четвъртък, 30 юни 2011 г.

Петровден



Петровден е един от многото празници, включени в народния календар, които въпреки уж християнските си корени, имат много по-изразени предхристиянски черти - обредната трапеза, жертвоприношението за плодородие и т.н.


Петровден, според православния календар се чества на 29 юни. На този ден църквата възпоменава благоговейно страданията на светите апостоли Петър и Павел. Ако изходим от името празникът набляга върху Свети Петър, който е считан за най-ревностният последовател на Иисус. Свети апостол Петър бил неук и беден рибар от град Капернаум, който се намирал на брега на Галилейското езеро. Неговото еврейско име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава "камък", получава от самия Иисус, след като се присъединява към учениците му. Св. Петър става фундаментална за църквата фигура, заради думите на Иисус отправени към него: "Блажен си ти, Симоне... Аз ти казвам: ти си Петър (Petrus), и на тоя камък (petra) Аз ще съградя Църквата Си" (Мт. 16: 16–18). Този цитат от библията става една от основните причини, поради които римокатолическата църква обявява Св. Петър за първият папа, като по този начин се идентифицира с него, с делата му, а по този начин и с Иисус. Те считат, че Петър е първият камък на църквата, нейната основа. При Източната православна църква нещата не стоят така. Там тълкуват този цитат по следния начин:


На "този камък" (petra), сиреч на казаното от теб: "Ти си Христос, Синът на живия Бог", на това това изповедание ще създам Църквата Си. Защото "ти си Петър": от "камъка" (petra) идва името Петър (Petrus), а не от името Петър (Petrus) се нарича "камъкът" (petra), по същия начин, както от Христа идва името християнин, а не от християнина – Христос.


Или че основата, на която Иисус иска да изгради „църквата” си е именно признанието на вярата, което Петър прави, а не самата му личност.


В крайна сметка църквата отделя на апостолите Петър и Павел огромна роля, тъй като те са едни от най-важните фигури за християнската религия, те са тези, които след смъртта на Иисус разпространяват думите и посланията му по света. Денят, в който се отбелязва делото на свв. ап. Петър и Павел, слага край и на т.нар. Петрови пости.


В българската народна вяра нещата стоят по малко по-различен начин. Българинът вярва, че Св. Петър и Павел са братя. Единият, от които по-добър – Св. Петър, а другият по-лош – Св. Павел. Според българина Св. Петър е един от петима братя юнаци, на който при подялбата на небето и земята се паднало да пази ключовете за райските порти. На 29 юни народът почита Св. Петър и обредността на този ден е свързана най-вече с опазването на реколтата. Петровден бележи, според района, или началото или края на жътвата, а също така слага началото на редица летни празници, наречени горещници. Това са празниците, свързани с почитането на светците, които управляват времето в представите на българите - градушките, сушата, влага, слънце.


Този ден е особено важен, тъй като благополучието на хората е зависело от това каква е реколтата. Вярва се, че „сам свети Петър видял как хората жънат и грабнал сърпа да им помага”. Вероятно най-важният ритуал свързан с този празник е т.нар. Петровско пиле, което е един вид жертва, която цели да осигури добра реколта и нейното съхранение. На места Петровското пиле се коли в средата на селото, на площада. С това пиле се е отговявало след постите.


Друг особено важен елемент от Петровденската обредност са ябълките, и най-вече с ранния сорт „петровки” – вид дребни ябълки със сладко-кисел вкус. До Петровден съществува забрана да се ядат ябълки. Вярва се, че на този ден жени, които имат починали деца трябва да поднесат в жертва петровски ябълки без да опитват от тях. Съществува легенда, че в рая душите на мъртвите деца са мушички, които обикалят около ябълково дърво. Св Петър ги пази и позволява плодовете да се берат само от тези, чиито майки са дали жертва ябълка на Петровден. В народните представи тази практика е обоснована заради семантичната връзка на ябълката със света на мъртвите, а също и заради вярването, че ябълката е и символ на плодородието.


Източници:

Стойнев, А. „Българска митология – енциклопедичен речник”



сряда, 29 юни 2011 г.

Подредба "Елипса"

Значение на позициите:

1. Минали влияния, имащи връзка със ситуацията
2. Сега - влиянията, заобикалящи ви в този момент
3. Бъдещето влияние имащо връзка
4. Какво да се прави
5. Странични влияния имащи отношение
6. Надежди и страхове
7. Краен резултат от ситуацията

"Елипса" е една от моите най-любими подредби, тъй като тя е особено подходяща за директни въпроси. За разлика от подредбите, които съм публикувала до сега, в състава на тази влизат повече карти. Това, от една страна прави подредбата доста по-ясна, но от друга повече карти означават и повече работа по разгадаването им. Според мен "Елипса"-та е подходяща за начинаещи, но към нея трябва да подходите доста сериозно. Не бързайте да хвърляте отново и отново картите, а се съсредоточете върху това, което сте получили като отговор при първото подреждане. Отделете достатъчно време, за да сте сигурни, че правилно сте разбрали посланието на картите.

Моят съвет е да нареждате картите по техните позиции първоначално с лице надолу, а после една по една да ги обръщате и тълкувате. След като сте обърнали всички карти и сте анализирали значението им самостоятелно, хубаво е да погледнете подредбата цялостно и отново да отделите време за разтълкуването й.

Успех!

вторник, 28 юни 2011 г.

Равнораменен кръст

Равнораменният кръст вероятно е един от най-универсалните и най-древни символи в човешката история, който може да бъде открит във всяка част на света във всяка една епоха. Наричан е още Гръцки кръст и Crux immissa quadrata, и се счита, че от него произлиза Латинския кръст (Crux ordinaria) – най-популярният символ в християнството. От равнораменният кръст през Средновековието произлизат и редица символи от хералдиката, в това число Малтийският кръст и Йерусалимският кръст.

