат, че нещата си въздействуват от разстояние поради наличието на тайна индукция и, доколкото може да се схване, импулсите се предават от едното на другото посредством някакъв невидим ефир, което не се различава много от онова, което съвременната наука постулира с точно същата цел - да обясни как нещата могат да си въздействуват физически през привидно празно пространство.

За удобство ще съставим следната схема на разновидностите на магията, според законите на мисленето, които им служат за основа."


[1] От хомеопатия - учение за лекуване на болести с малки дози от вещества, които в здравия човек, приети в големи дози, предизвикват същите заболявания - Бел.ред.
[2] Лат. - Заразителен, предаващ зараза при докосване. - Бел.пр.

Източник: Дж. Фрейър, "Златната клонка", София 1984, стр. 21 - 23

Забележка: Трябва да се има предвид, че книгата е писана през 1923 год. и много от идеите на Фрейзър за вече морално остарели. Въпреки това реших да споделя този откъс, тъй като той е част от един труд, който все пак става отправна точка за разбирането и категоризирането на магията в последвалите изследвания.

понеделник, 18 ноември 2013 г.

Гадание с 5 карти


Една подредба, която можете да ползвате за задаване на всякакви въпроси, но ще ви бъде особено полезна когато искате да анализирате моментното състояние в живота си или в живота на този, за който извършвате гаданието.

Значение на позициите:

1. Ситуацията в момента
2. Какво се е случило в близкото минало
3. Решение на проблема в краткосрочен план
4. Минали влияния
5. Най-добрия изход

Успех!

събота, 2 ноември 2013 г.

За Задушница и Хелоуин

Често във фейсбук страницата на блог-а споделям връзки към различни публикации, които са спечелили симпатиите ми. Но за тези от вас, които не ползват фейсбук или все още не са харесали въпросната страница, тези публикации остават непознати. Когато става въпрос за някаква любопитна новина или забавно откритие, това не ме притеснява. Но когато попадна на материал, който по скромното ми мнение трябва да достигне възможно повече хора просто не мога да си спестя да го споделя и тук. Още повече, когато става въпрос за нещо толкова важно.

Отново, макар и косвено, засягам темата с Хелоуин. В последните години се забелязва една тенденция към засилен интерес и желание за празнуване на този ден не само от децата, но и от възрастните. Спомням си как преди само 10-ина години, единствените хора в България, които се вълнуваха от наближаването на 31 октомври бяха привържениците на уика, които обзети от зле прикрита гордост, че знаят нещо повече от другите, се събираха, за да отбелязват това, което възприемаха като празник. Разбира се, те чакаха Самхейн, а не Хелоуин, и го считаха (погрешно) за някакъв еквивалент на "Нова година". Сега касиерките в магазините пожелават на клиентите "Честит празник!"; в социалните мрежи настъпва някаква всеобща радост, изразена в споделяне на всякакви ужасяващи картинки; деца, облечени в евтини костюми ми измънкват весело "Номер или лакомство?" пред вратата и дори кварталното магазинче за алкохол и цигари се е сдобило с една "хелоуинска" декорация включваща поне 3 тиквени фенера. Не искам да кажа, че милея за миналото, а че улисани в еуфоричната подготовка на костюми и бонбони, хората сякаш забравят нещо. Нещо доста съществено.

Забравят да се попитат - какъв е смисълът на Хелоуин?

Статията, която искам да прочетете днес, вероятно ще ви се стори малко (или много!) като упрек. Знам, знам че понякога направо ви дотягам с моето досадно повтаряне на това кое е правилно и кое не. Но опитайте се, докато четете, вместо да се чувствате обидени, да вникнете наистина в думите на автора. Опитайте се не само да четете, но и да разберете написаното. Защото отвъд псевдо-мистицизма, отвъд черния грим и разкошните бижута има една друга, истинска магия, която съществува не паралелно с ежедневието ни, а с него, в него. И тази магия, за разлика от онази с островърхите шапки, действително тече в кръвта ви.

Днес е Архангеловска задушница. Днес народът ни почита смъртта, но не я празнува. Една от основните разлики на нашата Задушница с Хелоуин. Какво е общото между двете, биха се запитали голяма част от вас? И ето отговорът:


И не забравяйте днес да отдадете своята почит към предците си!


четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Истинското вуду - документален филм

Онзи ден, една редовна читателка на блога, спомена във фейсбук страницата на The Occult Room нещо за вуду. Това ме накара да се замисля, че до този момент все още не съм публикувала нищо за тази толкова популярна и интригуваща вяра. Една от целите на блога е да разрушава грешните представи за различните практики, които популярната култура ни налага, а вуду и неговият комерсиален образ са най-блестящия пример за огромната разлика между реалност и холивудска пропаганда. Като чуем "вуду" в нашето съзнание, най-често дори неволно, изниква образът на малка антропоморфна фигурка набодена с игли. Това, разбира се, е твърде далеч от истината.

Чудех се как да формулирам първата публикация за вуду, имайки предвид, че познанията ми в тази област са по-скоро енциклопедични. И тогава се сетих за един документален филм, на който бях попаднала преди няколко години. Реших, че няма нищо по-убедително от старата максима "око да види" и избрах да ви запозная най-напред с него, за да може да си изградите представа върху реални образи и реални практики.

"Божествени конници - живите богове на Хаити" (Divine Horsemen - The Living Gods of Haiti) е заснет от Мая Дерен в периода 1947 - 1954 година, но е излиза като филм едва през 1985 година, когато е направена кинематографичната редакция и е добавен разказвателния текст. Филмът е ценен с това, че представя вуду в неговия истински образ - без излишния кич и пресилена демоничност, които в последствие популярната култура му окачва.

Отделете време и изгледайте целия запис, дори и да не знаете английски!

вторник, 22 октомври 2013 г.

Вещерски мехлем - между легендите и реалността

"Мас от малки деца - кипнете я във вода в меден съд, като запазите най-гъстото от онова, което остане на дъното; тези жени я слагат настрани и я държат, докато им се предостави сгода да я употребят. После прибавете див магданоз, самакитка, клонче от топола, планински магданоз, пак самакитка, листа от топола и сажди."
Средновековна магична рецепта [1]

Това е само една от многото рецепти за приготвянето на прословутия "вещерски мехлем" или наричан още "мехлем за летене", с чиято помощ се е вярвало, че вещиците придобиват способността си да прелитат разстоянието от своя дом до мястото, където се провеждал техният Сабат. Разбира се, от позицията на хора, живеещи в XXI век, не трябва да приемаme подобни определения буквално. За сега човешкото познание не е достигнало до такива висини, че само с нанасянето на билков мехлем върху тялото хората да могат физически да летят.

От къде научаваме за "вещерския мехлем" и каква е неговата история?

Преди да се впусна в описания на различни рецепти, трябва да отбележа, че е възможно това прословуто мазило изобщо да не е съществувало. Първите писмени сведения за неговата употреба са от 1456 година, когато баварският лекар Йоханес Хартлиб написва книга, посветена на "всички забранени изкуства, суеверия и магии". По това време, XV-XVI век, сред буржоазията и благородниците на Европа окултизмът претърпява своеобразно възраждане. Но именно през първата половина на XV век започват и гоненията на вещици - първоначално в югоизточна Франция и западна Швейцария, които по това време са съответно Бургундско и Савойско херцогство. Също така повечето рецепти за "вещерски мехлем" достигат до нас благодарение на християнски автори, чиято цел е да дискредитират това, което се прокламира като вещерство, като нещо отблъскващо, ужасяващо и грозно. Предполага се, че съставки като "кръв от прилеп" и най-вече "мас от некръстено пеленаче" са именно проявление на подобни опити.

