Алистър Кроули

Алистър Кроули е британски окултист, писател и влиятелен член на няколко окултни организации, включително Херметическия орден на Златната зора, Сребърната звезда и Ordo Templi Orientis. Днес е известен най-вече заради окултните си творби, и особено заради "Книгата на закона", основният свещен текст на Телема - мистичната космология, която той развива. През живота си той придобива широка популярност, като медиите го наричат "Най-грешният човек на света", докато той говори за себе си като за "Звярът".

Роден е Едуард Александър Кроули в Лимингтън Спа, Уоркшир, Англия на 12 октомври 1875 г. в семейството на фанатични християни евангелисти. След смъртта на баща му, той става все по-непокорен, официално скъсвайки връзката си с Църквата на Англия по време на годините си в университета Кембридж. Именно през този период той започва да се интересува от окултизъм и мистицизъм и започва да чете книги за алхимия, мистицизъм и магия, като изоставя идеите си за дипломатическа кариера. Той разширява вече стихийния си сексуален живот като извършва и сексуални магически ритуали както с мъже, така и с жени (във време, в което хомосексуализмът е официално забранен в Англия), и сменя името си на Алистър.

След Кембридж, Кроули се запознава с Джулиан Бейкър, който го представя на Самюел Лидл МакГрегър Матърс, един от основателите на церемониалния магически орден Херметичен Орден на Златната Зора. Там той изучава херметизъм и мистицизъм заедно с Уилям Бътлър Йейтс и Артър Едуард Уейт, с които по-късно стават противници. Самият Матърс, който става ментор на Кроули в сферата на западната магия, по-късно също става негов враг. Кроули губи вярата си в способностите на учителя си скоро след схизмата в Златната зора от 1900 г.

Кроули по време на експедицията до К2

След като изоставя Златната зора, Кроули предприема пътуване до Мексико и продължава своите магически изследвания в уединение. За известно време той изучава будизъм и практикува раджа йога, като започва да възприема медитацията и ритуалното съсредоточаването на ума върху определен обект като важен начин за достигането на своите цели.

Кроули е превъзходен шахматист и като младеж има амбиции да стане световен шампион. Той е също така запален планинар и използва това хоби като начин за справяне с хроничната си астма. През 1902 г. той е част от експедиция, която се опитва (но не успява) да изкачи К2 в Пакистан - втората най-висока планина в света.

През 1903 г. се жени за Роуз Едит Кели, и техните преживявания в Кайро, Египет през следващата година водят до основаването на религиозната философия позната като Телема. Именно в Кайро Кроули пише "Книгата на закона", като твърди, че тя му е продиктувана от Айвас, служител на Хор, богът на силата и огъня и самообявилия се за господар на Новия Еон, на който Кроули трябва да служи като избран писар и пророк. Нейният основен религиозен принцип става вече прочутото "Прави каквото желаеш да бъде целият закон" и "Любов е закона, любов подвластна на волята". През юли 1904 г. Роуз ражда на Алистър дъщеря, която наричат Никол Ма Ахатор Хеката Сафо Джезебел Лилит Кроули, но в началото на 1906 г. тя умира. По късно през 1906 г. Кроули твърди за пръв път, че успява да осъществи това, което нарича "Операция Абрамелин" - изпълнението на магическа работа описана в "Книга на Свещената Магия" на Абрамелин Мага, която в последствие заема централна роля в системата на Кроули.

Кроули, неговата първа съпруга Роуз
и дъщеря им

През 1907 г. Кроули основава телемично магическо братство наречено А.'.А.'., известно също и като Argenteum Astrum (или "Сребърна Звезда"), Arcanum Arcanorum (или "Тайна на Тайните"). За негови цели са обявени стремежа към светлина и познание и то било организирано по такъв начин, че неговите членове познавали официално само тези, които са непосредствено над или под тях във веригата на преподаване. През 1910 г. Кроули изпълнява серия от драматични обреди и публични инвокации, които нарича "Обредите на Елевзина", с членове на ордена Сребърна Звезда.

