четвъртък, 22 септември 2011 г.

Нощви

Много е учудващо, че повечето хора, дори и тези, които не се занимават с окултизъм, знаят какво е например мандрагора, но почти никой не е наясно какво са нощвите. Още по-интересно е, че допреди 50-60 години, не е имало къща в България, където да няма този така жизнено необходим домакински уред. Нощвите представляват дървено корито, в което се е месел хлябът. Това ги прави не само неразделна част от покъщнината на българина, но и от магическата обредност и особено тази, свързана с хляба. За това до колко е важен за народа ни хляба, можете да прочетете от статията на Иваничка Георгиева "Хлябът на българина: хляб без квас, хляб с квас".

Според народните вярвания костенурката е произлязла от нощви. Една легенда разказва как млада невеста не дочакала свекъра си да се върне от нивата и, противно на обичая, първа опитала прясно изпечения хляб, който била приготвила. След известно време обаче осъзнала грешката си и горко съжалила. От срам тя седнала върху кръга за хляб и се похлупила с нощвите, молейки се на Бог да я превърне в някакво животно, за да избегне унижението. Бог се смилил над нея и я превърнал в костенурка.

Нощвите играят важна роля на такива празници като Гергьовден, когато се окичват със зеленина, за да могат да придадат живителна сила на хляба. Те са и един от основните елементи при обичаят "Пазене на квас" в Средна Северна и Североизточна България, който се изпълнява срещу Игнажден. Тогава жените месят тестото, но с гръб към самите нощви.

Също както хлябът, който се приготвя в тях, нощвите са на особена почит в дома на българина. Считало се е за особено голям грях да стъпиш в нощви, било то и по невнимание. А ако домашните допуснат животно да прескочи нощвите, се е вярвало, че голямо нещастие ще застигне дома.

На някои места нощвите са се предавали по наследство - от свекървата на младата невеста, като свещен предмет, символизиращ дома и семейното щастие.

вторник, 20 септември 2011 г.

Есенно равноденствие


Чудили ли сте се кога точно свършва лятото и почва есента? Това се случва именно на датата на астрономическото събитие, познато ни като Есенно равноденствие. Това е положение при което, в следствие на движението на Земята спрямо Слънцето, денят и нощта са равни по продължителност. В миналото, когато промените в климата са били от изключителна важност за реколтата, хората са почитали деня на Есенното равноденствие като момент с особено значение. Тогава са се устройвали едни от основните календарни фестивали и се извършвали важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.
В този ден Слънцето от най-високата си точка, започва да слиза по небосвода и дните започват да стават по-къси. Последната реколта се прибира от полето и хората вече съзнателно започват да се приготвят за идващата зима. Това е и моментът, в който на места, според климатичните особености, започва и гроздобера. Звучи ви познато? Разбира се! Това е защото в българската традиция Есенното равноденствие се отбелязва с празника Кръстовден. Вярва се, че на Кръстовден слънцето стига междата, откъдето бавно започва пътят към зима. Денят и нощта „се кръстосват" и бележат началото на тъмния период на годината. Това е и денят, в който змейовете се прибират високо в планините, за да прекарат зимата в своите пещери.
По същия начин, според старогръцките вярвания, по това време Персефона трябва да слезе при своят съпруг Хадес в подземното царство, където да прекара останалите 6 месеца от годината. Тогава нейната майка богинята Деметра започва да тъгува за дъщеря си и заради своята тъга не позволява на растенията да поникнат, като по този начин довежда зимата на земята. Именно по това време на годината през тогавашния месец през Боедромион (Септември/Октомври), се провеждат и Големите Елевзински мистерии, посветени на култа към Деметра и Персефона.
През есента се е провеждал и друг античен празник, който много напоня за бъларския Кръстовден, или както е наричан на места Гроздобер. Това е била Осхофориа (Oschophoria), атически фестивал на виното, организиран в чест на бог Дионис и Ариадна, а според някои други източници в чест на боговете Дионис и Атина. Въпреки, че няма конкретни сведения, кога точно се е провеждал този празник, то връзката му с гроздето и гроздобера, както и подобието му с българския традиционен Кръстовден може да ни наведе на размисъл.
Вероятно най-разпространената представа за Есенното равноденствие сред българите, занимаващи се с окултизъм, е тази за т.нар. Мейбон (Mabon, но произнасящ се MAY-bon). Това име е избрано през 1970 в чест на герой от уелската митология и литература (Mabon ap Modron). Въпреки това, че е базиран на древни практики, в своята същност Мейбон не е древен празник. Той се празнува от модерните езичници (нео-паганисти) и уикани, като празник на жътвата. Листата почват да капят, природата започва да умира, а Богинята се трансформира в старица.
Независимо от вашите вярвания, това е време за размисъл и постигане на баланс, време, в което трябва да бъдем благодарни за плодовете, които сме пожънали през изминалата година. Есенното равноденствие тази година се пада на 23 септември по обяд, така че имате цели три дни да потърсите повече инфорация за празника и да се подготвите за неговото посрещане.
Весел празник!
Източници и допълнителна информация:

понеделник, 19 септември 2011 г.

Елементално пречистване на дома


Понякога имаме усещането, че енергиите в дома ни не са положителни и стабилни, каквито са по принцип, а сякаш са променили своят заряд. Това може да стане и без върху вас да действа някакво проклятие, а просо защото в нашето ежедневие ние внасяме в дома си и не толкова положителни емоции. Ето защо е хубаво, от време на време, да се прави някакво леко пречистване. Това, което ще ви предложа тук, е лека вариация на един ритуал от книгата "Магическото Домакинство" на Скот Кънингам и Дейвид Харингтън.

Необходими са ви:

- купа със сол, която представлява силата на елемента Земя

- купа с вода (изворна), която представлява силата на елемента Вода

- запалена свещ, най-добре бяла, символизираща елемента Огън

- благовоние, тамян или например ангелика (Angelica archangelica L.) или друго пречистващо благовоние, съответно за елемента Въздух

Хубаво е да правите този ритуал, когато сте сами в къщата и можете да се отпуснете наистина и да се съсредоточите върху това, което правите без да бъдете прекъсвани. Изчистете къщата си първо с метла и парцал. Отворете всички врати и прозорци. Съберете необходимите ви инструменти на едно място и поставете дланите си над тях. Съсредоточете се върху това, което ще правите и предайте върху инструментите желаната енергия. Ако желаете можете да кажете нещо от типа:

"Зареждам тези символи на елементите да пречистят дома ми от всяко зло!"

След това вземете съда със солта и обикаляйки дома си в посока на часовниковата стрелка, поръсвайте от нея, най-вече в ъглите, казвайки отново нещо от типа:

"Със силата на елемента Земя пречиствам този дом!"

Лично аз казвам просто "Нека бъде пречистено!", не забравяйте, че имате поле за изява и лично творчество.

Това действие повтаряте с всички елементи. Редът, който съм показала е този, който аз използвам, но ако не ви харесва - можете да го промените. И така след като сте обиколили цялата къща, всички стаи и сте поръсили със солта, с водата, прекарали сте пламъка и сте окадили с благовонието, отново се върнете на изходната точка. Спрете се и почувствайте дома си пречистен и омиротворен. Можете да завършите обреда, като кажете нещо от типа:

"Така да бъде!"

Оставете свещта и благовонието да догорят.

събота, 17 септември 2011 г.

Проверка с олио

Отново публикувам една от по-лесните техники, чрез които можете сами да разберете дали имате направена магия. Ритуалът е доста стар и идва от Шумер, страна известна с множеството си магьосници и заклинатели. За целта са ви нужни само олио и съд с вода. Хубаво е водата да е изворна (в градски условия минерална) или според вярванията ви – светена.