Много нео-паганисти се опитват да направят историята на "вещерския мехлем" дори още по-древна, като го свързват с описанията на различни видове магически мехлеми от античната литература. Особено много се цитира това на Апулей от "Златното магаре", тъй като там също става въпрос за чудодейна смес, която осигурява способност за летене:

"Един ден Фотида, крайно развълнувана, изтича при мене и ми съобщи, че нейната господарка, на която дотогава не помогнало нищо в любовта, щяла да се превърне в птица и да отлети така при обекта на своята любов. Затова да се приготвя предпазливо за наблюдение на това голямо събитие. И вече около първата нощна стража тя ме заведе с боязлива и тиха стъпка до оная горна стаичка и ме нагласи да наблюдавам през някаква цепнатина на вратата това, което се извърши по следния начин:

Най-напред Памфила съблича всичките си дрехи и тогава вади от някакво сандъче много бурканчета; на едно от тях маха капачето и взема от него мехлем, който дълго разтрива на дланите си, с него после се намазва цялата, от краищата на ноктите чак до върха на косите, дълго шепне нещо на лампата и размахва в трептящо движение своите ръце. Докато те потрепват леко, израства й мека перушина, развиват се и твърди пера, носът й се втвърдява в изкривен клюн, ноктите й се изкривяват. Памфила се превръща в бухал. Тогава тя издава печален крясък и подскача малко от земята, за да изпита себе си, след това се вдига нависоко и размахала криле, излита навън."[2]

Някои дори отиват още по-далеч, като се опитват да свържат изобщо употребата на растения съдържащи алкалоиди в миналото с "вещерски" практики. Това е твърде преувеличено, но също така е лишено от каквито и да било реални доказателства.

Но все пак, ще възразят повечето от вас, би трябвало да има и доза истина дори в пресилените писания на средновековните автори и художествените сведения на техните антични предшественици. Разбира се, употребата на психоактивни вещества е позната още от най-ранните етапи на човешката история. Античните източници ясно показват, че използването на билкови мехлеми за магически цели не е било нещо необичайно. Може да се предполага, че през Средновековието употребата и притежаването на лечебни мазила, които наистина са на основата на достъпната за всички животинска мас, е било демонизирано, за да удовлетвори нуждите на зараждащата се пропаганда срещу "вещици". Но да се търси паралел или дори някаква наследственост между описаните в древните антични творби мазила и "вещерския мехлем" само защото имат в състава си сходни растения е като да се твърди, че обредните хлябове в древния Рим са преки предшественици на торта "Сахер", само защото и в двете има брашно.

Какво точно е представлявал и как е действал "вещерският мехлем"?

Ако оставим настрана злокобните и почти легендарни съставки, като мас от малки деца, повечето рецепти за "вещерски мехлем" се състоят от две неща - мазнина за основа и растения, от които да се извлекат активните съставки. Най-често тези растения са:

Лудо биле (Atropa belladonna)
Татул (Datura stramonium)
Черен блян (Hyoscyamus niger)
Мандрагора (Mandragora officinarum)
Самакитка (Aconitum spp.)
Бучиниш (Conium maculatum)

Общото между всички тях е, че имат в състава си различни алкалоиди, като особено внимание можем да обърнем на един - атропин. В малки дози, освен че има лечебни свойства  той предизвиква и делириум, но в по-големи може да доведе и до смърт. Употребата на подобни отровни растения в мехлема е именно това, което предизвиква и "летенето". При досега си с кожата, алкалоидите в традиционно използваните за направата на "вещерски мехлем" билки  активират епифизната жлеза, увеличава се нивото на мелатонин, като това води до състояние подобно на сън. Този, който е използвал мехлема изпада в нещо като транс и може да получи видения за това как лети над градове, гори и поля, докато все още е буден. Много от съвременните привърженици на "вещерския мехлем" обаче твърдят, че става въпрос не толкова за илюзия, колкото за истинска проява на астрална проекция, подпомогната от халюциногените. Според мен това твърдение е малко противоречиво, тъй като винаги ми се е струвало, че единствения сигурен резултат от използването на халюциногени за влизане в състояние на астрална проекция е, че никога не можете да разберете дали изобщо сте постигнали желания резултат или просто сте останали с впечатлението, че това се е случило.

Има ли вариации на "вещерския мехлем"?

В общи линии рецептите, които са документирани с десетки, следват споменатия модел - мазнина за основа и различни билки. Но със засилването на интереса към старите практики в средата на XX в. постепенно се появяват и рецепти за "безопасен мехлем за летене", т.е. такъв, който не съдържа никакви отровни съставки, които биха могли да ви убият, ако решите да си пробвате късмета като средновековна вещица. Един вид "безалкохолната бира" на мехлемите за летене, което прави подобни рецепти просто занимателни и любопитни, но реално погледнато безсмислени.