Отново през 1910 г., Кроули се запознава с Теодор Ройс и е допуснат до началните степени на Ordo Templi Orientis (Орден на Храма на Изтока) или О.Т.О. Този орден първоначално е моделиран по и свързан с Масонството, но под ръководството на Кроули е преустроен на база Закона на Телема, а повечето от ритуалните връзки с масонството са пренаписани. Корули става ръководител на ордена през 1921 г., евентуално приписвайки си титлата Маг, въпреки че има съмнения дали всъщност Ройс действително го е посочил като свой наследник преди смъртта си. Кроули прекарва по-голямата част от периода 1914 - 1918 г. в САЩ, първоначално работейки за Британското разузнаване през Първата световна война, след което остава в дома на Иванджълин Адамс в Ню Хемпшир и пише по нейна поръчка две астрологични книги, които излизат под нейното име. Той експериментира с етиленов оксид, което според него му помага да получи уникално видение за вселената, което той често споменава в по-късните си писания. Той започва сексуална и магическа връзка с Лия Хирсиг и благодарение на нея започва да рисува платна с повече творчество и страст. В един момент той постига местна известност като рисува "Do what thou wilt" (или "Прави каквото пожелаеш") с огромни червени букви на скалите от двете страни на остров в река Хъдсън.

През 1920 г. заедно с Лия Хирсиг той основава идеалистична комуна и училище по магия в Чефалу, Италия, което нарича Абатство на Телема по примера на анти-манастира посветен на свободната воля и удоволствията описан в средновекованата сатира на Франсоа Рабле "Гаргантюа и Пантагрюел". Фашисткото правителство на Мусолини прогонва Кроули от страната към края на април 1923 г.

Абатството на Телема днес ( за повече снимки виж ТУК)

По-късно в живота си, той сякаш активно подхранва своя сензационен образ, понякога по странни начини. Много от неговите творби са умишлено дръзки и шокиращи, особено що се отнася до морала на времето. Някои цитати на Кроули са споменавани, често без контекст, като доказателство за отвратителна безнравственост или дори за мащабна конспирация свързана с насилие над деца. Той има много дълбоки расистки и анти-семитски убеждения и наследява типичното викторианско отношение към жените. Той смята, че жените са "поносими" само когато осмислят живота си единствено като помощ за мъжа в неговия житейски път. Също така той е на мнение, че жените са неспособни в действителност да разберат сериозната интелектуална работа, че те не притежават каквато и да е индивидуалност и че са водени единствено от своите навици и импулси.

През 1929 г. Кроули се жени за Мариа де Мирамар от Никарагуа, с която се запознава в Лайпциг. През 1930 г. те вече са разделени, въпреки че никога не се развеждат официално. Той обявява банкрут след като загубва съдебно дело през 1934 г., в което съди артиста Нина Хамнет за това, че го нарича черен магьосник в нейната книга от 1932 г. "Смеещия се торс". В деня на делото към него се приближава Патриша "Деирдре" МакАлпайн, която му предлага да износи негово дете. Кроули радостно приема предложението и нарича момчето Алистър Ататюрк. МакАлпайн не търси нито мистична, нито религиозна роля в живота на Кроули и рядко го вижда след разждането, "уговорка, която допада и на двамата".

По време на Втората световна война няколко души, сред които и Ѝън Флеминг, правят предложение за дезинформация, в която Кроули следва да помогне на агент на МИ5 да снабди Рудолф Хес и други високопоставени нацисти с фалшиви хороскопи, но планът никога не влиза в действие. Заедно със Сесил Уилямсон, Кроули изпълнява "Ритуали на ковъна", насочени срещу главното командване на Вермахта и заплахата от инвазия на хитлеристките сили.

Кроули пише изобилно през целия си живот. Някои от най-влиятелните му книги посветени на окултизма включват: "Книга на Закона" (1904 г., основният свещен текст на Телема, издиктувана на Кроули от неговия Свещен Ангел Хранител, същество известно като Айвас), "Магия, Либер ABA, Книга 4" (пространен труд върху магията и неговата собствена система за западни окултни практики, синтезирани от много източници, в това число Източна Йога, Херметизъм, средновековни гримоари и съвременни магически теории), "Книга на Лъжите" (1913 г., поеми, ритуали, инструкции, неясни загадки и криптограми със съответстващи кабалистични значения), "Видението и Гласът" (изследване на 30-те енохийски етера оригинално разработени през 16-ти век от Джон Дий и Едуард Кели) и "777 и други кабалистични писания" (справочник основан на Херметическата кабала). Той също така пише "Изповедите на Алистър Кроули", на която дава подзаглавие "Автохагиография" (т.е. автобиография на светец). Кроули е автор и на няколко белетристични творби, поезия и няколко разработки по философия, политика и култура.

Алистър Кроули през 1934 г.

Към края на живота си Кроули се пристрастява към хероин, след като му бива предписан морфин за лечение на астма и бронхит (въпреки че в течение на много години той експериментира за получаване на видения с лауданум, опиум, кокаин, хашиш, алкохол, етер, мескалин, пейот и хероин). Той умира от възпаление на дихателните пътища в Хейстингс, Англия на 1 декември 1947 г. на 72 години. По време на церемонията по кремиране в близкият Брайтън се провеждат четения, които включват една от неговите собствени творби - "Химн към Пан", а вестниците по това време определят тази церемония като "черна меса".