Разбира се, равнораменният кръст е много по-древен от християнството. Този кръст е силно разпространен още в неолитната епоха. Пример за това е т.нар. Леден човек – мумия на човек умрял около 3200 г.пр.н.е., която е била намерена в Алпите. Той е имал татуировка на равнораменен кръст на единия си крак.

В древността равнораменният кръст е използван за знаково изобразяване на различни богове свързани със слънцето или небето. Кръгът като символ на слънцето е засвидетелстван по нашите земи особено ясно от слънчевите дискове, издялани в камък, които могат да се видят при повечето тракийски светилища. Изобразяването на слънцето като кръг или като няколко концентрични кръга с кръст в тях е засвидетелствано още в космологията на народите от енеолита. Във Вавилон например, кръстът с равни рамена е символ на бог Ану, който бил повелител на небесата и господар на съзвездията. В Асирия равнораменен кръст заобиколен от кръг изобразява самото слънце, а в последствие и соларния бог Ашур (или Асур). В Гърция, такъв кръст представлява жезълът на бог Аполон, който е соларно божество. Разбира се, няма как да пропуснем да споменем и свастиката като подобна на равнораменния кръст и също като соларен символ, но за нея по-подробно някой друг път.

Равнораменният кръст, вписан в кръг е широко разпространен и сред германските народи. Примери за този кръст се срещат върху керамични съдове, вази и бронзови оръжия от Скандинавия, Германия, Франция. В началото този кръст символизира небето и неговите творчески сили. По-късно се превръща в амулет, за който се вярва, че осигурява на своя притежател защита, благополучие и дълъг живот.

Алхимиците през Средновековието използват равнораменният кръст, като един от знаците, с които обозначавали четирите елемента. Тази символика срещаме и при доста от нео-паганистичните религии, които възприемат четирите равни рамена като графично изобразяване на елементите - земя, огън, вода и въздух, а целият равнораменен кръст – като съвкупност от тях.

Всъщност има много теории за това какво точно изобразяват четирите равни рамена на равнораменния кръст. Освен идеята за четирите елемента, имаме и схващане, че това са четирите посоки на света. В езотеричната страна на християнството равнораменният кръст има и скрито значение - четирите посоки на света съответстват на фиксираните знаци в зодиака – Лъв, Телец, Скорпион и Водолей, които са и символичното изобразяване на четиримата евангелисти – Марко, Матей, Лука и Йоан.

Алхимиците също така считали, че отвесната черта от равнораменния кръст изобразява небесното или духовното, докато хоризонталната представлява материалното. Така самият кръст се считал за символ обединяващ духовното и материалното, от където идва и значението му на символ на Земята.

През XVI в. знакът „+” започнал да се използва в математиката като знак за добавяне, известен ни с името „плюс”, и съответно станал нарицателно за всичко положително.

В България равнораменният кръст, вписан в окръжност е считан за соларен символ дори до наши дни. Пример за това са обредните хлябове, свързани с ритуалите посветени на Бъдни вечер, които често имат като пластична украса именно соларен кръст – символ на слънцето и следователно на плодородието.

Това са само малка част от значенията на равнораменния кръст, тъй като за мен е невъзможно в рамките на една малка статия в блог да обхвана цялата му семантика. Всеки, който е заинтересован, може да намери нужната му информация, като ви съветвам да избягвате съмнителни сайтове и да насочите усилията си към определена епоха.

Успех!

Кехлибар

Според Овидий, в неговото съчинение „Метаморфози”, кехлибарът представлява вкаменените сълзи на дъщерите на Слънцето, които оплаквали смъртта на своя брат Фаетон. Фаетон искал да управлява колесницата на баща си, която била управлявана от огнедишащи коне и с която всеки ден Слънцето минава по небосвода. Фаетон не можал да удържи буйните коне и паднал от небето на земята. Боговете превърнали неговите плачещи сестри в дървета, които стоят на брега на реката и плачат. Техните горещи сълзи падат в студената вода, втвърдяват се и се превръщат в кехлибар.

Древните римляни вярвали, че кехлибарът предпазва от зли сили и лекува болести, и че търкането на малки кехлибарени топчета в дланите засилва любовните способности. Повечето римляни ценели черният и червеният кехлибар.

През Средновековието особено популярно било горенето на кехлибарени зрънца като благовоние. Смятало се, че този камък носи победа и че Слънцето е „планета” изградена от него.

Талисмани и амулети

Кехлибарът засилва оптимизма, спомага за себеизразяването, носи победа на приносителя си, привлича приятели и спомага за намирането на партньор в живота. Вярва се, че зрънце кехлибар на червена нишка отблъсква вещици и зли духове.

Лечебни свойства

В миналото се смятало, че няма болежка, която кехлибарът да не може да излекува. Приемали са го вътрешно, за да помогне при проблеми с метаболизма, слуха и различни стомашни болки. В Полша „кехлибарената тинктура” все още се счита за ефективно лекарство при простуда, болки в гърлото и болести на дихателните пътища. Прах от кехлибар се е вдишвал, за да облекчи тежки дихателни проблеми. Малки парченца кехлибар са давани на бебетата, за да ги дъвчат, когато им поникват зъбите. Но как науката обяснява лечебната сила на кехлибара? Оказва се, че този камък съдържа янтарна киселина (C4H6O4), която има свойства подобни на тези на витамините. Засилвайки вътрешната обмяна на веществата, янтарната киселина подобрява цялостното състояние на организма, забавя процеса на стареене и нормализира циркулацията на кръвта.

Магически способности

Предпазва от злотворни магии и уроки. Кехлибарът винаги се е считал за амулет предпазващ от зли духове. Вярва се, че зрънце от кехлибар скрито в дрехите на бебето ще противодейства на всички злотворни сили, които го заплашват.

