Преди време имах един много особен диалог с една много симпатична девойка, която искаше да проумее защо трябва да се дават жертви на боговете. Това, а и още няколко фактора, ме провокира да се замисля над тази тема и да напиша няколко реда по въпроса.-Защо трябва да се правят жертвоприношения?
Жертвопринасянето е лично решение, обосновано върху принципите на собствената вяра. Ето защо не можем да говорим за задължение при извършването му. Жертвоприношението е начин да се поддържа връзка между боговете и хората, а именно в търсенето на такава връзка се проявява вярата.
-Какво може да бъде жертвоприношението?
Основно жертвоприношенията се делят на безкръвни – плодове, хляб, благовония, мед, различни течности, като вода и мляко; и кръвни – животни.
-Нали всичко произлиза от боговете и им принадлежи, защо да им даряваме нещо, което в крайна сметка те така или иначе притежават?
Действително за боговете няма никаква физическа стойност това, което даряваме. Идеята е ние да се лишим от нещо, което е ценно за нас. Да се научим да даваме, преди да сме получили – качество, от което повечето хора в съвремието са ампутирани. Принцип на античната религия е “do, ut des”, а именно „давам, за да дадеш”. Когато принасяме жертва, от особена важност е уважението, почитта, които засвидетелстваме пред боговете. Аналогично е и когато подаряваме подарък на някой – ние не подаряваме подаръка, защото човекът има нужда от него, а за да покажем уважението си към него или към празника му.
-Не са ли им достатъчни нашите молитви на боговете, че имат нужда и от жертви?
Платон, в „Ефтифрон” от неговите „Диалози”, описва, че хората общуват с боговете предимно по два начина – молитва и жертвоприношение, като „жертвоприношение означава да се принесе дар на боговете, а молитва да се иска нещо от тях”. Ако някой неспирно иска различни неща от вас, без да предлага нищо в замяна, дали ще му дадете желаното от него?
-Защо трябва да се жертва нещо от природата, за да го дадеш на боговете?
Нима не е същото, когато подаряваме подаръци – цветята са най-разпространени сред подаръците, че дори са и просто допълнение към самия подарък. Ей така, просто за разкош! Много разпространено е и подаряването на животни – в 70% от случаите животното бива върнато, пуснато да си ходи, или просто загива, защото получателят всъщност не го иска. Не виждам къде е проблема да дадем нещо на Висшата сила, при положение, че без да се замисляме го даваме на всеки смъртен, защото „така е прието”.
-Защо трябва да колим животни за боговете?
Заколването на животно, или т.нар. кръвна жертва действително е било практикувано в античността. Но трябва да се наблегне на факта, че това НЕ е бил единственият вариант. Както споменах по-горе, най-често като жертва за боговете се даряват неща като плодове, семена, хляб, мляко, вино, вода, мед и благовония – безкръвни жертви. Като този тип жертвоприношение се е считало за по-угодно на боговете. Колкото до кръвната жертва, тя и до днес се е запазила в българските традиции – курбанът, или коленето на животно за нечие здраве, което в България се практикува и от християни и от мюсюлмани. При тези жертвоприношения месото отива на трапезата, а кокалите, кръвта и другите остатъци се заравят. Интересно описание на това, какво точно се принася в дар на боговете от животното, може да се намери в произведението „Прикования Прометей” на Есхил.
-Къде мога да оставям дарове?
В нашите градски условия – предимно на олтара си. Ако нямате олтар, то остава по-истинския вариант – на светилища, на чисти места, до дървета, големи и внушителни скали и т.н. Но най-вече на място, на което не се тъпче – тоест там, където няма да минават хора и животни.
-Как да избера какво да дам в дар?
Принципно видът на даровете зависи най-вече от това, на какво божество се принасят. Например ако ще правим дар от плодове на Дионис е добре да даряваме грозде или смокини, ако ще даряваме цветя на Деметра по-добре е да са макове, т.е. според божеството и неговите особености се подбира и дарът. Ето защо преди да пристъпим към жертвоприношения е редно да направим хубаво проучване на кое божество какво му е угодно. Има доста антични източници, в които са се запазили подобни знания. Принципно жертвите се подбират и по някакъв външен признак, знак, с който сякаш сами казват, че са желани от боговете, но при всички случаи те са здрави и хубави. Например традиционно първите плодове и първия житен клас се посвещават на боговете, тъй като се считат за най-добри.
-Какво да правя с вече положените на олтара дарове?
Много хора не се замислят за това, докато не дойде моментът, в който вече не може да държите даровете на олтара, например изсъхнали цветя или плодове. След като прецените, че вече не са нужни на олтара ви следва да ги оставите някъде, където не се тъпче – в корените на някое дърво, до някоя ограда, някъде в парка. Същото се отнася и за изливането на течностите вода, вино, мляко и др.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Преди да бъде публикуван Вашият коментар трябва да бъде одобрен от администратор.