Превод от английски Cath, източник: Famous Witches - Aleister Crowley (1875 - 1947)

Книгата, която трябва да си купите тази година

Доста рядко се вълнувам около издаването на нова книга от български автор. Бих казала трагично рядко. А когато става въпрос за едно наистина сериозно изследване в сферата на магията по българските земи - вълнението ми е по-голямо от обикновено! Разбира се, става въпрос за книгата "Антични следи в магически обреди от българските земи" на Георги Мишев, за която вече съм ви споменавала както във фейсбук страницата на The Occult Room, така и в чисто новичкият си бюлетин (никога не е късно да се запишете!).

За какво става дума?

Книгата представлява преработен и допълнен вариант на докторската дисертация на Георги Мишев, в която изключително обстойно ще се запознаете с някои антични мотиви, запазени в българската магическа обредност. Този труд е и особено важен, тъй като освен всичко останало коментира и терминологията на понятия като „магия”, "магическо мислене", "магически ритуал" - нещо, което определено липсва не само в българската наука, но дори и в съзнанието на огромна част от практикуващите, интересуващите се, занимаващите се и изучаващите. Обрънато е внимание и на действията, думите и магическия реквизит в магическата обредност. Може да изглежда малко суховато, но без да знаем какво е "магия" или "обред", как можем да имаме самочувствието да твърдим, че ги разбираме и владеем?

Разбира се, със своите 464 страници книгата предлага много повече от това. Ще намерите в нея както кратка история на античността в Европейския югоизток, така и описания на някои от най-влиятелните митични персонификации на "магьосника", които са свързани с нашите земи. Цяла една глава е отделена на разликите, приликите и връзката между мистерията и магията. Друга глава е посветена на съвременни практики от традиционната българска обредност - от тези на лечителите до тези на магьосниците. Последната глава обсъжда представата за Богинята и нейните различни образи, съхранени в българската традиционна култура.

Едва ли можете да си представите до каква степен нямам търпение да се сдобия с копие! Книгата е вече по книжарниците и вие можете да си я закупите за направо скромната сума от 20 лв. (например ТУК).* Ако пък искате да имате подпис от автора на своето копие (като мен) или пък просто искате да се срещнете с него, то можете да го направите само след няколко дни. На 25 май в София ще има представяне на книгата, където ще можете да чуете от самия Георги Мишев какво представлява и с какво е полезна "Антични следи в магически обреди от българските земи". Събитието във фейсбук можете да видите ТУК, както и да прочетете по-обстойна информация за съдържанието на книгата.

Имайки предвид липсата на качествени книги посветени на изучаването на магията на български език, а камо ли такива изследващи я в контекста на традиционната българска обредност, то определено мога да кажа, че това е книгата, която трябва да си купите тази година. И да я прочетете, разбира се, и то поне няколко пъти. :)

* линкът е към предпочитаната от мен книжарница, но книгата можете да намерите почти навсякъде

Елифас Леви

Елифас Леви е френски окултен автор и магьосник от 19 век. Неговите трудове върху магията вдъхновяват много от по-късните окултисти и Леви остава в историята като една от основните личности, вдъхновили възраждането през 20 в. на магията и съвременното вещерство.

Неговото истинско име е Алфонс Луи Констан, а Елифас Леви е псевдоним, под който издава книгите си и е резултат на опита му да преведе или транслитерира рожденното си име на иврит. Роден е на 8 февруари 1810 г. в Париж, в семейството на обущар. Той учи в семинария с намерението да встъпи като свещенник в Римокатолическата църква. Ръкоположен е за дякон през 1835 г., но така и не става свещенник.

В началото на 30-те години на 19 в. той започва да се интересува от месмеризъм и окултизъм. По това време се запознава и с една възрастна двойка - Гано (Ganneau), които практикуват вещерство (г-н Гано смятал себе си за пророк и реинкарнация на Луи XVII, а съпругата си за реинкарнация на Мария Антоанета). За известно време Леви се присъединява към Гано и става един от неговите последователи.

След като напуска семинарията, той публикува два радикални трактата - "L'Evanglie du Peuple" (Евангелие на народа) и "Le Testament de la Liberté" (Заветът на Свободата), които водят до две кратки присъди. Леви се жени за младата Мари-Ноеми Кадио през 1846 г., но след като единственото им дете умира рано, бракът им се влошава и те се разделят през 1853.