по материали от: http://www.jewels-empire.com

понеделник, 27 юни 2011 г.

Маша (или дилаф)

Сред повечето от българите, дори и сред тези, занимаващи се с окултизъм, съществува мнението, че българската традиционна магия е нещо глупаво, простовато и може да се характеризира най-вече като "бабини деветини". Още в първата статия на блог-а си, аз си поставих за задача да се опитам да премахна тези предразсъдъци.

Днес си мислех да започна да ви запознавам с магическите инструменти и смятах да започна със западния ритуален нож атамей (или атаме), но в един момент се сетих, че това е доста познато, поне за тези, които се занимават с окултизъм. Веднага ми дойде на ум, че много малко хора всъщност са запознати с инструментите, които се ползват в българската традиционни магически и лечебни обичаи. И да, има такива, разбира се! Един от тях е този, за който ще говорим днес - машата от огнището.

Този, на пръв поглед, съвсем обикновен инструмент от бита за нашите баби е бил напоен с особена магическа сила. От една страна това е заради материала, от който е изработена машата - желязо. Всеизвестно е, че желязото от древни времена е възприемано като метал, който има предпазна функция срещу духове и зли сили. Така, заради апотропейната функция на желязото се прехвърля и на машата. От друга страна самото предназначение на машата и контактът, който тя има с огъня и огнището, също я насища с магическа сила.

Машата е един от основните инструменти на баячката. С нея тя вади от огъня живи въглени, които са част от много баенета, като например "гасенето на въглени", с което се диагностицира болестта.

Маша се ползва и за "приготвянето" на една от най-важните съставки от българските магически обреди, а именно т.нар. мълчана вода. След като менчето с водата е било донесено в пълно мълчание в къщата, то се оставя до огнището и върху него се слага маша, за да пази чистотата на водата. Чак след това може да се говори.

С маша се извършват и обредното гонене на влечугите на празниците Марта, Свети 40 мъченици, Благовец или Ирминден. Тогава жените удрят с маша по друг железен предмет и едновременно с това произнасят определени заклинателни формули.

Като защитен предмет машата се поставя близо до родилката и новороденото, за да ги пази от нечисти сили, като например духовете нави. Също така маша е поставяна и до леглото на мъртвец, за да го предпази от това да се преобрази и да стане вампир.

"Практическа магия"

На книжния пазар, особено в България, има изключително разнообразие от окултна литература, която е писана с единствената цел да бъде продавана. В подобни книги липсват достоверни описания, а дори нещо да бъде определяно от авторите им като исторически обосновано, то всеки, който е внимавал в час по история може да забележи, че подобно нещо просто няма. Изпълнени с ритуали за медитация, релаксация и някой и друг ритуал копиран от интернет, или само плод на желанието на автора да напише нещо мистично, подобни книги не само не спомагат на начинаещите, а напротив – пълнят им главите с абсолютни небивалици. Книгата на Лиана Грийнауей "Практическа магия” е изключително добър пример за това.

Взех си книгата сравнително скоро и въпреки, че ми е ясно, че този тип книги са доста несериозни, още на уводната част останах потресена от съдържанието. Там авторката приравнява всички древни религии в една, която според нея е уика (създадена в първата половина на миналия век), обяснява древни традиции, за които съм слушала по-добра информация от учителите си и това, което мен лично направо ме втрещи - изречението:

"Не може да се посочи от кога датира езичеството, знае се единствено, че е съществувало преди християнството.

На това твърдение всеки здравомислещ човек би застинал в недоумение. В крайна сметка в археологията, макар да няма прецизни доказателства от кога датира езичеството, се знае, че най-старият езически храм се намира в югоизточна Турция, нарича се Гьобекли тепе и е датиран около 11,000 г.пр.н.е. Да не говорим, че доста неща се знаят за езичеството, освен това, че е съществувало преди християнството!!!

Книгата продължава в същия дух. Можете да видите малко след частта, озаглавена "Как да медитираме”, че всъщност "това няма нищо общо с медитацията”. В друга част авторката ни убеждава, че всъщност магьосниците трябва да имат определена тарифа за това, което правят, при положение, че това НЕ е така.

В раздела за любовна магия срещаме предупреждението:

"Никога не правете магия, ако се съмнявате, че няма голяма вероятност човекът, към когото е насочена, да се заинтересува от вас. Би трябвало и двамата да имат еднакъв интерес един към друг – не само единият.”

Тук неминуемо излиза въпроса – "След като чувствата са споделени, защо да правим изобщо магия???”

А за тези, които заблудени от честата употреба на "вещица” и "уика”, са помислили, че ритуалите в книгата са езически, или поне базирани на езически традиции, трябва да ви разочаровам. Книгата описва ритуали, боравещи с имена на ангели и архангели, което веднага я причислява или към християнството или в най-добрия случай към т.нар. Церемониална магия.

"Практическа магия" на Лиана Грийнауей е не само комерсиална в своята същност, но освен това представлява изкривено представяне на факти, широко известни в публичното пространство. А на всичкото отгоре преводът на книгата е под всякаква критика! Без ни най-малко да се замисля, мога да твърдя, че тази книга НЕ ви е нужна.

събота, 25 юни 2011 г.

Подредба "Кръст"

Значение на позициите:

1. Сегашното състояние на нещата
2. Какво да не правим, на какво да не се надяваме и/или от какво да не се страхуваме
3. Съвет - какво да правим, как може да си помогнем
4. Тенденция на развитие

Подредбата е доста приятна и лесна, подходяща е за начинаещи. Може да се използва за всякакви въпроси, като е особено ефективна при взимане на решения свързани с настоящи събития. Разбира се може да бъде използвана както за по-общи въпроси, така и за по-конкретни свързани с любовни отношения, работа, пътувания и т.н.

