Ритуалното измиване

Тези от вас, които вече са прочели няколко книги на окултна тематика и са навлезли по-навътре в тази материя, вероятно неведнъж са се сблъсквали с понятия като „ритуална баня”, „ритуална чистота”, „обредно измиване” и т.н. Забелязала съм обаче, че рядко хората имат ясна представа за това, какво представлява ритуалната баня. Най-често тя е възприемана като обикновена баня, към която обаче са добавени благовония, соли за вана, свещи и розови листенца. Това, въпреки че съдържа доза истина, малко се отдалечава от самата идея на обредното измиване, която е да се измием, да се пречистим физически и духовно от всичко нечисто и така да навлезем в обредното пространство. В много религиозни системи и вярвания, да не кажа във всичките, съществува представата за подобно ритуалното измиване.

В индуизма например, особено важна роля играе измиването на цялото тяло, особено в реки, считани за свещени, като например река Ганг. Вярва се, че подобен вид пречистване трябва да се извършва преди всеки празник, както и след смърт на близки и роднини, за да се запази ритуалната чистота. Интересно е да се отбележи, че въпреки замърсяването на водата в съвремието, в представите на индуистите тя не е загубила, нито намалила силата си да пречиства обредно тялото.

Вероятно най-популярната в България форма на ритуално измиване е тази, практикувана в исляма. Както предполагам ви е известно, мюсюлманите се мият преди всяка молитва и именно заради това в джамиите има специални фонтани. Изискване за обредно измиване има и към жените след като приключи месечният им цикъл; към мъртвец, с изключение на тези, умрели в битка; след сексуална активност. Всъщност тази религия е широко известна със своите изисквания към чистотата. Най-често самото пречистване представлява измиване на цялото тяло или определени части на тялото, но има и алтернатива на измиването с вода. Наричат го „сухо измиване” и при него пречистването става с чист пясък или пръст. Използва се в случаи, когато наоколо няма вода или пък поклонникът страда от някаква болест, която би се задълбочила от употребата на вода.

В християнството изискването за ритуална чистота личи най-ясно в познатият на всички обред Кръщение. Предполагам всички сте забелязали, че почти пред всяка църква, и особено пред по-старите, има чешма. Измиването, преди влизане в храма при християните, което в миналото е било доста по-разпространено, можем да свържем с ритуалното потапяне във вода, характерно за юдаизма, където за това има цели помещения - бани, наречени “mikveh”. В католическите църкви пречистването се извършва символично като поклонниците топват пръстите си в специални съдове със светена вода.

Тези съдове, между другото не са творение на християнството, а съществуват още от дълбока древност именно с тази пречистваща цел. От различни исторически източници е известно, че пред храмовете в древния свят е имало място, където поклонниците да се измият, преди да влезнат. Чистотата на тялото и духа се е асоциирала с чистотата на мислите и на съзнанието, които са задължително изискване за контакт с божеството.

Ритуалното измиване може да има различна форма, според духовния път, който следвате. Най-общо, то представлява просто поливане на цялото тяло (или на части от него) с вода, с ясното съзнание за това, което целим – пречистване от всичко нечисто във физически и в духовен план. В някои неопаганистични течения, към ритуалната баня се добавят множество допълнителни „екстри” – благовонни масла, свещи, билки, соли, които целят да засилят ефекта й. Лично за мен, това представлява по-скоро релаксация, където фокусът неправилно се пренася върху самото измиване, а не върху ритуала, който следва.