Леви среща Едуард Булвер-Литън (английски писател, окултист и ръководител на малък Розенкройцерски орден) през 1854 г., и придобива интерес към Розенкройцерството и некромансията. Той започва да обмисля идеята за написването на гримуар или трактат върху магията, повлиян от "Магът" на английския окултист Франсис Барет. Така през 1855 г. Леви публикува своята най-известна творба "Dogme et Rituel de la Haute Magie" (Учение и ритуал на висшата магия). През следващите десетина години той публикува още няколко книги, в това число “La Clef des Grands Mystères” (Ключът към Великите тайни), “Fables et Symboles” (Басни и символи), “La Science des Esprits” (Науката на духовете) и "Le Grand Arcane, ou l'Occultisme Dévoilé" (Голямата тайна, или разбуленият окултизъм), последната написана през 1865, но издадена едва след смъртта му.

Той определя три основни принципа на магията:

1) че материалната вселена е само малка частица от реалността, която включва много други нива и модели на съзнание, и че пълното знание и пълната сила във вселената са постижими само чрез осъзнаване на тези други аспекти от реалността (един от които той нарича "астрална светлина" - космически флуид, който може да бъде оформен чрез воля във физически форми);

2) че човешката воля е истинска сила, способна да постигне абсолютно всичко, от ежедневното до чудодейното;

3) че човекът е микрокосмос, миниатюра на макрокосмическата вселена, и двете са неразделно свързани, поради което процесите, задействани на едно ниво, могат да имат ефекти и на друго.*

Елифас Леви е известен и заради неговите съчинения относно мнимото божество на Рицарите Тамплиери - демонът Бафомет, който той възприема като олицетворение на Абсолюта в символична форма, съдържащ дуалистичната природа на живота и мъжките-женските аспекти на сътворението. Той изобразява Бафомет като крилато божество, с глава на козел и както с мъжки, така и с женски отличителни белези. Леви е първият, който разделя символа на пентаграмата на добър и лош вариант, и инкорпорира своя козлоглав Бафомет в обърнатата пентаграма и така приписва зли качества на новия символ.

Версията на магията на Елифас Леви добива голяма популярност по време на повишения интерес към спиритуализма и от двете страни на Атлантическия океан от 1850 г. нататък. След своята смърт, той става дори още по-известен. Неговите магически учения привидно са свободни от фанатизъм и той не е претендирал да е посветен в някое древно или измислено тайно общество. Също така той въвежда картите таро в своята магическа система, като става причина те да станат неразделна част от инвентара на западните магьосници. Елифас Леви има силно въздействие върху магическите практики на Херметическия орден на Златната зора, а по-късно и върху бившият член на ордена Алистър Кроули (Кроули дори твърди, че е инкарнация на самия Елифас Леви).

Съществуват слухове, че преди смъртта си на 31 май 1875 г., Леви се завръща към Католическата църква и умира след като е получил последно причастие.

По материали от: http://www.witchcraftandwitches.com/witches_levi.html

* Специално този принцип е изказан още в древността от нео-платониците, ако не и по-рано. За другите два не мога да съм сигурна, но подозирам, че също имат корени в древността.

Истинското вуду - документален филм

Онзи ден, една редовна читателка на блога, спомена във фейсбук страницата на The Occult Room нещо за вуду. Това ме накара да се замисля, че до този момент все още не съм публикувала нищо за тази толкова популярна и интригуваща вяра. Една от целите на блога е да разрушава грешните представи за различните практики, които популярната култура ни налага, а вуду и неговият комерсиален образ са най-блестящия пример за огромната разлика между реалност и холивудска пропаганда. Като чуем "вуду" в нашето съзнание, най-често дори неволно, изниква образът на малка антропоморфна фигурка набодена с игли. Това, разбира се, е твърде далеч от истината.

Чудех се как да формулирам първата публикация за вуду, имайки предвид, че познанията ми в тази област са по-скоро енциклопедични. И тогава се сетих за един документален филм, на който бях попаднала преди няколко години. Реших, че няма нищо по-убедително от старата максима "око да види" и избрах да ви запозная най-напред с него, за да може да си изградите представа върху реални образи и реални практики.

"Божествени конници - живите богове на Хаити" (Divine Horsemen - The Living Gods of Haiti) е заснет от Мая Дерен в периода 1947 - 1954 година, но е излиза като филм едва през 1985 година, когато е направена кинематографичната редакция и е добавен разказвателния текст. Филмът е ценен с това, че представя вуду в неговия истински образ - без излишния кич и пресилена демоничност, които в последствие популярната култура му окачва.