Обещах ви, че ще изброя и няколко рецепти. Първо нека се запознаем с две оригинални рецепти от Средновековието. Ще ви направи впечатление, че те съвсем не са точни - липсват всякакви грамажи, а много от наименованията на растенията са или неясни, или прекалено общи.

"За такива пътувания, както мъжете така и жените, а именно вещиците, използват мехлем наречен "unguentum pharelis". Те го приготвят от седем растения и откъсват всяко растение на деня, който се свързва с него. Така в неделя берат солсеквиум [3], в понеделник лунария, във вторник върбинка, в сряда меркулиарис, в четвъртък центрантус, в петък венерини коси. От това те правят мехлем като добавят кръв от птици и мас от животни, чиито имена аз няма да напиша, така че никой да не се разгневи от това. Тогава, когато поискат, те го разпръскват на пейки или столове, гребла или ръжени и летят върху тях. Това е истинска некромансия и е строго забранена." [4]
Johannes Hartlieb, "Das puch aller verpoten Kunst, ungelaubens und der zaubrey", 1456 год.

"Като варят детска мас в меден съд, те се отървават от водата, сгъстявайки това, което е останало. Тогава те го запазват и след това го варят отново преди употреба. С това те смесват целина, самакитка, тополови листа и сажди или сладък корен, блатен аир, очиболец [5], кръв от прилеп, лудо биле и мазнина. После намазват всички части на тялото, като първо ги трият, за да станат червени и топли и за да омекотят това, което се е стегнало заради студа. Когато плътта се е успокоила и порите са се отворили, те добавят маста (или мазнината, която я заменя)."
Giovan Battista Della Porta, "De Miraculis Rerum Naturalium", книга II, глава XXVI, 1558 год.

Добре е да се запознаем и с "безопасните", съвременни рецепти, които в общи линии биват два вида - мазнина с етерични масла или класическото мазнина с билки. Тук вече имате и точните мерки, но моят съвет е да не се изкушавате да ги изпробвате - приятен аромат можете да получите и от вашия съвсем обикновен крем за лице или парфюм.

"Нетоксичен летящ мехлем

2 капки масло от сандалово дърво
1 капка масло от жасмин
1 капка масло от бензое
1 капка масло от сушена кора от мушкатов орех

Добавете маслата към пчелен восък или маслена основа. Намажете тялото, преди да предприемете опит за астрална проекция."
Скот Кънингам, "Магически аромати, масла и отвари", София 2005

"Вещерски мехлем за летене

1/4 чаша свинска мас
1/2 ч.л. карамфилово масло
1 ч.л. сажди от комина
1/4 ч.л. изсушен очиболец
1/4 ч.л. изсушен див пелин
1/4 ч.л. изсушен магарешки бодил
1/4 ч.л. изсушена върбинка
1/2 ч.л. тинктура от бензое

С помощта на хаванче стрийте изсушените билки почти на прах. Загрейте маста в малък котел или тенджера докато се разтопи напълно. Добавете билките, маслото от карамфил и саждите към основата от мас и разбъркайте добре. Добавете тинктура от бензое като естествен консервант, разбъркайте по посока на часовниковата стрелка и оставете сместа да ври около десет минути.

Прецедете я през тензух в малък съд, устойчив на топлина, и оставете да изстине. Съхранявайте в хладилник, докато стане готова за употреба.

По време на нощ с пълнолуние, намажете слепоочията и третото си око с малко количество от мехлема преди да се впуснете в астрална проекция или магия за сънища."
източник: DailyWicca


ВНИМАНИЕ!!! Посочените рецепти и билкови съставки са споменати само с информативна цел. Използването им без предварителна консултация с компетентно медицинско лице може да доведе до сериозни здравословни проблеми и дори до смърт! В никакъв случай не се опитвайте да експериментирате с отровни или халюциногенни растения под каквато и да е форма!