Трябва да потопите показалеца си в олиото, след което да го оставите над съда с вода така, че в него да капнат три капки олио от пръста ви. Ако една от капките се разтвори, но останалите са на повърхноста, то няма за какво да се притеснявате. Това е най-вероятно заради негативните енергии и емоции в ежедневния ви живот. Ако две капки се смесят с водата, обаче е малко по-сериозно. Или сте много натоварени психически в ежедневието си или имате лека негативна намеса от друго лице (може дори и без знанието му), например уроки. Ако и трите капки се разтворят, значи върху вас действа магия, която трябва да бъде неутрализирана. В този случай потърсете помощ от някое по-вещо в тази област лице.

Съществува и едно мнение, че при този метод можете дори да видите кой точно ви влияе. За тази цел трябва да затворите очи и да поставите дланта си над съда с разтвореното олио. Концентрирайте се и съсредоточете съзнанието си върху това, което искате да разберете. Счита се, че първият образ, който се появи в съзнанието ви, ще е на човека, който ви е омагьосал.

Искам отново да наблегна на това, че ако случайно откриете, че имате някакво негативно влияние е добре да се свържете с по-опитен човек. Разбира се, хубаво ще е да не се втурвате в къщата на първата гледачка, за която чуете, а по възможност да потърсите някой, който е препоръчан от сигурен човек.

петък, 16 септември 2011 г.

Трикветра

Популяризирането си в България, този символ дължи най-вече на популярните телевизионни сериали, свързани с паранормалното. Виждала съм доста младежи да го носят като символ изразяващ тяхната вяра в уика, също както пентаграмата. С повечето символи е така – виждаме ги някъде, било то по телевизията или в някоя книга, и не си правим труда да прочетем повече за тях. Винаги съм казвала, че четенето на книгите, и изобщо получаването на информация, не трябва да се прави на доверие, а да се проверява и от други източници. Това, разбира се, важи и за моите публикации.

Но какво всъщност представлява Трикветра?

Ако трябва да преведем дословно името на този символ от латински ще получим познатото определение „с три ъгли”. Действително думата triquetra, първоначално се е използвала именно със значение на триъгълник, но също така и за да определи някои малко по-различни триъгълни форми. В наши дни тази дума се използва за да обозначи именно символа, за който става дума тук.

Трикветрата е древен символ с езически корени, използван от германите а не се бъркат с германците!!!), келтите, но също така и в изкуството на ранното християнство. Германите са я използвали върху някои от ранните си монети, както и върху руни. На места трикветра се свързва с неотменния атрибут на бог Тор – чукът Мьолнир (Mjölnir), но също така се счита, че има връзка и със свещеният за бог Один символ Валкнут (Valknut).

При келтите трикветра се използва най-вече в изкуството, като декоративен елемент, който най-често е заобиколен от други символи и рядко се изобразява сам. Това навежда на мисълта, че този символ не се е използвал като основен верски символ. Както е известно, в своето изкуство келтите имат голям набор от форми подобни на възли и една от тях е трикветра. Всъщност употребата й в келтското изкуство като самостоятелен символ, започва чак сред християнизираното келтско население, като особено силно се проявява през IX век. Те използват трикветра, особено ако има преплетен кръг в нея, за да обозначат християнското триединство на Баща, Син и Свети дух – Светата Троица. Трикветрата е била и символ на Св. Патрик, тъй като наподобява трилистна детелина, която е свещена за него.

Сигурна съм, че древната употреба на трикветрата малко ви е изненадала, за това нека преминем към употребата и в наши дни. Нео-паганистите, или на български модерните езичници, отдават огромно значение на този символ. За тях той представлява най-общо всяко божество, което има троен характер и особено тройните богини. Например в уика това е Тройната богиня, изобразявана като Девица, Майка и Старица, а сред келтските езичници това е Мориган.

Трикветра се свързва и с други троични представи и тяхното единство, като например:

- Баща, Майка и Дете

- Ум, Тяло и Душа

- Земя, Небе и Море и т.н.