Успех! И нека отново напомня - колкото повече работите с вашите карти, толкова повече ще научавате от тях!

петък, 24 юни 2011 г.

Еньовден

Днес е Еньовден!

На този ден православната църква отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител, докато в народните представи този празник е свързан с Лятното слънцестоене – най-дългият ден в годината и начало на астрономическото лято. Ето защо в основата на празника стои култът към Слънцето. На Еньовден слънцето „трепти”, „играе” преди изгрев, а после се къпе във водоемите, след което се отърсва и така водата и особено росата добиват магическа сила. За това преди изгрев слънце на Еньовден хората се къпят или се въргалят в росата – за здраве! На този ден също се гадае за това дали ще бъдем здрави през идната година – застава се при изгрев слънце и се поглежда през рамо – който види сянката си цяла - ще бъде здрав, ако сянката не е цяла - ще боледува. След като Слънцето се измие се вярва, че то поема пътя към зимата, което отразява това, че след Лятното слънцестоене денят започва да намалява. В християнизираният вариант на тази представа виждаме свети Еньо, който „започва да кърпи кожуха си и се стяга за зима”, „облича кожуха и отива да донесе зима”.

На този ден в южнобългарските тракийски райони (Пловдивско, Старозагорско, Бургаско, Родопската област, Странджа, Сакар) и сред тракийските преселници в североизточна България, Добруджа, Бесарабия, Южна Русия (виж „Българска митология – енциклопедичен речник”, съст. Стойнев, А.) се извършва и обичаят Еньова буля. В него взимат участие само момите. Те избират едно малко момиче до 5 години, което трябва да е сираче, изтърсак, дете от първо венчило на живи родители или болнаво дете. Обличат го в празнична премяна, в която задължително има части от булчинско облекло, в това число червено було за главата. Това момиче става Еньова буля, закичена с венец от билки и със стръкове зеленина в ръцете си. Еньовата буля играе основна роля при обхождането на селото и прочутото напяване на китки.

При обхождането на селото, което става на самия Еньовден, Еньовата буля се носи на ръце от другите моми и не й се позволява да стъпва на земята. Тя размахва ръцете си, в които държи стръкове зеленина, а момите пеят песни за плодородие или женитба. На места към Еньовата буля се задават въпроси, отнасящи се към бъдещата реколта и случайните отговори, които тя дава се приемат като предсказания. След като са обиколили цялото село, момите отиват при котела с китки, който са приготвили предната вечер.

А това става по този начин - всяка мома прави китка, върху която е поставила определен белег – пръстен, конче и т.н., за да може да си я познае на другия ден. Китките на всички моми се поставят в котел с мълчана вода, който се покрива с червена кърпа (или мъжка риза) и се оставя да пренощува под звездите и под трендафил.

На другия ден, след като са обиколили селото, момите водят Еньовата буля при котела с китките, за да извърши гадание за женитба. Тя ги вади една по една, като на всяка момите припяват кратки песни , по чието съдържание се определя за кого ще се омъжи тази, на която е китката. Самите припевки са от този вид:

- Черни ботуши на кон яздят. (Търговец)

- Синьо небо, ясна звезда. (Хубавец)

- Честа круша столовата. (С много братя)

- Дребно просо през плет пресипва. (Съсед)

- Желта дуля презреяла, само гледа де да капне. (Стар ерген)

На този ден се извършват и различни магии, които са свързани най-вече с обиране на плодородието от чужда нива или добитък. Вярва се, че магьосницата отива на чуждата нива, съблича се гола и търкаляйки се в росата обира плодородието. Или че след като се съблече гола, всички стръкове й се покланят, а изправен остава само „царят на нивата”. Взимайки него, тя взима и плодородието на самата нива.

В народните представи Еньовден е особено силно свързан и с билките. Вярва се, че на този ден, преди изгрев слънце билките са най-лековити, тъй като са събрали цялата сила на слънцето. Това се прави със специален обред, който цели да откупи билките от техните повелителки - самодивите. След като брането на билки е приключило, те се струпват в селото на едно място. Около тях бабите играят сключено хоро в пълно мълчание, чак след това те правят от билките венец, през който всички се провират за здраве. Тук трябва да спомена, че брането на билки се извършва без да се скубят корените им. Стръковете се режат, но не с железен инструмент, за да може и другата година отново да поникнат. Наше задължение е да съхраняваме природата!

Желая на всички ви приятно изкарване на най-слънчевия празник!

четвъртък, 23 юни 2011 г.

Как да разбера дали имам направена магия?

Редакция 26.05.2016.

От започването на блог-а това е най-често четената публикация. Когато я пуснах, не мислех, че ще предизвика такъв невероятен интерес. За изминалите 5 години научих много неща и започнах да изпитвам по-голяма отговорност към читателите си. Ето защо реших, че вече не искам да оставя информацията, написана в тази ранна публикация, да остане без личния ми коментар. А личният ми коментар вече съвсем не е в полза на тази практика. Въпреки това, оставям публикацията в нейния автентичен вид, защото от една страна смятам, че това е коректното спрямо читателите поведение, а от друга, за да се види, че всеки може да сгреши - важното е не да замазваме грешките си, а да ги поправяме.

Личното ми мнение за тази практика можете да намерите ТУК. Добре е да го прочетете преди да продължите нататък.

Вероятно най-често задавания въпрос в сферата на окултизма е


Как да разбера дали имам направена магия?


Съществуват невероятно много т.нар. „магове”, които на драго сърце ще ви кажат, че имате страшна черна магия и ще ви поискат трицифрена или четирицифрена сума, за да я развалят. За съжаление, повечето хора занимаващи се с окултизъм са го превърнали в доходоносен бизнес, търгуващ с чуждото нещастие. За тях ще говорим по-подробно друг път.