Едва ли някога ще разберем дали действително средновековните вещици са използвали "вещерски мехлем", за да получават видения, свързани с техните духовни практики и вярвания или просто са били знахарки, притежаващи задълбочени познания за направата на лечебни билкови мазила. Както с всяко друго нещо, съвсем възможно е истината да е някъде по средата. За мен "вещерския мехлем" следва да запази легендарния си статут, а не да бъде част от инвентара на съвременния практикуващ. Разбира се, историческите сведения за него са безкрайно интересни и учените не би трябвало да ги подминават, но съм на мнение, че експериментирането с отровни растения, а още повече прилагането им без лекарски контрол върху тялото, трябва да си остане в Средновековието.

Източници:
[1] "Съкровищница на магьосничеството", Х. Уедек
[2] "Златното магаре", Апулей, София 1984
[3] Названието се използва за множество растения, уподобявани на слънце.
[4] Не е сигурно дали Хартлиб има предвид точно тези билки, тъй като той цитира популярни названия на растенията, а не точни, каквито използваме днес в науката.
[5] Тези три билки са отново по-скоро предположения. Най-несигурна е последната, която е определена просто като "петолистник".

History and magic of flying ointment

неделя, 13 октомври 2013 г.

Разкрийте своята "сянка" с Таро

Забелязала съм, че повечето хора са склонни да възприемат Таро само като гадателски метод, като по този начин пренебрегват може би най-важната страна на картите, а именно безценната помощ, която те оказват при стремежа ни да опознаем себе си. Да си призная за мен именно в това е огромната сила на Таро и дори гаданията, които правим за ежедневни проблеми, също трябва да бъдат пречупвани през призмата на себепознанието. Така например човек може да научи много за себе си, ако дори само проследи какви въпроси са го вълнували. Уверявам ви, че по този начин не само ще се преоткриете неочаквани страни на своето съзнание, но и ще обогатите познанията си по Таро.

Устремени по нелекия път към себе си, и съвсем в тематиката на мрачния октомври, днес ще разгледаме една подредба, която цели да ви помогне да откриете своята "сянка". Тук, за радост на някои от моите читатели, отново смесваме психологията с таро. В аналитичната психология под "сянка" се разбира един от трите най-разпознаваеми архетипа, заедно с Анима/Анимус и персоната. Може да се каже, че "сянката" е проекция на нашата "тъмна страна", на нашето алтер его.

Според К.Г.Юнг нашата "сянка" може да се прояви по три начина:

1. Вътрешно, символично - например в сън
2. Външно - когато я проектираме върху другите, като несъзнателен начин да се предпазим, защитен механизъм. Проекцията създава свят, в който виждаме своята "сянка" да принадлежи на някой друг, но не и на нас, т.е. ние проектираме върху него това, което не харесваме в себе си. Ето защо трябва да осъзнаваме добре собствените си реакции спрямо другите, защото те казват много повече за нас самите, отколкото си мислим.
3. Нашата "сянка" има емоционална природа и може да се прояви и в нашето поведение без самите ние да го осъзнаваме - когато действаме инстинктивно, когато плачем, когато сме ядосани или когато сме уплашени.

Не трябва обаче да се приема, че "сянката" е нещо изцяло негативно, изцяло "тъмно". Тя може да бъде креативната част от вашето съзнание или да крие способности, които до този момент са ви липсвали - увереност, сила, находчивост.

Има много ползи от това човек да открие и опознае своята "сянка" и картите Таро могат да помогнат значително в тази нелека задача.

Подредбата е подходяща за напреднали в занятията си с картите, тъй като изисква не само много добро познаване на символния им език, но и значително развито умение да се разчитат правилно връзките между отделните позиции.


Значение на позициите:

1 - Каква е моята Светла страна? - тази част от моето съзнание, която ми е известна и позната
2 - Каква е моята Сянка? - скритата, подтиснатата страна на съзнанието ми
3, 4, 5 - Как мога да обединя моята Сянка с моята Светла страна?

Карл Густав Юнг
(1875 - 1961)





"Всеки носи сянка", пише Юнг, "и колкото по-малко тя се въплъщава в съзнателния живот, толкова по-тъмна и плътна е тя."







Източници:

неделя, 6 октомври 2013 г.