В общи линии, трикветра от най-вече декоративен елемент се е превърнала в силен религиозен символ за модерните езичници, следващи вяра сходна с тази на германите и келтите. Носи се най-вече от тези, които се чувстват по-силно свързани с Богинята. Въпреки модерното разбиране за този символ е редно да бъдем наясно и с неговото минало, защото носенето на даден символ без познаването му вече не е демонстрация на верска принадлежност, а просто украшение.

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Авантюрин

Заради искрите, които сякаш блестят в него, авантюринът е считан за един от най-мистичните и непредвидими камъни. Авантюринът е разновидност на зърнестия кварц. Цветовете му като зелено, жълто, синьо, черно и вишнево придобива от примесите на слюда, мед и хематит. Името му идва от италиански „a ventura – по случайност, заради начина, по който е бил открит.

Талисмани и амулети

Авантюринът е камък на енергичните, предприемчиви хора – моряци и пътешественици, бизнесмени и банкери – всички тези, които не се страхуват да поемат рискове и да разчитат само на късмета си. Този камък съдейства за засилването на самоувереността и независимостта на притежателя си. Счита се, обаче, че авантюринът не може да се носи по-дълго от една лунна фаза, иначе ще промени енергията си. Той поражда весело, радостно настроение у приносителя си. Прави ума ясен, уравновесява емоциите, изчиства аурата и помага за превъзмогването на страх и нервност.

Лечебни свойства

Авантюринът се счита за особено полезен при кожни болести като обриви и екземи, а някои го му приписват лечебни свойства помагащи дори при косопад. Вярва се, че този камък може да изглади тена на кожата и да премахне брадавиците, но само ако се носи на китката или врата под формата на големи, дълги нанизи. Авантюринът подобрява метаболизма и изобщо дейността на храносмилателната система.

Магически способности

Считан е за камък, който може да засили всякакви чувства и емоции, в това число дори да предизвика любовта на желания партньор. Авантюринът се използва при всякакви заклинания за увеличаване на интелекта, личната сила и изобретателността. Вярва се, че може да увеличи оптимизма и самоувереността на приносителя си. Помага за по-усилено сънуване.

Забележка:

Този камък има много цветови разновидности и техните свойства понякога се различават. Ако желаете да работите с него, то предварително проучете сами тези разлики!!!

по материали от: http://www.jewels-empire.com

сряда, 14 септември 2011 г.

Кръстовден

Понякога губя представа за времето и празниците просто ме изненадват. Появяват се съвсем неочаквано от монитора на компютъра, както примерно днес, когато от някаква статия ми съобщиха, че е Кръстовден. Винаги са ме забавлявали подобни статии, в които е неизбежно да не забележите, че винаги са разделени на две части: „църквата отбелязва празника” и „по народен обичай на този ден”. Интересно е, че след толкова години честване на даден празник в християнски контекст, ние все още разделяме едното, църковното честване, от другото, народното дори и за такива празници като Кръстовден.

Какво всъщност се празнува на Кръстовден или както е по канон „Въздвижение на Светия кръст Господен”? Според църковното предание Света Елена – майката на император Константин Велики, бидейки ревностна християнка, се отправила към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните. Разбира се, усилията й се увенчали с успех. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. По чудодеен начин се разбрало кой кръст е Христовият, когато чрез докосване с един от тях бил възкресен наскоро починал човек.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. Тъй като на този ден се били събирали хиляди поклонници, епископът го повдига или го "въздвижва", за да могат всички да го видят. Именно от това "въздвижение" получава своето име и празникът.