Отделете време и изгледайте целия запис, дори и да не знаете английски!

Вещерски мехлем - между легендите и реалността

"Мас от малки деца - кипнете я във вода в меден съд, като запазите най-гъстото от онова, което остане на дъното; тези жени я слагат настрани и я държат, докато им се предостави сгода да я употребят. После прибавете див магданоз, самакитка, клонче от топола, планински магданоз, пак самакитка, листа от топола и сажди."

Средновековна магична рецепта [1]

Това е само една от многото рецепти за приготвянето на прословутия "вещерски мехлем" или наричан още "мехлем за летене", с чиято помощ се е вярвало, че вещиците придобиват способността си да прелитат разстоянието от своя дом до мястото, където се провеждал техният Сабат. Разбира се, от позицията на хора, живеещи в XXI век, не трябва да приемаme подобни определения буквално. За сега човешкото познание не е достигнало до такива висини, че само с нанасянето на билков мехлем върху тялото хората да могат физически да летят.

От къде научаваме за "вещерския мехлем" и каква е неговата история?

Преди да се впусна в описания на различни рецепти, трябва да отбележа, че е възможно това прословуто мазило изобщо да не е съществувало. Първите писмени сведения за неговата употреба са от 1456 година, когато баварският лекар Йоханес Хартлиб написва книга, посветена на "всички забранени изкуства, суеверия и магии". По това време, XV-XVI век, сред буржоазията и благородниците на Европа окултизмът претърпява своеобразно възраждане. Но именно през първата половина на XV век започват и гоненията на вещици - първоначално в югоизточна Франция и западна Швейцария, които по това време са съответно Бургундско и Савойско херцогство. Също така повечето рецепти за "вещерски мехлем" достигат до нас благодарение на християнски автори, чиято цел е да дискредитират това, което се прокламира като вещерство, като нещо отблъскващо, ужасяващо и грозно. Предполага се, че съставки като "кръв от прилеп" и най-вече "мас от некръстено пеленаче" са именно проявление на подобни опити.

Много нео-паганисти се опитват да направят историята на "вещерския мехлем" дори още по-древна, като го свързват с описанията на различни видове магически мехлеми от античната литература. Особено много се цитира това на Апулей от "Златното магаре", тъй като там също става въпрос за чудодейна смес, която осигурява способност за летене:

"Един ден Фотида, крайно развълнувана, изтича при мене и ми съобщи, че нейната господарка, на която дотогава не помогнало нищо в любовта, щяла да се превърне в птица и да отлети така при обекта на своята любов. Затова да се приготвя предпазливо за наблюдение на това голямо събитие. И вече около първата нощна стража тя ме заведе с боязлива и тиха стъпка до оная горна стаичка и ме нагласи да наблюдавам през някаква цепнатина на вратата това, което се извърши по следния начин:

Най-напред Памфила съблича всичките си дрехи и тогава вади от някакво сандъче много бурканчета; на едно от тях маха капачето и взема от него мехлем, който дълго разтрива на дланите си, с него после се намазва цялата, от краищата на ноктите чак до върха на косите, дълго шепне нещо на лампата и размахва в трептящо движение своите ръце. Докато те потрепват леко, израства й мека перушина, развиват се и твърди пера, носът й се втвърдява в изкривен клюн, ноктите й се изкривяват. Памфила се превръща в бухал. Тогава тя издава печален крясък и подскача малко от земята, за да изпита себе си, след това се вдига нависоко и размахала криле, излита навън."[2]

Някои дори отиват още по-далеч, като се опитват да свържат изобщо употребата на растения съдържащи алкалоиди в миналото с "вещерски" практики. Това е твърде преувеличено, но също така е лишено от каквито и да било реални доказателства.

Но все пак, ще възразят повечето от вас, би трябвало да има и доза истина дори в пресилените писания на средновековните автори и художествените сведения на техните антични предшественици. Разбира се, употребата на психоактивни вещества е позната още от най-ранните етапи на човешката история. Античните източници ясно показват, че използването на билкови мехлеми за магически цели не е било нещо необичайно. Може да се предполага, че през Средновековието употребата и притежаването на лечебни мазила, които наистина са на основата на достъпната за всички животинска мас, е било демонизирано, за да удовлетвори нуждите на зараждащата се пропаганда срещу "вещици". Но да се търси паралел или дори някаква наследственост между описаните в древните антични творби мазила и "вещерския мехлем" само защото имат в състава си сходни растения е като да се твърди, че обредните хлябове в древния Рим са преки предшественици на торта "Сахер", само защото и в двете има брашно.

Какво точно е представлявал и как е действал "вещерският мехлем"?