За да не се случи нещо

Всеки запознат с възможностите на магията малко или много се притеснява за това, че сам може да стане жертва на негативни влияния. Днес съм ви избрала една магия, която има именно предпазна цел – да не могат да ви направят магия или за да се предпазите от друго нещо, което ви тревожи. Характерно за този тип заклинания е обредната формула "когато... тогава...", отнасяща се в първата си част до невъзможни неща и целяща да направи и едно евентуално омагьосване също невъзможно.

От дръвник (дърво на което се цепят дърва) се взимат 4 трески. Вечерта късно, по самодивско време – това е от 12 до 3 през нощта, се отива на кръстопът. Там треските се хвърлят в следната последователност: първо една надясно, след това една назад, после една наляво и последната напред и се казва:

Когато поникнат тези трески тогава и мен (името) магия да ме хване!

Ако правите магията за друго, то променете заклинателната формула според случая. Например, ако не искате да ви уволнят кажете:
 
Когато поникнат тези трески тогава и мен (името) да ме уволнят! 

Тръгва се обратно към къщи, но по друг път, а не по този по-който сме отишли до кръстопътя.

петък, 27 септември 2013 г.

Турмалин


Турмалинът е камък, който може да бъде оцветен в най-различни цветове: от черно до синьо-черно, тъмно кафяво, жълто, синьо до тъмно зелено, червено и червено-лилаво, розово и дори без цвят. Някои негови вариации дори променят цвета си, когато са изложени на различна светлина – естествена или изкуствена. Но най-разпространените цветове са зеленото и розовото.

Талисмани и амулети

Като амулет, турмалинът от всички видове помага за запазването на младостта и укрепва брака. Счита се, че той има способността да осигурява безопасност при създаване на потомство и да увеличава мъжката потентност.

Лечебни свойства

Има положително влияние върху ендокринната и нервната системи. Премахва страхове, изостря вниманието към чувствата и нуждите на другите хора. 

Магически свойства

Смята се, че червеният турмалин притежава най-мощната магическа сила и неговите най-ценни качества са, че носи късмет в любовта на мъжете, повишава  тяхната енергия и засилва потентността им. Зеленият турмалин поглъща излишъците от енергия и успокоява нервната система. Многоцветен турмалин – червено и зелено – е камъкът на творческите и еротичните импулси, за който се вярва, че запазва младежката жизненост.

по материали от: 

неделя, 22 септември 2013 г.

„Кози и овце: период на есенна плодовитост” от Сорита Д’Есте

Моите приятели и колеги знаят, че аз съм любител на здравия разум и смятам, че по какъвто и начин той да се проявява - това е нещо добро. Да бъдем внимателни за нашите действия и думи, при това във всички аспекти на нашия духовен и светски живот, също може да бъде само добро нещо.

Днешните паганисти често размишляват върху това, че са любители на природата, че се интересуват от циклите на Земята, Майката Земя и че почитат Божественото в природата. Често чувам, че паганистите харесват да са свободомислещи и индивидуалистични, че поставят под съмнение това, което им се казва и че се опитват да избягват да бъдат като членовете на други религии, в които погрешната информация е била използвана, за да насочва и манипулира тълпите. Въпреки това изглежда, че в определени аспекти на модерният паганизъм тези твърдения просто не са верни и че особено що се отнася до избягването на заблужденията, въоръжаването с познание и подсигуряването на това, че човек няма да бъде подведен в свят на заблуди, илюзии и фантазии от другите, има нещо сбъркано. Много сбъркано. Може би става въпрос за това, че има водачи и последователи във всяко едно движение и независимо за колко свободомислещи индивидуалисти те се представят пред себе си и своите приятели, те са по-скоро последователи, които са щастливи да правят, каквото им се казва, да повтарят това, на което са научени и да правят всичко без да задават въпроси – точно както последователите на други религиозни движения, които биват обвинени, че са „овце” заради поведението им. Козите по-трудно се отглеждат в стадо от овцете, но те все пак са стадни животни, но според този сайт за отглеждане на кози, не само че са стадни животни, но „Повече от всеки добитък, козите разчитат на това да останат заедно за да бъдат в безопасност. Те имат малко естествени защитни механизми и много естествени врагове.” Ето защо аналогията с овцете и козите, която често се подмята, съдържа повече истина, отколкото някои хора осъзнават, отново поради липса на основни знания за козите, с които се сравняват!