Както може да се предполага, Кръстовден, наричан още Летен Кръстовден (Йордановден е Зимния), носи малко по-различно значение в представите на хората. Вярва се, че именно на този ден свършва лятото и идва есента. Няма как да не се сетим за астрономическия край на лятото, който е Есенното равноденствие, което в зависимост от годината се пада на 22 или 23 септември. Във връзка с това трябва да отбележа, че по стар стил Кръстовден се е падал на 27 септември, което е по-реалната дата на празника заради абсурдността на въвеждането на новият стил в календара на българите (за това някой друг път). Народът знае, че на Кръстовден слънцето поема своя път обратно по небето – от най-високата си точка надолу, така денят започва да намалява. Така смислово празникът придобива съвсем друго значение и под християнският му облик лесно можем да разпознаем една много по-стара традиция свързана със селскостопанския цикъл и астрономическите явления. В зависимост от природно-климатичните особености Кръстовден се определя като за начало на есенната сеитба, бруленето на орехите и по-специално за начало на гроздобера.

Празникът е свързан с определени забрани, но забраната за работа не е между тях. Спазва се строг пост, който на места се възприема по съвсем различен начин – вярва се, че предпазва от болки в …кръста. В някои природопски и тракийски селища се е спазвала забрана за ядене на червено грозде и червена диня. Интересен обичай е обхождането, което попа прави по къщите. Той благославя къщата и селскостопанските пристройки в дома, а също така „слага кръст” на трапезата, поднесена върху нова покривка. Това обредно действие придобива още по-голяма яснота ако знаем, че кръстът е соларен символ. Стопаните даряват попа с определени дарове – варива и зеленчуци и най-вече жито от новата реколта.

В този ден се организират и общоселски събори, семейни и лични обреди за здраве, на които колят курбани за здраве. Случват се първите есенни седенки и хора, а с тях се отбелязва и началото на активния предбрачен сезон. В източна Тракия на тези седенки момците изпълняват обичая Джамала (камила) с характерната за обреда игра, символизираща смърт и възкръсване на обредната фигура, изобразяваща животно.

Имен ден днес празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, но също така и Ставри (от гр. Σταυρός - кръст).

Източници:

снимка: http://www.lostbulgaria.com/

"Българска митология, Енциклопедичен речник", съст. А. Стойнев

http://www.dnes.bg/obshtestvo/2011/09/14/pravoslavnata-cyrkva-praznuva-krystovden.128713#13159942878911&if_height=298

http://bgkulinar.net/calendar.php?calid=2060


Бърза проверка на хората

Значение на позициите:

1. Какво чувства човекът

2. Какво мисли

3. Как възприема ситуацията

4. Какво смята да направи

5. Какво ще излезе в крайна сметка

Не знам за вас, но на мен доста често ми се е случвало да се чудя какво си мисли някой, дали е честен спрямо мен, има ли някакви задни мисли. Тази подредба е идеална за подобни случаи! Лесната подредба и яснотата във въпроса, който се състои най-вече просто от името на проверявания човек, я правят както подходяща за начинаещи, така и много полезна за по-напредналите.

Тази подредба е полезна и заради това, че фактически можете цял ден да редите само нея, но за различни хора. Това ще ви помогне не само да разберете приятелите и враговете си, но също така и да запомните значенията на картите, както и да откриете нови, които са актуални за вас. Така че смело разбъркайте тестето, но бъдете реалисти при тълкуванията и знайте, че може картите да ви покажат неща, които съвсем не сте очаквали!

Успех!

понеделник, 12 септември 2011 г.

Баене - малко разяснения

Още в първата статия в The Occult Room, ви обърнах внимание върху това, че традиционната българска магия и лечебни обреди са неоправдано пренебрегвани от хората, решили да се занимават с мистичното. Повечето от тези млади българи са си съставили погрешното мнение, че всичко, което е свързано с нашата култура е „селско”, дори глупаво и най-вече неефективно. Те са на мнение, че българските магии и баяния са просто „бабини деветини”, т.е. някакви глупави суеверия и семпли заклинания без особена сила.

Това изобщо не е така.

Една от целите, които си поставих беше да ви запозная по-подробно с българската традиционна култура и по този начин да се опитам да дам своя принос в опазването на мистичното ни културно наследство. Поради това, а и защото тази тема беше поискана от един от читателите, днес ще обсъдим най-разпространения вид лечебен обред извършван на територията на България – баенето.