От друга страна има множество методи, които се разпространяват най-вече в интернет, чрез които сами да определите дали имате направена магия. Проблемът при тях е, че повечето са твърде общи, други са силно повлияни от това, че сами се диагностицирате, а трети чисто и просто са плод на нечия фантазия. Но основният минус при тези методи е, че в крайна сметка дори и да разберете, че имате направена магия, то няма как да я развалите сами. Така отново сте на изходна позиция, в която трябва да търсите помощ от някой друг.


Разбира се изниква въпроса кой да е този опитен човек, като повечето занимаващи се с окултизъм се интересуват най-вече от пари, а не от това да помогнат. За съжаление тук не мога да ви дам конкретен отговор, просто ще трябва да търсите някой добронамерен човек, за който сте чули положителни отзиви. И никога не се задоволявайте само с едно мнение, също както бихте се посъветвали с няколко лекари при сериозен здравословен проблем.


И все пак тук ще поместя един от най-популярните начини, с които сравнително можете да определите дали имате някаква външна негативна намеса. Още в началото искам да уточня, че този метод засича и дори изчиства всякакви негативи като стрес, умора и т.н., така че не изпадайте в паника при вида на резултата.


За тази проверка, ще ви трябват едно прясно сурово яйце, стъклен буркан, в който да сложите яйцето и чиста вода. Под чиста вода разбирайте изворна (ако сте в града минерална), а в най-добрия случай вода от три извора (или три минерални води). Всичко това следва да направите вечер, преди да си легнете. Поставете яйцето в буркана и сипете водата, колкото да покрие яйцето. Така сложете буркана под леглото си, като за най-добри резултати той трябва да е под главата ви. Ако няма възможност да поставите буркана под леглото, то го поставете на земята до леглото възможно най-близко до главата ви. След това легнете да спите. На сутринта вземете яйцето от буркана и го чукнете, като изсипете съдържанието му вътре в самия буркан. Вярва се, че ако имате направена магия белтъка на яйцето ще бъде бял и на нишки, също както се получава, ако пуснете яйце в гореща вода. Разбира се, както споменах и в началото – този метод чисти всякакви негативи, така че не бързайте с паниката. Най-добре направете снимка на крайния резултат и я покажете на някой, който се занимава с подобни неща. Яйцето и водата трябва да изхвърлите на място, на което не се тъпче – до стена, до дърво и т.н.


Този метод може да ползвате, ако имате усещането, че ви е направена магия. Ако намерите косми, кръв, мъртви животни, яйца, пирони и изобщо странни предмети, не е нужно да го правите, а директно, след като сте отхвърлили всички логични обяснения за появата на тези странни предмети, да потърсите помощ от някой, който разбира от подобни неща. Нека повторя отново – този метод, както и повечето подобни, е само за разбиране дали имате магия, той не изчиства зловредните влияния. Ето защо при по-сериозни съмнения е добре да се обърнете към някой по-вещ от вас.


Успех!

четвъртък, 16 юни 2011 г.

Амазонит

Амазонитът варира цветово от жълто-зелен до синьо-зелен и също така може да има бели ивици. Не се знае от къде идва името на този камък. В някои източници се твърди, че наименованието му е изведено от река Амазонка, въпреки че не е намиран в този район. Най-подкрепяната теория е, че амазонита е кръстен така в чест на мистичните жени-войни - Амазонките, чийто любим цвят бил зеленият.

Талисмани и амулети

Като талисман амазонита се използва много рядко, заради способността си да причинява мързел.

Лечебни свойства

Амазонитът е известен най-вече с това, че съществува вярване, че е способен да засили мъжката потентност. Също така се вярва, че подобрява състоянието на кожата и изглажда бръчките. Този камък успокоява нервната система, подсилва сърцето, спомага за добро настроение и премахва ниското самочувствие. Оказва добро влияние при артрит, ревматизъм и остеохондроза на шийните прешлени. За последното се препоръчва да се масажира болезненото място с парче амазонит.

Магически способности

Този камък се свързва с изграждането на домакинство и укрепването на семейни отношения. За да предпазите къщата си от злополуки (пожар, наводнение, земетресение и др.), може да заровите амазонит под основите й.

по материали от: http://www.jewels-empire.com

понеделник, 13 юни 2011 г.

Как да започнем с таро? 4 част

Четвърта стъпка: Съхранение на картите

Сега, искам да се спра за съвсем малко на това, какво да правим с картите, когато не ги ползваме и къде и как да ги съхраняваме. Доста рядко виждам това да се коментира, тъй като повече се набляга на употребата им, но този въпрос изниква доста рано и честно казано има значение. Както всеки магически инструмент, ние трябва да се отнасяме с уважение към картите си, за да могат и те да ни вършат добра работа. Никога не забравяйте, че каквото искате, трябва да дадете. Сега ще изброя известните ми начини за съхранение на картите таро, а след това ще обърна и малко внимание на един друг наболял въпрос.

- Всяка колода се продава с картонена кутийка, която, честно казано, вероятно е един от най-практичните начини да се съхраняват картите. Кутията ги предпазва от това да се огъват и пречупват краищата им, картите не се разместват и са в изключително компактна форма. Рано или късно кутийката обаче се къса или придобива трагичен вид. Някои хора намират за неестетично да се ползва картонената кутийка, тъй като има много по-красиви алтернативи. Истината е, че няма нищо лошо да я ползвате, докато ви върши работа, особено ако носите картите със себе си.

- Коприненият шал (или парче коприна) се смята за най-подходящ за съхранение на картите, тъй като се вярва, че коприната предпазва от влиянието на външни енергии и така запазва картите "енергийно чисти”. Лесно се намира в текстилните магазини, само трябва да е от чиста коприна. Някои хора твърдят, че е добре да е бял, или поне едноцветен, но това вече зависи от личните ви предпочитания и разбирания. Коприненият шал е удобен, защото може да се използва и като покривка, върху която да извършвате гаданието. Поради всичко това е предпочитания начин за тяхното съхранение.

