Някак почти неусетно дойде времето за бране на различни билки и растения, и тъй като прибирайки се забелязах, че бъзът е цъфнал, реших да започна тази година именно с него.
За много народи в миналото бъзът е бил свещено дърво на Богинята и е съществувала забрана то да се отсича или гори, защото хората вярвали, че дриадата, която живее в него ще отмъсти на човека, дръзнал да престъпи тази забрана. С това растение са свързани много митологически легенди и вярвания. От особен интерес са и магическите способности, които му се приписват, част от които са да гони злите сили, да предпазва, да пречиства пространството и т.н.
Черният бъз (Sambucus nigra) е наричан още свирчовина, бъзуняк, драмбъз, селешник, мимер и е дървовиден вид бъз с черни плодове. Нарича се свирчовина, защото клоните му имат мека сърцевина и след изваждането ѝ стават за свирки. Представлява р
азклонен храст или дърво, високо до 3 м, със силно развита коренова система.
Разпространен е почти навсякъде - край населени места, покрай водоеми, из храсталаци и гори.
В народната медицина се използват всички части на черния бъз: с корените се приготвят отвари, с плодовете - настойки, листата се използват най-вече външно, а цветовете могат да се използват под формата на запарка, но от тях се прави и страхотен сироп от бъз. Растението има потогонно, слабително, пикочогонно и температуропонижаващо действие.
Прилага се при простудни заболявания, пневмонии, бронхит, туберкулоза, кашлица. Цветът на черния бъз се използва при високо кръвно налягане, водянка, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простатата, подагра, хемороиди, копривна треска, задух, затлъстяване. Подобно действие имат и останалите части на бъза.
Чай от цветовете на черният бъз се използва за инхалация при пресипнал глас и възпаление на горните дихателни пътища.
Плодовете на черния бъз са богати на антицианови съединения, съдействащи за неутрализирането на свободните радикали. Освен това съдържат много пектин и целулоза.
Плодовете са богати на ценни минерали и микроелементи, които най-често не достигат в храната през зимата. Ако се изсушат правилно, витамините в тях се запазват в голяма степен.
Цялото растение се употребява за регулиране обмяната на веществата.
За регулиране на обмяната се препоръчва една супена лъжица изсушени бъзови плодове се накисват от вечерта в 200 мл. леко топла вода, на сутринта течността се прецежда, затопля се и се изпива на гладно.
Поради високото съдържание на витамин С в плодовете, чай от плодове на бъз е подходящ за пушачи, които се нуждаят от добавки навитамин С.
Начин на употреба:
Вътрешно: От цветовете се приготвя запарка (чай), като 2 ч.л. цветове се заливат с 250 мл вряща вода. Оставя се за 10-15 мин, след което се прецежда и се пие на глътки. Друга рецепта предлага по-различен вариант - 2 с.л. цвят (1 с.л. от останалата част на билката) се слагат в 500 мл вода. Ври 5 минути (цветът се залива с вряла вода). Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Външно: За бани при ревматизъм и подагра, за компреси при възпаление на очите, за налагане на лапи при червен вятър и изгаряния, за бани при хемороиди и кожни възпаления.
Внимание! Листата, кората и плодът в по-голямо количество действат отровно. Да се приемат по лекарско указание!
Помнете, че използването на билки трябва да става след задължителна консултация с лекуващия ви лекар, защото иначе може да бъде дори опасно!
Източници и полезни връзки:
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Преди да бъде публикуван Вашият коментар трябва да бъде одобрен от администратор.