Ако отворим дебелите книги, ще открием следният или подобен отговор на въпроса

Какво е баене?

Това е словесна формула (баилка), с твърдо установен и устойчив текст, който се произнася обикновено тихо от посветеното лице (баячка, врачка), с цел да се извърши заклинание, да се прогони или умилостиви болестта и да бъде излекуван обектът (1)

В този ред на мисли е интересно е да се отбележи, че баенето като лечебен обред е засвидетелствано по нашите земи още по времето на траките. В “История на Витиния”, древният летописец Ариан пише, че

Траке била нимфа, веща в баянията и билките и могла, от една страна, да премахва страданията чрез билки, а от друга, да ги причинява... По името на тази Траке, изглежда, са нарекли и страната" [Arr. Bith. fr.13]

В голяма част от баилните формули се забелязват характерни архаични черти, което е показателно за споменатата по-горе тяхна устойчивост.

Баячката, за разлика от магьосницата, е била силно уважавана личност. Това е било заради това, че тя е била лечителка на всякакъв вид известни и неизвестни, физически и психически заболявания. Дори по времето на нашите баби и дядовци, болниците са се намирали на километри разстояние, което прави баячката най-близката медицинска помощ. Погрешно е да се смята, че баячката е просто една стара жена, която си говори някакви магически думи. В действителност тези жени (а на места и мъже!) са били изключително добре запознати с лечебните свойства на билките (билколечение), както и с човешката анатомия, защото не рядко се е налагало да правят превръзки на счупени крайници и дори да извършват по-елементарни хирургически операции. Самото баене, както и магическият обред, който го съпътства имат и едно друго, доста важно в медицината свойство. Те се определят като психотерапия – въздействие на психическо ниво с цел цялостно оздравяване. За това също имаме сведения от древността, които отново са свързани с нашите предци траките, които считали че душата и тялото са неразделни. В своето съчинение „Хармид”, Платон разказва за един от тракийските лекари на Залмоксис:

От подобно естество, Хармиде, е и въздействието на баенето. Научих го там във войската от един тракийски лекар от учениците на Залмоксис, за които се говори, че можели да направят човека безсмъртен”. „А Залмоксис — рече ми той — нашият цар, който е божество, говори, че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на главата отделно от цялото тяло и също така тялото отделно от душата

В описанието, което Платон ни дава за лечебните практики при траките, лесно можем да разпознаем традиционната българска лечителка-баячка, която сякаш по древните препоръки лекува тялото, но също така и душата. Добър пример за това са така популярните баяния против страх, или както е познато на всички ни „леене на куршум”. Психическото неразположение (страхът) причинява физическо, а баячката е тази, която най-успешно може да го излекува чрез определени баителни формули, но също така и с определени магически действия – самото леене на куршум. В тази връзка се сещам, за Ивета Тодорова-Пиргова, която изключително добре определя баенето по следния начин:

Баенето е лечителски магически обред. Това кратко определение ни дава и целта – лечението, и средството за нейното постигане – магичния обред. (2)

Как се става баяч/ка?

Трябва да се уточни, че в различните краища на страната съществуват различни изисквания за това кога, как и на кого се предава силата на баенето. Но най-разпространено е вярването, че тя се предава по майчина линия, но през едно поколение, т.е. от баба на внучка. Това се случва, докато момичето все още е „чисто” – не е получило първата си менструация. Въпреки, че получава тайното знание на една доста ранна възраст, младата баячка няма право да използва своите познания докато не излезе от детеродната възраст или старата баячка не умре. Въпреки мнението, че баячки са само жени, това не е така. В случай, че няма момиче в семейството, или пък то не желае да бъде посветено в тази обредност, баенето може да се предаде и на момче.

Друго разпространено вярване е, че баене може и да се краде, т.е. скришом да се научат думите на баилната формула, както и съпътстващите я магически действия. Счита се, че крадено баене много „хваща”, ефективно е.