- Платнената торбичка, която в идеалния случай е от коприна, представлява кесийка от плат, с канап, който пристяга отвора й така, че картите да не падат. Когато си взимате, или правите, подобна торбичка трябва да внимавате за това да пасва перфектно на картите ви. Ако е по-малка те ще се цапат там, където тя не може да ги покрие, а ако е по-голяма ще се разместват както си искат вътре и има опасност да се прегънат. Такива торбички се продават и в България и повечето имат символ бродиран или нарисуван отпред, което си е симпатично. За съжаление цената им си е доста солена, за това лично аз препоръчвам, ако имате възможност, сами да си изработите торбичката за съхранение на картите.

- Като добавка към копринения шал, често се споменава и дървена кутия. Тоест, след като вече сте опаковали картите в копринен шал, следва да ги поставите в дървена кутия. Имам някакви спомени за изискване за специална дървесина, но в момента не се сещам конкретно каква беше тя. Дървената кутия е удобна в случай, че ползвате картите си само у дома и не ги носите с вас. Все пак тя е доста обемна и тежка, въпреки, че е перфектна за съхранение. И разбира се, може да се ползва и без шал.

- Едно важно уточнение – ако имате няколко колоди, смята се, че не е хубаво да се смесват! Дори да стоят на едно място, хубаво е да са отделени една от друга, а не омесени.

Това са методите, които са ми известни, ще се радвам да ги допълните.

Сега да обърна внимание и на един друг проблем. Често изниква въпроса дали трябва да носим картите си в училище, по кафенетата, градинките и т.н. Много хора подхождат скептично към такива практики, като ги смятат за неуважение към картите. Да си призная в началото и аз смятах така, но последствие стигнах до извода, че в това твърдение няма смисъл. Нека не забравяме, че картите таро, както и всички други гадателски пособия, са само инструмент, спомагащ на гадателския уред "човек". Картите сами по себе си не могат да гадаят, гадаете вие. Така че след като вие сте в кафенето, не виждам причина да вземете и картите с вас. Разбира се, има си своите специфики. Сега, ако ги захвърлите на мръсната маса, където са минавали не само хиляди енергии, но и хиляди кафенца, сокчета и цигарена пепел, не е много уважително. Така че, дори да носите картите с вас, то подхождайте с нужното уважение – вземете и някаква покривка или парче плат, върху която да ги редите.

Дали да позволявам на други хора да пипат картите ми? Ще отговоря много кратко на тази дилема – не трябва други хора да ги ползват, т.е. да гадаят с тях, но не виждам причина, поради която други хора да не ги пипат. Най-малкото това е нужно при гаданието, когато този, на когото гледате, трябва да разцепи тестето. Като причина това да не се случва се изтъква, че енергията му щяла да се прехвърли върху вашите карти. С оглед на това, че гледате на него, смятам че именно това е целта! Ако вие имате връзка с картите не мисля, че докосването им от друг човек би имало значение. В крайна сметка, така или иначе, през известен период от време се прави пречистване на картите.

Успех!

Свещи - основна информация 3 и 4 част

3. Измерване на свещта

Измерването на свещта е разделянето й на предварително изчислен брой части, като се поставят игли или карфици забити във восъка. Прави се при ритуали, в които трябва да се гори свещ в продължение на няколко вечери. Това улеснява самия процес на горене, за да не се случи така, че да изгорите повече или по-малко от свещта, в следствие на което самата свещ да не ви стигне до края на ритуала.

3.1. Как се измерва свещта?

Разделянето на свещта на части е лесно, може да се направи с линия, за по-голяма прецизност или просто на око. Милиметрите не са от особено значение. Една от иглите се забива в основата на фитила в горната част на свещта, т.е. точно там, където ще запалим свещта. Ако се прави магия за привличане, тази игла се поставя последна, ако магията е за премахване се поставя първа. Другите игли се слагат на местата, които сме отбелязали при измерването.

3.2. Игли или карфици – има ли значение?

Първо искам да направя уточнението какво е игла и какво е карфица, тъй като предполагам, че голяма част от вас нямат идея, че всъщност това са различни неща. Игла е това, с което се шие, т.е. тя има „ухо” в единия край, през което минава конеца. Карфица е това, което на края има малка главичка (като мъничък пирон) или пластмасово топче, те се ползват при подготовката на плата за шиене или например, когато закачаме мартеница на палтото си.
Използването на карфици има предимството, че те могат да бъдат различни цветове – пластмасовото топче може да е зелено, червено, бяло, жълто и др. Така може да се ползват червени карфици за любов, зелени за пари и т.н.

Иглите могат да се ползват при премахването на лош късмет, проклятия, както и при защита. На Карибите много хора счупват ухото на иглата, когато работят срещу магьосник. Вярва се, че счупеното ухо прави по-трудно за човека, към когото се прави магията, да разбере кой му прави магия. Игли със счупено ухо се ползват за раздяла, объркване, отмъщение и преобръщане на заклинания. Може да се използват и при премахването на подобни заклинания, когато е нежелателно противникът да разбира за самото премахване.

3.3. По специален начин ли се гори „измерената свещ”?

Когато се гори измерена свещ, това се прави на интервали. Да предположим, че сте решили да правите ритуал, в който трябва да горите една и съща свещ в продължение на 7 дни. На първия ден запалете свещта и оставете първата игла при фитила да падне. Изчакайте свещта да изгори точно до следващата игла. Ако ритуалът го изисква или вие чувствате, че е нужно, през това време можете да се молите или да медитирате за това, което искате да постигнете с ритуала.
След като загасите свещта (за самото загасяне ще говорим подробно следващия път), трябва да запазите иглите, които вече са паднали по време на горенето. Често условие е под самата свещ да има лист с изписани имена или желания, в който се поставят иглите. Но в общи линии трябва да следвате описанието на самия ритуал. В някои случаи остатъците от ритуала (прах от благовония, восък от свещи) се заравят, хвърлят се по вода, оставят се на определени места и т.н.


