петък, 30 ноември 2012 г.

Мечкинден и мечката


Първоначално мислех да напиша една стандартна статия, в която да ви разкажа за Андреевден. Но се сетих, че в крайна сметка всеки, който знае как се борави с google, дори и да няма никаква представа от празника, може да съчини подобна статия. Аз не искам да превръщам The Occult Room в поредното място, в което получавате една и съща справочна информация. Ето защо се замислих за нещо различно и интересно, но свързано с темата на днешния празник, което да ви представя.

Андреевден (30.11) се почита в българската традиционна култура като празник, посветен на мечката предимно в Западна България (Мечкинден), но се среща и в други части на страната. На територията на цялата страна обаче, мечката е възприемана като животно помощник на хората – вярва се, че тя гони вълците и изобщо има способността да отблъсква злите сили. Ето защо от части от това животно се изработват амулети, а косми от меча козината се използват при баене за страх, лекуване на треска и др. Въпреки това е известна забраната да се убива мечка, като това се прави само в редките случаи, когато тя е станала „стръвница”, т.е. напада хора и животни, настървила се е за месо.

В българското съзнание мечката е „баба Меца” и макар това да звучи само като название от детските приказки, то отразява един доста устойчив смисъл на това животно, като зооморфен символ на плодородието и майчинството. Вероятно това има своите корени във факта, че мечките са особено отдадени майки, но е интересно да се проследят и някои исторически и етнографски данни за култа към мечката, свързан с жените.

Произходът на мечката, според някои легенди от Западните Родопи, се извежда от девойка. Тя била изпратена на реката от злата си мащеха да пере черна вълна, докато стане бяла. Отчаяна от непосилната задача, девойката се помолила на Бог да й помогне, а той й казал да се наметне с черната вълна и я превърнал в мечка. Ето защо мечката прилича на човек - ходи на два "крака", борави с предните си лапи като с ръце.

В книгата „Българска народна митология” на Ив. Георгиева, намираме интересно сведение за един обичай, предшестващ сватбата, от Михайловградско, наречен „момино оро”:

В него участвуват само девойки, които пеят любовни песни и играят. По време на обичая годеницата, често маскирана като мечка, разказва приказка за произхода на мечката от мома, която била преследвана от ергени или турци. Чрез пантомима тя разиграва отделни моменти: как бяга мечката, как ръмжи, как се изправя на задните си крака.

А още по-интересна е информацията, че:

При посрещане на булката в Троянско се разиграва обреден диалог, в който младоженката се отъждествява с мечка, а младоженецът — с мече или биче с рога.

Светилището в Браурон

Тези инициационни практики, свързани с образа на мечката, имат сходни паралели и в древността и по-конкретно в култа на богиня, наречена от гръцките автори Артемида и почитана в района Браурон в Източна Атика. По време на празниците там, младите момичета обличали мечи кожи, т.е. трансформирали се в мечки. Под звуците на двойна флейта (diaulos) те танцували танц, наречен “arkteia”, който наподобявал движенията на мечка с бавни и тромави стъпки.

На територията на България освен Андреевден за празник, свързан с мечките е считан и Благовец (25.03.). Вярва се, че тогава те се събуждат от сън, който се е смятал за временна смърт на животното. След като на Благовец мечките се изкъпят във водата, тя вече става годна за употреба и от хората, като в това отново личи пречистващата функция на мечката, приписвана й от народа.

Мечката фигурира и в кукерската обредност на българите. Има сведения, че кукерите в Малкотърновско са имали в свитата си мечки, които са били кучета "облечени" в мечешки кожи и мечкар – мъж в дрипи. В пернишкото село Светля кукерите също се обличат като мечки до ден днешен.

Образът на мечката присъства в световната история още от праисторически времена. Истинско щастие е, че имаме възможността да сме част от култура, в която той се е запазил в такъв вид до днес и нещо повече - наш дълг е да запазим това знание и за идните поколения. С това завършвам съвсем кратката си статия, посветена на мечките и ви оставям сами да намерите още информация на посочените по-долу връзки, а и на други места.

Успех!

Източници и полезни връзки:

"Българска народна митология", Ив.Георгиева
"Българска митология, Енциклопедичен речник", съст. А. Стойнев
Брауро - Енциклопедия Древна Тракия и траките
Cult of Artemis at Brauron, Wikipedia
Мечката и лошата дума


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Преди да бъде публикуван Вашият коментар трябва да бъде одобрен от администратор.