Ако оставим настрана злокобните и почти легендарни съставки, като мас от малки деца, повечето рецепти за "вещерски мехлем" се състоят от две неща - мазнина за основа и растения, от които да се извлекат активните съставки. Най-често тези растения са:

Лудо биле (Atropa belladonna)
Татул (Datura stramonium)
Черен блян (Hyoscyamus niger)
Мандрагора (Mandragora officinarum)
Самакитка (Aconitum spp.)
Бучиниш (Conium maculatum)

Общото между всички тях е, че имат в състава си различни алкалоиди, като особено внимание можем да обърнем на един - атропин. В малки дози, освен че има лечебни свойства  той предизвиква и делириум, но в по-големи може да доведе и до смърт. Употребата на подобни отровни растения в мехлема е именно това, което предизвиква и "летенето". При досега си с кожата, алкалоидите в традиционно използваните за направата на "вещерски мехлем" билки  активират епифизната жлеза, увеличава се нивото на мелатонин, като това води до състояние подобно на сън. Този, който е използвал мехлема изпада в нещо като транс и може да получи видения за това как лети над градове, гори и поля, докато все още е буден. Много от съвременните привърженици на "вещерския мехлем" обаче твърдят, че става въпрос не толкова за илюзия, колкото за истинска проява на астрална проекция, подпомогната от халюциногените. Според мен това твърдение е малко противоречиво, тъй като винаги ми се е струвало, че единствения сигурен резултат от използването на халюциногени за влизане в състояние на астрална проекция е, че никога не можете да разберете дали изобщо сте постигнали желания резултат или просто сте останали с впечатлението, че това се е случило.

Има ли вариации на "вещерския мехлем"?

В общи линии рецептите, които са документирани с десетки, следват споменатия модел - мазнина за основа и различни билки. Но със засилването на интереса към старите практики в средата на XX в. постепенно се появяват и рецепти за "безопасен мехлем за летене", т.е. такъв, който не съдържа никакви отровни съставки, които биха могли да ви убият, ако решите да си пробвате късмета като средновековна вещица. Един вид "безалкохолната бира" на мехлемите за летене, което прави подобни рецепти просто занимателни и любопитни, но реално погледнато безсмислени.

Обещах ви, че ще изброя и няколко рецепти. Първо нека се запознаем с две оригинални рецепти от Средновековието. Ще ви направи впечатление, че те съвсем не са точни - липсват всякакви грамажи, а много от наименованията на растенията са или неясни, или прекалено общи.

"За такива пътувания, както мъжете така и жените, а именно вещиците, използват мехлем наречен "unguentum pharelis". Те го приготвят от седем растения и откъсват всяко растение на деня, който се свързва с него. Така в неделя берат солсеквиум [3], в понеделник лунария, във вторник върбинка, в сряда меркулиарис, в четвъртък центрантус, в петък венерини коси. От това те правят мехлем като добавят кръв от птици и мас от животни, чиито имена аз няма да напиша, така че никой да не се разгневи от това. Тогава, когато поискат, те го разпръскват на пейки или столове, гребла или ръжени и летят върху тях. Това е истинска некромансия и е строго забранена." [4]

Johannes Hartlieb, "Das puch aller verpoten Kunst, ungelaubens und der zaubrey", 1456 год.

"Като варят детска мас в меден съд, те се отървават от водата, сгъстявайки това, което е останало. Тогава те го запазват и след това го варят отново преди употреба. С това те смесват целина, самакитка, тополови листа и сажди или сладък корен, блатен аир, очиболец [5], кръв от прилеп, лудо биле и мазнина. После намазват всички части на тялото, като първо ги трият, за да станат червени и топли и за да омекотят това, което се е стегнало заради студа. Когато плътта се е успокоила и порите са се отворили, те добавят маста (или мазнината, която я заменя)."

Giovan Battista Della Porta, "De Miraculis Rerum Naturalium", книга II, глава XXVI, 1558 год.

Добре е да се запознаем и с "безопасните", съвременни рецепти, които в общи линии биват два вида - мазнина с етерични масла или класическото мазнина с билки. Тук вече имате и точните мерки, но моят съвет е да не се изкушавате да ги изпробвате - приятен аромат можете да получите и от вашия съвсем обикновен крем за лице или парфюм.

"Нетоксичен летящ мехлем

2 капки масло от сандалово дърво
1 капка масло от жасмин
1 капка масло от бензое
1 капка масло от сушена кора от мушкатов орех

Добавете маслата към пчелен восък или маслена основа. Намажете тялото, преди да предприемете опит за астрална проекция."