4. Наричане на свещта

Подготовката на свещта завършва именно с наричането. Това означава, че над самата свещ се изричат имена, желания, заклинателни формули и т.н. Това вече е строго индивидуално според вярванията или системата, която ползвате, за това няма да се спирам много подробно тук.

петък, 10 юни 2011 г.

Минало, настояще, бъдеще

Значение на позициите:

1. Минало

2. Настояще

3. Бъдеще

Публикувам тази подредба първа, защото, освен, че е абсолютна класика, е и една от тези подредби, които се запомнят най-лесно, заради привидната елементарност на структурата си. Казвам привидна, защото въпреки, че при нея имаме само три карти, тълкуването им може да отнеме доста време и е истинско предизвикателство. Много от вече напредналите с карти таро продължават да я използват, въпреки широко разпространеното мнение, че тя е "елементарна", "лесна" и само за начинаещи.

Действително подредбата е подходяща за начинаещи и то в много аспекти. От една страна, разбира се, е това че не е сложна, помни се лесно и така можете спокойно да се концентрирате върху картите и тяхното значение, вместо непрекъснато да се чудите "коя карта кога трябваше да сложа и какво значеше". От друга страна подредбата ще ви помогне да развиете способността си да обяснявате и да тълкувате в подробности картите, тъй като имате само по една карта за огромен период от време. В началото може и да изпитвате известни затруднения, но с практиката те ще стават все по-малко и по-малко.

Подредбата е предназначена за цялостен поглед върху Миналото, Настоящето и Бъдещето, но според предпочитанията ви, може да се ползва и по друг начин. Например за определяне на Миналото, Настоящето и Бъдещето в любовен план, отнесено към приятелските отношения или към работата. Въпрос на избор.

Успех! И помнете - колкото повече работите с вашите карти, толкова повече ще научавате от тях!

сряда, 8 юни 2011 г.

Заклинание или народна песен?

Искам да споделя с вас една народна песен, в която може да се види предполагаемо описание на любовна магия, в която се използват билки. Преди самата песен, ще споделя и т.нар. българска любовна магия, базирана на тази песен, която съм срещала в някои съмнителни окултни сайтове и форуми. Текста в песента представлява начина, по който са си представяли хората дейността на магьосницата, като въпреки, че е базиран на реални практики, не може да се счита за такава, защото това е просто песен. Твърдението, че това е автентично българско любовно заклинание, НЕ Е ВЯРНО, а е елементарна мистификация, разпространила се в интернет. Искам да ви обърна специално внимание на това, за да можете в бъдеще, ако срещнете нещо подобно да имате предвид, че е по-вероятно да е измама. Магическите практики в българската традиция се пазят много ревностно от своите приносители, поради което има писмени сведения за много малко от тях. Но нека видим въпросното "заклинание":

"Заклинанието има най-голяма сила на новолуние и в дните след новолунието.
Не го правете по време на пълнолуние и дните след него.
Спецификацията на заклинанието включва купуването на нова купа - за предпочитане от глина или порцелан. Не се препоръчва дървена, стъклена или метална.
Налейте в купата чиста питейна вода, ако може от извор. Ако се съмнявате в чистотата на извора, използвайте минерална вода.
За допълнително подсилване на ритуала, можете да използвате вода като извършите "Спускането на Луната".
Прибавете към водата по възможност свежи листа от омайниче и мента.
Затоплете водата леко, бъркайте много бавно, повтаряйки думите:

Радо ле, магьоснице ле!
Ново е гърне купила,
Турнала й билки да вари
Варила и наричала:
Омано, омай ми либе!
Върти го, завърти либе!”
Пустата дюлюлянката,
Дюлюлянко, задели либе
от пътя, от кръстопътя.
При мене либе да дойде
Двамата да се земиме.

След не повече от около половин час преустановете затоплянето на водата и разбъркването на отварата.
Оставете купата на открито (на балкон или отворен прозорец).
Рано сутрин преди изгрев слънце изцедете билките. Изпиите водата, а отделените листа изсушете напълно. Завържете ги в плат и си ги носете в малка кисия до следващото новолуние, след което им изкажете предварителната си благодарност гласно и ги поставете върху земята на някое тихо кътче.
А до тогава се стремете към повече контакти с любимия човек.
"

Както ще видите по-късно имаме едно почти добро описание на песента. Впечатление прави поместеното след това "Спускане на Луната", което от своя страна няма нищо общо с традиционната българска магия. Предполагам е споменато тук поради вярването в българския фолклор, че магьосниците са способни да "доят месеца" или да "свалят месеца/месечината", което до известна степен е близко със разпространеното на запад "Сваляне на Луната", или както е тук "Спускане на Луната". Но като същност двете неща са коренно различни. В уика "Свалянето на Луната" е практика, която цели получаването на част от енергията на луната от този, който я извършва. Докато в българската традиционна магия, свалянето на месеца се прави, за да се обере каймака от млякото на чуждите крави, а в някои случаи и просто, за да се покаже силата на магьосницата. Чрез такива магически действия в българския фолклор се обясняват лунните затъмнения.

Билките, които са описани в "заклинанието" не са включени в песента, последвалите действия - пиенето на водата, изсушаването на билките и носенето им като амулет, отново са пълна измислица, повлияна отново от чужди практики.

Какво е описано всъщност в песента?