Като всички исторически религии преди и след него, модерният паганизъм разчита на създаването на връзки със своето възприето историческо минало. Това се проявява по всякакви начини, които обаче не могат да бъдат подкрепени с фактическа информация и, за съжаление на съвременния паганизъм, твърденията са толкова широки и непонятни, че оставят страничните наблюдатели с впечатлението, че всички езичници са необразовани и малко глуповати, за да вярват в тях. Разбира се има и изключения, като един чудесен пример в момента стои на бюрото ми под формата на книгата Thracian magic” от Георги Мишев, в която авторът предоставя историческата основа на вярванията в неговия регион (България) и прави внимателни сравнения между древните образци и модерните запазени практики.

Но вие знаете, че всички сме минали през това. Бяха ми казани и прочетох неща, когато започнах своето собствено пътешествие в света на мистицизма и магията, в които повярвах, защото бяха убедителни. Звучаха правилно. И години по-късно открих, че те са били погрешни, понякога напълно – понякога съвсем слабо. И под погрешни имам предвид фактически неверни и че би било по-добре за мен да приспособя своето мислене към фактите, тъй като ги намирам в настоящето. Езикът е бариера и аз много добре знам това. Самата аз израснах заобиколена с повече от един език. И думите имат сила. Толкова много сила. Митологията е изпълнена с истории, които ни разказват за силата на думите и имената, че не е нужно да търсите дълго. А имената са още по-важни. Името е това, което сте вие и може да бъде това, което ще станете. Ето защо практиките на много от мистичните традиции включват и приемането на магическо име или мото при посвещение, като пример за това е „вещерското име” в съвременната посветителна Уика.

Но нека се върнем на темата за Есенното равноденствие – и изобщо на целия феномен „Колелото на Годината”. Преди обичах празниците, и все още обичам времето, което ознаменуват и го празнувам по мой собствен начин, но изтръпвам и ставам изключително раздразнителна, когато някой предположи, че само защото го правя аз съм „паганист”. Реагирам така, защото за мен Паганизма е много объркан що се отнася до неговата същност, празнуването на Колелото на годината и изобщо за цялостния му символизъм. И това е слабост, болест, която изглежда се влошава с всяка измината година, тъй като грешките на вчерашния ден се повтарят и идеята за добиване на познание от миналото е  широко пренебрегвана от някои от най-изявените членове и водачи на движението.

От една страна непрекъснато чувам истории за това колко им е трудно на паганистите за това, че още са преследвани и не са приемани на сериозно като религия; но от друга същите тези индивиди, които се оплакват, че са преследвани, изглежда не горят от желание да бъдат добре осведомени за своите собствени религиозни/духовни вярвания и практики. Вместо това едни и същи стари истории се повтарят безпрекословно, без мисъл – и отново се демонстрират същите реакции на учудване, когато тези истории се поставят под съмнение и се оспорват от външни лица. Един войн знае своите сили и слабости и се уверява, че е научил колкото се може повече за силите и слабостите на своите врагове и как се отнасят спрямо неговите собствени.

И това ме води до едно от моите основни раздразнения с Колелото на Годината, раздразнение, за което някога допринасях като „повтарях това, на което бях научена” или по-точно т.нар. „Келтски имена” на празниците. Някои от имената имаха поне сезонна връзка с периода от годината, като например Белтейн за Първи май или Самхейн за Халоуийн. Не са толкова обидни или идиотски, тъй като думите имат отношение за това време на годината. Но ето тук идва тази история с Мейбън.

И преди съм писала за това, „The Isles of the Many Gods– ако искате библиографската справка. Но нека да бъде много ясно, че става въпрос за глупава проява на абсолютно непреклонно невежество, което прави много от обвиненията, които паганистите отправят срещу т.нар. патриархални религии, да изглеждат направо невинни в сравнение. Поне тези обвинения по-често са основани на суеверие или религиозна вяра!