Скот Кънингам, "Магически аромати, масла и отвари", София 2005

"Вещерски мехлем за летене

1/4 чаша свинска мас
1/2 ч.л. карамфилово масло
1 ч.л. сажди от комина
1/4 ч.л. изсушен очиболец
1/4 ч.л. изсушен див пелин
1/4 ч.л. изсушен магарешки бодил
1/4 ч.л. изсушена върбинка
1/2 ч.л. тинктура от бензое

С помощта на хаванче стрийте изсушените билки почти на прах. Загрейте маста в малък котел или тенджера докато се разтопи напълно. Добавете билките, маслото от карамфил и саждите към основата от мас и разбъркайте добре. Добавете тинктура от бензое като естествен консервант, разбъркайте по посока на часовниковата стрелка и оставете сместа да ври около десет минути.

Прецедете я през тензух в малък съд, устойчив на топлина, и оставете да изстине. Съхранявайте в хладилник, докато стане готова за употреба.

По време на нощ с пълнолуние, намажете слепоочията и третото си око с малко количество от мехлема преди да се впуснете в астрална проекция или магия за сънища."

източник: DailyWicca

ВНИМАНИЕ!!! Посочените рецепти и билкови съставки са споменати само с информативна цел. Използването им без предварителна консултация с компетентно медицинско лице може да доведе до сериозни здравословни проблеми и дори до смърт! В никакъв случай не се опитвайте да експериментирате с отровни или халюциногенни растения под каквато и да е форма!

Едва ли някога ще разберем дали действително средновековните вещици са използвали "вещерски мехлем", за да получават видения, свързани с техните духовни практики и вярвания или просто са били знахарки, притежаващи задълбочени познания за направата на лечебни билкови мазила. Както с всяко друго нещо, съвсем възможно е истината да е някъде по средата. За мен "вещерския мехлем" следва да запази легендарния си статут, а не да бъде част от инвентара на съвременния практикуващ. Разбира се, историческите сведения за него са безкрайно интересни и учените не би трябвало да ги подминават, но съм на мнение, че експериментирането с отровни растения, а още повече прилагането им без лекарски контрол върху тялото, трябва да си остане в Средновековието.

Източници:
[1] "Съкровищница на магьосничеството", Х. Уедек
[2] "Златното магаре", Апулей, София 1984
[3] Названието се използва за множество растения, уподобявани на слънце.
[4] Не е сигурно дали Хартлиб има предвид точно тези билки, тъй като той цитира популярни названия на растенията, а не точни, каквито използваме днес в науката.
[5] Тези три билки са отново по-скоро предположения. Най-несигурна е последната, която е определена просто като "петолистник".

History and magic of flying ointment

Flying ointment - Wikipedia

On flying ointments

Картите Таро – кратка история

От всички гадателски методи, разпространени и популяризирани сред широката публика, картите Таро вероятно са най-екзотичния и най-вълнуващия. Виждаме ги на големия и малкия екран, в списанията, вестниците, в артистичните проекти на разни художници, а дори и в някои от любимите ни музикални клипове. Ето защо не е учудващо защо това е вероятно първият гадателски метод, с който се захващат и начинаещите. Жадни за прозрения в бъдещето, те много често пренебрегват нещо, което им се струва незначително - да се запознаят с историята на картите Таро.

А има защо, тъй като доста хора използват картите, смятайки ги за изключително древен гадателски метод. Според мен не е хубаво да живеем в заблуда и винаги трябва да търсим, доколкото е по силите ни, истината, особено що се отнася до гадателските методи, които използваме и обредите, които изпълняваме. Ето защо реших да ви запозная в общи линии с историята, стояща зад мистичните и очарователни карти Таро.

Известно е, че игрите с карти, произхождат от Китай, но навлизат в Европа някъде в края на 14 в. чрез Мамелюкската империя, заемаща голяма част от територията на днешен Египет. Въпреки, че не знаем какви са били правилата за игра, известно е че колодата на мамелюците останала почти непроменена в Италия. Още по това време боите били Мечове, Жезли, Монети (познати и като Дискове или Пентакли) и Чаши. Всяка боя имала по десет карти с номера и три „кралски карти” – Крал, Рицар и Паж, като по този начин колодата била съставена от 52 карти. Вариации се появили из цяла Европа – някъде променяли само названието на боите или пък дизайна, докато другаде създавали напълно нови колоди или напълно нови игри с тях.

