събота, 12 април 2014 г.

Лазарките, кумиченето и змеят

Ако отворите коя да е статия за Лазаруване в интернет, ще забележите, че сред всички описания на празника, авторите никога не забравят да споменат едно нещо - "мома, която не е лазарувала, не може да се задоми". Разбира се, това вярване е разпространено повсеместно в страната, тъй като в своята същност лазаруването е именно ритуал на прехода за младите момичета. След него те вече преминават в нова социално-възрастова група и получават правото да се омъжват. Но има и още едно общобългарско поверие, свързано с празника и то е, че:

девойка, която е кумичила, не може да бъде похитена и залюбена от змей

Пускане на бухалка за пране
по време на обреда кумичене 
Въпреки широката популярност на лазарките, рядко става въпрос за т.нар. кумичене, което е неразделна част от самото лазаруване. Този обред се извършва, за да се избере сред момичетата най-личната мома, наричана кумица. На места това се прави преди или точно на Лазаровден, като кумицата става водачка на групата от лазарки по време на тяхната обиколка на домовете в селото. Но в повечето случаи кумицата се избира на Цветница и в нейната къща лазарките се гощават с хранителните продукти, които са събрали предния ден. Интересен е начинът, по който се избира кумицата. Момичетата се събират и хвърлят венците си в реката, а на места - бухалките за пране или други предмети натоварени с определен символизъм, като изричат определени заклинателни думи.

"Върви бързо водица, избери ни кумица!"

Вярва се, че кумица става тази мома, чийто венец изплува по-напред. В следващите дни всички лазарки се държат почтително с кумицата. Те говеят пред нея до Великден, когато й поднасят специфични обредни хлябове с антропоморфна форма, наречени кукли. Също така се счита, че кумицата първа ще се омъжи през идната година.

Обредни хлябове "кукли", които
се поднасят от лазарките на кумицата


Лазарското хоро "буенек"
Изследователите откриват мотива за змея или змията и в един от основните елементи на лазаруването, а именно в специфичното несключено хоро, което лазарките играят и което се нарича буенек или боенец. Самото хоро е бавно, изпълнява се с пристъпване и се вие подобно на змия.

За съжаление "народните танци", които е най-вероятно да видите като "лазарско хоро" са съвременна трактовка, каквато всъщност е и по-голямата част от това, което ни се представя за "автентична фолклорна музика и танци". Ето защо на края на статията ще откриете и видео запис на въпросния танц в неговия (действително) автентичен вид.

Друг интересен мотив, който препраща към връзката на лазарките със змея е един лазарски накит, който е характерен за един определен регион или дори за едно определено село. Става въпрос за с. Козичино, което в литературата е по-вероятно да откриете с названието Еркеч. Там в костюма на момите ще видите характерния наниз от пендари, разположен на гърдите, който наподобява змийски, респ. змейски люспи.

Лазарки от с. Козичино
Ще завърша с обяснението за тази повтаряемост на "змейския мотив", което е поместено в съставения от Анани Стойнев речник на българската митология (виж Източници), тъй като считам, че е достатъчно изчерпателно:

"Мотивът за змея присъства устойчиво в целокупната великденска обредност, вкл. и в песенния български фолклор. В науката с основание се смята, че разгръщането на този мотив е характерно за периода на хаоса - преход към пролетта, когато митичният змей - посредник между земните и небесните стихии, между водата и огъня, властва над хората и заобикалящия ги свят. Като се приеме, че в моминските пролетни обичаи се съдържат следи от архаичния институт на преминаване в друга социално-възрастова група с право на встъпване в брак, може да се смята, че митичният образ на змея се явява като тотем, с помощта на който посветителният обред протича по древната схема: смърт и ново раждане. В този смисъл хвърлянето в реката на върбовите венци и обредните хлябове с човешко изображение - обобщен символ на змея, хтоничен властелин, представя кумиченето като своеобразна победа над него, следвана от сполучливо навлизане на момите в новия им социален статус. Това съвпада с края на преходния великденски период и възстановяването на нарушения космически ред."



Източници и допълнителна информация:
"Българска митология, Енциклопедичен речник", съст. А. Стойнев, София 2006


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Преди да бъде публикуван Вашият коментар трябва да бъде одобрен от администратор.