Орфеев химн към Афродита

Славена в химни, небесна, усмихната Афродито,

рожба на морската пяна, родителко, свята богиньо,

ти съчетаваш в нощта, на принудата майка, сплетница,

всичко изхожда от теб, че си впрегнала цяла вселена,

властна над мойрите, трите, ти създаваш всичко, което

горе в небето, на тази земя многоплодна живее

и в дълбини на морето, на Бакх сътрапезница свята,

дружка на пиршества, майка на блянове, пращаш ти брака,

тайнствена, носеща чар, към любовното ложе повеждаш,

зрима, незрима, с прекрасни коси, с произход благороден,

на сватбени пирове гост, жезлоносна богиньо, вълчица,

ти, мъжелюбка, дариш рождеството, мечтите, живота,

без принуждение сплиташ, с напитки безумни любовни

и животинския род многоброен, и смъртните хора.

Божа издънка на Кипър, ела, дали ти обитаваш,

горе Олимп, о, царице божествена с прелестен образ,

или в Сирия бродиш, в страната, богата с ливани,

или в Египет свещен в колесницата златокована

ти навестяваш ливади и плодохранилни потоци,

или се плъзгаш над морски простори връз лебедов запрег,

на хороводите вити на китове ти се любуваш,

или се радваш във Дия на розовобузите нимфи,

скачащи с леки подскоци на пясъка по бреговете,

или, царице, си в Кипър, родината твоя, където

дивни девойки по цяла година и девствени нимфи

пеят, блажена, за теб и небесния ведър Адонис.

Но ти, богиньо, блажена, ела с миловидния образ,

чуй ме, зова те, с душата си чиста и с думи свещени.

Източник:

Георги Батаклиев, "Орфей, Химни, Аргонавтика". Пловдив, 1989.

снимка - Афродита яздеща гъска