Някъде към 1420 год. в Европа се заражда идеята за повече карти козове, предшестващи т.нар. Голяма аркана в Таро. Известно е, че първите карти наподобяващи Таро са били създадени между 1430 и 1450 година и са били разпространени в Милано, Ферара и Болоня в северна Италия. Това става благодарение на добавянето именно на такива „карти козове” към вече традиционното тесте за игра. По това време те биват наричани именно carte da trionfi – карти козове, а първото литературно сведение за съществуването на такива карти е съдебен запис от Ферара от 1442 год. Любопитно е да се отбележи, че най-старата запазена колода е нарисувана в средата на 15 в. за фамилията Висконти-Сфорца, управители на Милано по това време. В този период се развиват множество вариации на дизайна на картите, като дори има запазени колоди, като например популярната Сола Буска, но те са по-скоро атрактивни изключения на фона на общата картина.

Играта с Таро картите се разпространила от Италия към Франция, след това към Швейцария, Германия и други страни, като добила особена популярност в 16 и 17 в. През 1540 год. Франческо Марколини публикува това, което днес се смята за вероятно първата книга за гадания с карти. Въпреки това, картите описани там не се употребяват по познатия ни начин и сами нямат стойност като гадателски метод, а само помагат да бъде избран такъв. Интересен намек за различна употреба на Таро е едно сведение от Венецианската Инквизиция от 16 в., където се споменава, че вещиците използвали картата Дяволът, за да извършват своите сатанински ритуали. Няма доказателства дали това е истина или не, но отношението на църквата в общи линии продължава да бъде негативно спрямо Таро само и единствено в ролята му на хазартна игра, каквато тя действително е по това време.

През 18 в. Таро започва да се развива много по-разностранно и отвъд своята традиционна роля на средство за забавление. В този период колодите с карти придобиват едно по-дълбоко значение, като на всяка от тях бива дадено символично значение. През 1770 год. е публикувана и една от първите книги за гадания с карти. Неин автор е французинът Етейла, който популяризира и за пръв път влага окултно значение в Таро. Повечето от методите за гадания, познати ни от следващия век дължим именно на него, както и на още двама френски автори. Те правят връзка между 22-те коза и буквите в староеврейската азбука и по този начин ги свързват с Кабала, влагайки много по-широк смисъл в тях. Нещо повече тримата французи дори измислят фалшиви истории за новосъздадените от тях карти Таро, за да направят връзката им с Кабала по-достоверна. В тази своеобразна нова митология, читателят бива пленен от истории за посветителни обреди в Египет, юдейски мистицизъм и цигани номади. Ясно можем да видим как измислените истории на Етейла до ден днешен доминират в съзнанието на хората.

Но безспорно човекът допринесъл най-много за разпространението на картите Таро във вида, в който са сега е Артър Едуард Уейт. Предполагам много от вас ще останат учудени да разберат, че той не бил съгласен с идеите на Етейла. Уейт пише 

„Не бива да бъда причисляван към тези, които са убедени, че има действително съответствие между староеврейските букви и символите на козовете в Таро.”

Вместо това той се съсредоточава върху събирането на разнообразни сведения и символни значения, някои от които окултни, за Таро, за да стигне до собствена интерпретация. Самият Уейт твърди, че Таро са по-скоро мистичен, а не окултен инструмент, но неговата най-забележителна иновация е въвеждането на изображения и за картите с номера – това, което по-късно става известно като Малки аркани.

Колодата, създадена от Уейт става основа за по-нататъшното развитие на Таро. През 20 в. картите придобиват все повече и повече известност, като стават предпочитан инструмент на нео-паганисти, гадатели, различни ентусиасти и окултисти. Развиват се безбройно количество колоди с различни вариации в размера, формата, наименованието и разбира се изображенията на отделните карти. Така се стига до момента, в който вече имаме колоди с вампири, индианци, келти и египтяни, че дори и такива с анимационни герои. Картите Таро пленяват заради своята универсалност и разбираем език, което ги прави лесни за употреба. Те са и изключително достъпни: можете да си купите ваше собствено тесте (или дори да си направите такова), има издадени стотици книги на тази тематика, а съществуват вероятно хиляди интернет страници. И мисля, че едва ли би било пресилено да кажа, че днес картите Таро са почти толкова популярни, колкото преди няколко века когато са били една приятна и забавна игра, достъпна за всички.

Изображения от горе надолу:

1) Мамелюкска карта - Крал на Чашите

2) Колода „Сола Буска“ – Кралица на Чашите

3) „Слава“, Таро карта от 18 в.

4) А. Е. Уейт

Източници:

http://www.tarotpedia.com/wiki/Tarot_History

http://en.wikipedia.org/wiki/Tarot

Статията е публикувана за пръв път в онлайн списание "Змей Магесник", брой 3