Магьосницата събира нужните й билки, в случая оман, вратига и дилянка, вари ги в ново гърне и нарича заклинателната формула над тях. След като така приготвената отвара е готова, тя поръсва с нея момъкът, който иска да омагьоса. Ето и самата песен:

МОМА ОМАГЬОСВА ЛИБЕТО СИ

Сенки из невиделица

Рада си нива женеше,
на нихне нива голяма;
женала, що е женала,
че си жетвата остави,
отиде Рада за билки,
билките да си набере:
омана и въртигата,
пустата дюлюлянката.
А омана е набрала
на личен ден ми Гергьовден,
а въртигата, е набрала
на личен ден ми Еньовден,
а дюлюлянка й набрала
на личен ден ми Петровден.
Радо ле, магьоснице ле!
Ново е гърне купила,
че си огъня наклала;
турнала й билки да вари,
варила и наричала:
"Омано, омай ми либе!
Въртиго, завърти либе!
Пустата дюлюлянката,
дюлюлянко задели либе
от пътя, от кръстомпътя,
при мене либе да дойде
двамата да се земиме!"
Либе из пътя вървеше,
дюлюлянка либе задели
от пътя, от кръстомпътя,
че го при Рада насочи.
Либе при Рада отиде,
Рада на либе думаше:
- Хайде, либе, да те наръся,
много е, либе, горещо,
та да се, либе, разхладиш.
Че си го Рада наръси, -
като го Рада наръси
либе се не разхладило,
ами се още сгорещи,
че си при Рада отиде,
отиде да я пригърне.
Либе си Рада пригърна
и си на нея думаше:
- Радо ле, магьоснице ле!
Че как ме, Радо, магьоса,
та ме от пътя отдели,
от пътя, от кръстомпътя?
Рада на либе думаше:
- Ази те, либе, не деля,
ами те, либе, отделят
моите билки хубави:
омана и въртигата,
пустата дюлюлянката.

Надявам се тази информация да е била полезна за вас!

"Принципи на Уика"



Принципи на Уика” от Вивиан Кроули е единствената книга, която ви е нужна, за да започнете да се занимавате с тази традиция. Тази книга е написана на ясен и достъпен език, без въвеждане на излишна терминология, без ненужно задълбаване в грандиозни ритуали, шармантни облекла и декорации и други, така типични за комерсиалната литература посветена на уика. В няколко конкретни раздела авторката ви дава онзи нужен минимум, за да имате увереността да започнете занятията си с уика.
Допълнителен бонус, който винаги ме е карал да препоръчвам книгата на начинаещите в уика, е наличието на прости начални упражнения след всеки раздел. Тези упражнения са съобразени с това, че читателите най-вероятно тепърва започват да се занимават с окултизъм и съответно са сравнително лесни и приятни, но в същото време доста ефективни.

Както самата Вивиан Кроули споменава в увода на „Принципи на Уика”, книгата е предназначена да запознае читателя с основите на уика. След нея вие с ясно съзнание можете да решите дали тази традиция е за вас, или имате нужда от нещо съвсем различно.

Ако трябва да определя кои са и негативните неща в „Принципи на Уика”, то това ще е най-вече факта, че книгата е доста старо издание и не е преработвана. В края й е поместена информация за групи, някои от които вече не съществуват. За по-напредналите книгата може да се стори и скучна, но въпреки това аз ви съветвам да я прочетете, защото дава наистина доста добра представа за това какво и как е уика.

Книгата е на българския пазар от много години и беше на изключително добра цена – 5 лв., което я правеше достъпна за доста по-широк кръг от читатели, дори и най-младите. За съжаление цената вече върви към 12 лв., вероятно заради засиления интерес. Но за сметка на това може да се намери почти във всяка книжарница.
В заключение мога да кажа, че това е най-приятната и полезна „джобна” книга, посветена на уика, която съм чела!

Редакция 11.09.2016 г. : Тъй като книгата вече трудно се намира по книжарниците, ето линк, за да си я свалите в електронен вариант - ТУК.

вторник, 7 юни 2011 г.

Александрит

Александритът е камък свързван с просперитета и дълголетието. Той създава баланс между умът и емоциите , омиротворява душата и спомага за духовното израстване. Александритът е рядка минерална разновидност на Хризоберила. На дневна светлина е синьо-зелен или дори изумрудено зелен, а на изкуствена светлина може да бъде червен, тъмно червен, лилаво-червен и виолетово-червен. Вярвало се е, че този камък е изумруд през деня и рубин през нощта. Открит е сравнително скоро – на 17 април 1834 година в една от изумрудените мини в Урал. Първоначално го помислили за изумруд, но той бил по-твърд и на светлината на свещта се оцветявал в кърваво червено. Тъй като бил откри в деня, в който руският цар Александър II навършвал пълнолетие, камъкът бил кръстен на него. Камъкът придобил голяма популярност в Русия и бил възприеман като благотворен.

Талисмани и амулети

Този камък е предпочитан и от комарджиите, които вярват че носенето му увеличава шансовете им за победа. Смяната на цветовете на александрита олицетворява променливостта на късмета. Александритът прави този, който го носи, по-спокоен и уравновесен, ето защо е подходящ за хора с бурен темперамент.

Лечебни свойства

Александрита се счита за камък с мощна сила. Той реагира при смяната на приносителя си, като сменя своя цвят. Вярва се, че може да подобри кръвообращението, да пречисти кръвта и да укрепи кръвоносните съдове. Също така се счита, че оказва благоприятно влияние върху слезката и панкреаса.

Магически свойства

Мистиците на XIX в. твърдят, че александрита спомага за установяването на хармония между физическото, астралното и менталното тяло на човек и така прави приносителя си по-спокоен и отстъпчив. Вярва се, че този камък засилва творческите способности и подпомага въображението. Това го прави особено подходящ за всякакъв вид артисти и творци. Може да спомогне за проявяването на интуитивни способности, ето защо е полезен при намиране на изход от на пръв поглед безизходна ситуация.

по материали от: http://www.jewels-empire.com