Какво представлява баенето?

На този въпрос ще отговоря като направо ви дам пример за баене.

Баене за страх

Вземи нож с черна дръжка и застани срещу уплашения. Хвани ножа с дясната ръка и „сечи” страха от горе надолу, глава, дясна ръка, лява ръка, тялото, десния и левия крак и пак, бае се:

„Бягай, бясна кучка,

иде бесен вълк.

Иде бесен вълк,

бягай, бясна кучка.

Бягай, бясна кучка,

иде бесен вълк.

Да иде страха в пусти гори,

къде манара не сече,

където петел не пее,

където куче не лае,

където овчар овци не пасе,

където птици не пеят.

Да излезе страхът

из всичките кости,

из всичките нокти,

и до олекне, да облагне,

и да заспиш

като пиле при майка,

като ягне при майка,

като яре на майка,

като дете на майка

на дясна гърда!”

Това се бае 9 пъти. След деветия път човека се мести една крачка назад и пак се бае 9 пъти, после пак така да станат 3 пъти по 9 баенета. Накрая ножа се хвърля през дясното му рамо и човекът си тръгва без да се обръща назад. (3)

Разбира се, в тази кратка статия няма как да обхвана всичко, което може да се каже за баенето, но се надявам, че поне съм хвърлила малко повече светлина върху темата. Отново ви призовавам да търсите информация и сами!

Източници:

снимка: http://www.lostbulgaria.com/

1. „Българска митология, Енциклопедичен речник", съст. А. Стойнев

2. „Баяния и магии”. И. Тодорова-Пиргова

3. Източник Magic Gate Bg, автор Damnameneus

неделя, 11 септември 2011 г.

„Магически ритуали със свещи”

Вчера публикувах една статийка за „Цветът на свещите”, за това ми дойде на ум да направя кратка рецензия на една от най-популярните книги на българския пазар за магията на свещите - „Магически ритуали със свещи” на Реймънд Бъкланд.

Книжката си купих в един от онези случаи, в които влизам в книжарницата с пет лева и имам безумното желание да изляза с книга. И тъй като 4,20 лв. ми се стори разумна цена за толкова обсъждана книга, смело си я взех. Чак се учудих, че толкова много хора се оплакват, че не могат да си я намерят при положение, че редовно стои на етажерките в книжарниците.

Книжката е доста симпатична, а стилът на Реймънд Бъкланд лично на мен, ми допада – лесно, семпло и ясно! Описанията са кратки, но достатъчни, а по-голямата част от книгата е отделена, както предполага заглавието, на самите ритуали със свещи. Те, от своя страна са най-разнообразни и като видове – защити, любовни, за късмет, за лечение и т.н., и като сили, които биват призовавани. Ако трябва да бъда честна, малко прекалено ми се стори засиленото използване на цитати от Библията в ритуалите. Разбира се, наличието на подобни ритуали е лесно обяснимо – все пак голяма част от магиите и заклинанията са базирани на церемониалната магия, в която се призовават най-вече подобни християнски (или по-скоро юдейски) същности. Така че, не се учудвайте!

Като цяло обаче книгата е много приятна и ще е особено интересна за хора, които обичат да изпълняват ритуали с много свещи. „Магически ритуали със свещи” е подходяща и за начинаещите, на които ще помогне във всичките им въпроси в тази област – от това как трябва да палим и гасим ритуалната свещ, до това какво е астрална свещ.

Не се лишавайте от тази книга следващият път, когато минете през книжарница и имате излишни пет лева в джоба си!

събота, 10 септември 2011 г.

