Света Анна, майката на Дева Мария, била най-малката дъщеря на свещеник Натан от Витлеем, от Левиевото коляно. Неин съпруг бил свети Йоаким (9 септември), родом от Галилея. Света Анна дълго време била неплодна и това много я измъчвало, тъй като сред израилския народ безплодието се смятало за Божие наказание. След 20 години, през които двамата съпрузи се молели горещо на Бога, ангел Господен им обявил, че ще им се роди дъщеря, чрез която ще дойде благословението на целия човешки род. Преданието разказва, че докато Йоаким не бил у дома, на всеки от съпрузите поотделно се явил ангел, който им казал, че Анна, която вече била на възраст, щяла да зачене. И двамата се затичали да се намерят и да разкажат на другия за божественото видение. Случайно се срещнали по пътя към Йерусалимския храм. Най-популярните икони на светото семейство го изобразяват в топла съпружеска прегръдка.
Разбира се, както вече видяхме и при други светци и техните празници, в представите на българския народ нещата стоят малко по-различно. Култът на св. Анна е най-силно изявен в Западна България и в отделни райони на Южна България. Нейният празник пред декември се намира в период от годината, който е считан за преходен от есен към зима. Ето защо именно деня на Св. Анна е особено подходящ за извършването на толкова много гадания за бъдещето, за женитба и т.н. Момите „засяват” житни зърна в гърне с вода или топят клонки от ябълка или вишна. Вярва се, че ако до Сурваки (Нова година) житото поникне или клонките се разлистят, това е знак, че момата ще се омъжи през идната година. В народния култ виждаме и отражение на християнската представа за светицата като майка на Св, Богородица. Св. Анна се приема за покровителка на брака, семейството, родилките и бременните жени. Поради тази причина празника й се чества най-вече от жените, които спазват редица забрани на този ден. Млади жени и бременни не трябва да работят на 9 декември, за да раждат по-лесно. Гадае се и за пола на децата по първия гост, който дойде в къщата. В Търновско съществува вярването, че майките не трябва да работят, за да не се разболяват децата им. Забранява се работа с вълна, за да се раждат живи, а на места женски, агънца, за да не окуцяват домашните животни, и не се тъкат черги, за да не нападат вълци стадата и овчарите. В Михайловградско се смята, че Св. Анна „затваря” Вълчите празници, наричани още Мратници!
Интересно е да се отбележи, че отделно от своя образ на майка и покровителка на родилките, брака и майчинството като цяло, Св. Анна е считана и за покровителка на магьосниците. Вярва се, че на този ден те свалят месечината от небето и я издояват, за да увеличат млякото на своя добитък. Правят се и множество магии за обиране на чуждото плодородие, включително и за открадване по магически начин, на способността на кокошките да снасят. Това става, като магьосницата открадне трески от чужд дръвник и ги сложи в храната им. Ето защо, също така, се извършват и т.нар. предпазни магии. Стопаните мажат виметата на кравите с чесън или слагат при кошарите човешки екскременти. Пред всяка врата на къщата се пали купчина говежди тор – вярва се, че пушекът гони злите сили надалеч. А девойки се събират вкъщи да бранят посевите от магии. Вечерта слагат под печката жито и сол, а на другата сутрин захранват със солта домашните животни и вярват, че ще ги предпазат. На места денят се смята за лош и опасен и дори е определян като празник на самодивите.
На този ден имен ден празнуват Анна, Ана,Ани, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел,Яна.
Източници:
"Българска митология, Енциклопедичен речник", съст. А. Стойнев
Статия за Св. Анна в Православие.бг
Статия в Уикипедия
Чаках тази статия най вече заради частта с магьосниците. :)
ОтговорИзтриванеСтига да има желание, човек може много да задълбае в тази насока! :)
ОтговорИзтриване