събота, 19 януари 2013 г.

"Връщането на Боговете" от P. Sufenas Virius Lupus


Една от „целите” на модерното езичество е да върне боговете. Защо толкова много езичници ги изключват от своята теология?

Много читатели ще видят заглавието и ще кажат „Но Боговете никога не са си тръгвали!” Правилно. Други ще кажат, „Но много хора твърдят, че връщат боговете вече от няколко десетилетия!” Също много вярно.

Това, което забелязвам все по-често е, че съвременният паганизъм целенасочено се дефинира така, че да не включва боговете. От много време насам, чувам определения като „природна религия” или „земна религия”. Това е вярно до известна степен (и само в някои случаи, като е доста невярно за други – и не задължително в негативен смисъл). Независимо от това, подозирам коя е огромната причина, поради която съществува подобна характеристика, особено за пред хора, които не са паганисти, а именно страха да бъдем наречени глупави или „примитивни” за това, че признаваме съществуването на богове. Ето защо ние изразходваме много виртуално и реално мастило, за да определим дали дадена група е или не е истински „земна”, а всъщност това разбиране може би е по-скоро проблем, отколкото адекватно описание.

Сблъсках се директно с този проблем в Ирландия, в дните на възстановяването на култа към Антиной. През 2002, попитах духовниците в университета (между които имах няколко приятели, включително католическите свещеник и монахиня) дали мога да ползвам параклиса за един от нашите най-важни годишни ритуали. При основаването му в началото на 20-ти век, параклисът е бил предвиден за религиозните нужди на обществото в колежа, без да се изключва някоя специфична религия. Католическият духовник ме подкрепи в начинанието ми, но каза, че трябва да отнесе въпроса към съвета на духовниците, съставен от представители на различни християнски вероизповедания. В крайна сметка съветът отхвърли моята молба и ми беше казано, че трябва да проведа ритуала (в края на Октомври, в Ирландия!) някъде навън, тъй като ще е „по-подходящо” за хората от моята религия. Всъщност до този момент няма известни светилища на Антиной от древния свят, които да са разположени на открито, но със сигурност са познати множество храмове (т.е. свещени места на закрито). За съжаление, моите предпочитания и информация в тази връзка бяха сметнати за маловажни, тъй като съвета на духовниците знаеше какво е най-добро и най-подходящо за хората от „моя вид”.

Това е един случай, в който публичното възприемане на съвременната идентичност и религиозност на паганистите е в противоречие с реалната практика. Идеята, че паганистите са „поклонници на природата” идеално пасва с християнското схващане (а в моя случай – погрешно схващане) за древните политеисти като простодушни селяндури, които нямат място в цивилизованото общество, поради което и нямат причина да извършват ритуалите си на закрито.

Чувал съм модерни паганисти да се самоопределят по подобен начин сред представители на различни религии, което според мен е отново изопачаване на нещата, за да се осигури комфорта на монотеистите в подобна среда. Срещал съм много мюсюлмани в живота си и всеки от тях няма проблем да ме третира като абсолютно нормално човешко същество, докато не разберат, че почитам множество богове. Тогава отношението им се превръща в опити да ме убедят, че моите богове са лъжливи джинове, а аз съм прекалено глупав или себичен, за да съм го разбрал. Бях много учуден да чуя един от водещите паганистки активисти за толерантност между религиите да казва, че мюсюлманите го възприемат като някой, който „почита Аллах чрез неговите творения.” С други думи, той е възприеман като поклонник на природата, отколкото като някой, който почита боговете или, както вероятно е по-подходящо в случая с много уикани (какъвто е този индивид), някой който почита Богинята и Бога. За монотеистите, това отново са „лъжливи богове” и със сигурност едно божество в повече.

Както Стар Фостър казапреди много месеци, политеизмът е едно от малкото неща, които модерният паганизъм може да твърди, че „притежава” почти напълно, но за твърде много хора той е като смешната стара лампа, наследена от нашите пра-пра-родители, която крием в мазето, когато имаме гости.

Започвам да разбирам все повече причината, поради която много съвременни политеисти са избрали да се дистанцират от термина езичник, тъй като политеизмът определено включва богове (при това много!), от друга страна много модерни форми на паганизъм изглеждат свързани и решени да определят своята религиозност по всякакъв начин, но изключвайки почитането, признаването и (ужас на ужасите!) преклонението пред някакви богове.

Както вече казах, политеистите не са монотеисти, но също така не са и монисти. Ето защо вече не използвам фразата „Божественото”, когато говоря за съвременното езичество или политеизъм. Това за повечето хора може и да е проблем на семантиката и ако това е случаят - няма нищо лошо. Но въпреки това, фразата „Божественото” за мен не описва реалността на боговете, така както аз ги познавам, нито пък успешно и точно превежда частицата theos в термин като „теология”.

Но във всеки случай, ограничаването на значението на theos в това отношение, определено ме притеснява. Звучи така, сякаш се опитва да се избегне отчуждаването на евентуално враждебно настроени слушатели и според мен това става на цената на истината. Ако има някаква сфера от живота ми, в която се опитвам да бъда възможно най-искрен, когато говоря както с вътрешни, така и с външни хора, това е религията. Ето защо фразата „Божественото” не служи да се предаде адекватно какво почитам или с кого бих искал да култивирам взаимоотношения.

Езическа или политеистична практика, която набляга на cultus предполага определено същество с воля и съзнание на другия край на взаимодействието. Ето защо, когато чуя паганисти да бъдат определяни или самоопределяни като „почитащи природата”, се чудя как тази връзка въобще може да стане. „Природата” не се интересува, ако й оставяте дарове, организирате фестивали или й пеете химни и танцувате и пирувате с вашите приятели. Танцуването на Лугнасад няма да предотврати глобалното затопляне, пеенето на химн няма да спре земетресение, правенето на възлияние няма да спре дъжда. Най-добрият начин за „почитане” на природата е да се правят неща като да се рециклира, да не се шофира, да намалите собствения си карбонен отпечатък и т.н. Но, ако някой персонифицира природата до известна степен като genii loci или други духове на природата или местата, тогава той може успешно да взаимодейства с тези същества въпреки че вали, има земетресения или става по-топло. Колкото по-екологично съзнателна е религиозността на човек, толкова по-научно информиран е той; и в този случай пълната неуместност на „почитането на природата” в култов смисъл става много по-очевидна. Природата – и по-общо целият космос, със съдържащите се в тях астероиди и експлодиращи звезди, е напълно безразлична към човешкото съществуване на този етап и е съвсем вероятно да бъде така завинаги.

Древните хора, които били наречени „езичници” от християните, и които са били преследвани и дори убивани за това, че са такива, не са „почитали природата”. Те са почитали боговете, които са били възприемани, като имащи власт над природата; и докато те възприемали своите практики като основни за добрите отношения в обществото, благото на техните общества било невъзможно без благоволението на боговете.

И така, да се върна там, откъдето започнах. Модерният паганизъм не трябва да има за главна цел да се самоопределя като „почитане на природата”. Не трябва да характеризира себе си предимно като „почитане на Божественото”, защото коя религия не съдържа това в някаква форма? Вместо това, основна цел за съвременният паганизъм трябва да са активните опити да върнат съществуването на боговете в човешкото съзнание като реални, имащи собствена воля, отделни същества.

Превод от английски и редакция: Cath
Прочетете цялата статия на: Bringing Back the Gods
Повече за автора: P. Sufenas Virius Lupus

1 коментар:

Преди да бъде публикуван Вашият коментар трябва да бъде одобрен от администратор.