Цветът на свещите

Забелязала съм, че много обсъждана и спорна тема в окултния свят е цветът на свещите. Най-основният въпрос, който се дискутира е дали трябва да използваме цветни свещи или можем да се задоволим и само с бели. Мненията, както в повечето случаи, са напълно противоположни. От една страна са привържениците на цветните свещи, които смятат, че за всеки тип ритуал е нужен определен цвят свещ. От друга страна са тези, които смятат, че цветът е без значение, т.е. бялата свещ е също толкова ефикасна при любовна магия, колкото и червената. Има и още един тип окултисти, които пък намират свещите за напълно излишни. Кой тогава е прав?

Всъщност няма конкретен „правилен” отговор. Както обичам да казвам – всичко зависи изключително много от традицията или системата, която следвате. Лично аз не ползвам цветни свещи, а най-обикновени бели свещи, било то домакински, чаени или някои от по-големите разновидности. Това е така, защото според моите разбирания свещта или цветът й не са важни, а най-важен е пламъкът.

Използването на различни цветове, от друга страна, ще ви се стори по-подходящо, ако сте от тези хора, на които подобни малки подробности в ритуалната атмосфера им помагат, за да се концентрират по-добре.

Начинаещите често се лутат особено много що се отнася до цвета на свещите. Моят съвет към тях е да си вземат една хубава бяла свещ, която да използват за такива неща като молитви, ежедневни ритуали (напр. медитация) и като един вид основна олтарна свещ. Цветните свещи са за ритуали, в които изрично се изисква употребата им.

Ако сте решили да ползвате цветни свещи, то неизменно се появява въпроса

Добре, а кой цвят за какво се използва?

Съществуват много и различни вариации за това, какъв цвят свещ трябва да използвате при различните типове ритуали. Моите наблюдения са, че най-често:

- червени свещи се ползват за любовни магии

- розови се ползват при любовни магии, предназначени най-вече за засилване на вече съществуваща любов

- зелени свещи се ползват при магии за пари

- сини – когато правите лечебни магии

- черните свещи, разбира се, се ползват при черни магии, но съм срещала употребата им и при разваляне на магии

Разбира се, има още много цветове, но тези са най-основните. Що се отнася до цвета на свещта, то отново трябва да се съобразите със системата или традицията, която следвате. Оставям на вас да потърсите и намерите значенията, които ще са от полза на вас самите и ако имате желание – да ги споделите с нас!

Успех!

Бяло подъбиче (Teucrium Polium L.)

Бялото подъбиче е една от онези билки, за които повечето хора нямат ни най-малка представа, че имат лечебни свойства. За тях това е просто един бурен, който цъфти по горските поляни и откритите площи из цяла България. Разбира се, преди време нашите баби са знаели и използвали тази билка, която можете да срещнете и под имената горчива чубрица, змийско биле, зъмска трева.

Бяло подъбиче може да срещнете и на отделни стръкове, но най-често то расте като малко храстче. За лечебни цели се използва надземната част (без твърдите стръкове), която се бере по време на цъфтежа от май до август.

Тази билка има най-вече запичащи, кръвоспиращи и дезинфекционни свойства. Ето защо се употребява за здравословни проблеми като диария, дизентерия, грип. Но също така помага и при полова слабост, за подобряване на храносмилането и апетита, при различни алергии, а също така при болки в стомаха и червата, при пясък в жлъчния мехур (най-вече в комбинация с други билки). Външно може да се използва за промивки при бяло течение у жените, хемороиди, както и за компреси и промивки при младежки пъпки, екземи, рани, възпаления при конюнктивити, възпалени и кървящи венци.

Начин на употреба:

Вътрешно: 2 с.л. дребно нарязана дрога (ако е за лечение на деца – 1 с.л.) се залива с 500 мл кипяща вода. Вари се около 5 мин, след което се оставя да кисне 30 мин. От прецедената отвара се приема 3 пъти на ден по 80-150 мл преди хранене.

Външно: Запарката за външно приложение се приготвя от 4 ч.л. дрога (за деца 1 с.л.) и 200 мл кипяща вода.

Помнете, че използването на билки трябва да става след задължителна консултация с лекуващия ви лекар, защото иначе може да бъде дори опасно!