Мейбън НЕ е алтернативно название на Есенното равноденствие. Мейбън е герой, вероятно Бог, от уелската митология. Неговото име е Мейбън Ап Модрон (Mabon Ap Modron), което буквално се превежда като „Синът на Майката” – неговото име е „Син” и това на майка му е „Майка”, за да стане още по-ясно. Освен всичко останало Мейбън е описан като Магьосник и „най-старият сред хората и зверовете живеещ на земята”. Също така се твърди, че неговата история е неизвестна, вероятно поради идеята, че той е най-старият сред хората и зверовете, ето защо как би могла да се знае!

И тогава се появява един американски автор, който нарича празника на този Бог, базирайки се на дезинформация и неразбиране, и тъй като звучало автентично и тъй като всички решили да се съгласят, отколкото да се усъмнят, скоро това станало името на празника. Странно е, но болшинството от тези, които използват това име не са и все още изглежда не знаят, че това е името на Бог/герой от уелската митология.

Мейбън Ап Модрон няма нищо общо с Есенното равноденствие, ако искате да го почитате, направете го за това, което той е. Ако искате да го включите във вашите празненства за Есенното равноденствие – това е чудесно! Може да обявите празник на Мейбън Ап Модрон, който да съвпадне с Есенното равноденствие – с радост бих се запознала с химни и ритуали посветени на него, тъй като го намирам изключително очарователен. Но, моля ви, не ми казвайте, че това е алтернативно название за Есенното равноденствие или че има исторически празник на Мейбън по време на Есенното равноденствие, тъй като наистина не бих искала да ви обидя като се смея и също така не искам да бъда обиждана като виждам как това, което възприемам като сила се взима от боговете и богините на Британските острови, особено от любимия ми Уелс.

Почитайте Мейбън като Магьосник, подобен на Мерлин, като най-старият сред хората и зверовете, почитайте го като Сина на Майката и като герой – не му отнемайте това, като надменно използвате името му все едно е друга дума за Есенно равноденствие. Ако наистина вярвате, че Старите Богове на тези земи все още са живи, че трябва да бъдат почитани и уважавани, тогава правете точно това. Не се присъединявайте към поколенията, които се опитаха да омаловажат Боговете, като намалят тяхната сила. И не бъдете нито овца, нито коза, а себе си – личност с глас, със способността да мислите за себе си и да се съмнявате в това, което са ви казали, за да може да вървите по пътя си свободно.

И почитайте смяната на сезоните по време на Равноденствието! Това е моментът, когато Лятото се превръща в Зима, Светлината се превръща в Тъмнина, но сам по себе си момент на баланс на силите, балансирана светлина, повратна точка. Време, когато събирате плодовете на своя труд и се наслаждавате на разходки сред природата, озарена в красивите цветове на сезона. Празнувайте природата, празнувайте божествените чудеса, които създават сезоните. Разсъждавайте върху това как вашите предци, нашите предци, са живели и разбирали природата, и как вие и вашите деца живеете и я разбирате сега и как това ще бъде в бъдеще. Отбележете събитието с проста усмивка за падащите листа или с нещо по-специално – но го проумейте като го наблюдавате и като го изживявате.

Като преживявате Природата, вие скоро ще разберете, че думите са без значение. Учете се от Природата и това ще ви доведе до познанието, познанието – до мъдрост, а когато придобиете мъдрост, тогава ще дойде времето да научите нещо повече и да надградите това, което сте научили, преживели и добили преди това с мъдростта. Един безкраен процес. Който никога не завършва напълно. И докато тече този процес ще има моменти, в които ще осъзнавате, че някои от нещата, които са ви казали, обяснили или дори нещата, които сами сте научили, са неверни. И тогава ще е време да направите място за нови преживявания, ново познание и повече мъдрост.

Нека Есенното равноденствие бъде време на баланса, когато колелото се завърта от светлина към тъмнина за пореден път в тази чудна спирала, която наричаме живот.

П.П. И ако имате отчаяна нужда да назовете Есенното равноденствие по друг начин, се запитайте ЗАЩО? Думата „Есен” обидна ли е за вас? Дали думата „Равноденствие” е тази, която ви обижда?Научете повече за Есенното равноденствие на http://en.wikipedia.org/wiki/Equinox

Превод от английски и редакция: Cath
Прочетете цялата статия на: Goats & Sheep: A season of Autumnal Fruitness (2012)
Повече за автора: Sorita D'Este