Вероятно поради своята бодливост и донякъде и заради името си ветрогонът, според народните представи, има подчертана способност да прогонва злите сили и да предпазва от тях. Той често е важна съставка при правене на магия за омраза, а също така и при лекуване на моми любени от змей. Ветрогонът се е поставял на портите на къщата, за да гони болестите. С дим от запалената билка се кадят болните от орама и слабост, а с отвара от нея се запойват и поливат при тези болести и при треска. Пепел от изгореното растение, смесена с прясно краве масло, е мехлем за лекуване на обриви (вихърници), струпеи и други кожни болести.
Ветрогонът е известен най-вече със способността си да повишава половата функция. Но също така той се препоръчва при хипертрофия на простатата. Особено полезен е за регулация на менструалния цикъл. При възпаление на бъбреците и пикочните пътища действа пикочогонно и антисептично. Макар и по-слабо, има противовъзпалително действие при очни заболявания и възпаление на външното и средното ухо. Действа спазмолитично и води до намаляване на бронхоспазма.
Българската народна медицина препоръчва надземната част и корените на ветрогона още при вода в коремната област, трудно уриниране, кожни болести, туберколоза, гнойни катари в дихателните органи, скрофулоза и др. Външно за компреси при възпаление и гноене на очите, повишена чувствителност на очите към светлина и др.
Начин на употреба:
Около 2 с.л. дребно нарязана билка (или 1 с.л. от корените) се вари 10 минути в 600 мл вода. Прецедената отвара се пие по 100 мл преди ядене 3 пъти на ден.
Помнете, че използването на билки трябва да става след задължителна консултация с лекуващия ви лекар, защото иначе може да бъде дори опасно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Преди да бъде публикуван Вашият коментар трябва да бъде одобрен от администратор.