Значението на нейното название е неясно, като има теория, представена от Стефан Кирке (Stephen Quirke) е, че то означава „Тази от съда с благовония”. В историческата наука е възприето названието Бастет, макар че второто „т” в египетския език, което е било знак за женски род, обикновено не се е произнасяло в наименованието „bastt”. Въпреки, че сме свикнали да наричаме тази богиня Бастет или Баст, нейното име на египетски е звучало по-скоро като „obest” или „ubesti” на езика на египтяните.
Данни за съществуването на Бастет започват да се появяват някъде около 3 хил. пр.н.е., като по това време тя е представяна като страховита лъвица или жена с глава на лъвица. Считала се е за богиня пазителка на Долен Египет, където е бил разпространен култът към нея. Тя била местно божество, като центърът на нейното почитане е бил градът Бубастис (днешен Тел Баста). Именно там бил разположен и величественият храм на богинята, за който гръцкият историк Херодот дава сведения:
„А светилището изглежда по следния начин. Освен входа, останалата част е остров, защото от Нил идват два канала, които не се смесват, ами стигат поотделно чак до входа на светилището, като единият го заобикаля от едната страна, другият от другата, като от всяка страна ширината им е от сто стъпки и са засенчени от дървета. Височината на пропилеите е десет оргии и са украсени с фигури от по шест лакти, достойни за споменаване. Светилището е в средата на града и се вижда отвсякъде, отгоре надолу; защото градът е наддал на височина заради насипите, а светилището не е мърдано оттам, където е било направено отначало, и затова се вижда. Заобикаля го каменна ограда с гравирани фигури; вътре има горичка от огромни дървета, посадени около голям храм, в който е статуята; дължината и ширината на светилището от всяка страна е един стадий. Пред входа има път, застлан с камък, дълъг около три стадия, който минава през пазара на изток, а ширината му е около четири плетъра; от двете страни на пътя растат дървета, високи до небето; пътят води до светилището на Хермес. Та такова е това светилище.”
Херодот, „История”, книга 2, 138, Превод от старогръцки: Петьо Ангелов
Бастет е вярвана освен като богиня пазителка и покровителка на Долен Египет и като богиня на плодородието. Жените в Египет, които са искали да измолят рожба от богинята, са носили амулети с нейни изображения, където е заобиколена от котенца – колкото деца желае жената, толкова котенца са се изобразявали около Бастет. Ролята и като покровителстваща плодородието и раждането вероятно е и причина по-късно гърците да я смятат за проявление на Артемида и да я приравняват с нея.
Бастет претърпява трансформация, като от богиня-лъвица се превръща в богиня-котка. Всеизвестната почит към котките в Древен Египет е съвсем логично оправдана – тези животни са били особено ценни при борба с вредителите, които са застрашавали изключително ценните запаси с храна. Учените Търнър и Бейтсън изчисляват тази трансформация на Бастет към периода около 945-715 г. пр.н.е., като превъзхождащата роля на богиня-лъвица остава при Секмет.
Бастет преминава и през още една трансформация. Първоначално тя е смятана за соларно божество и дори е наричана Богинята на Пламъка или Окото на Ра, заради приписваната й роля на пазителка на също така соларния бог Ра. Но поради факта, че със слънцето се свързва образа на лъвицата, а този на котката по-скоро с луната, както и заради това, че Херодот я приравнява с гръцката Артемида, по времето на гръцката окупация на Древен Египет Бастет започва да се възприема като лунна богиня, въпреки че не е.
Поради характера на египетските вярвания, Бастет бива сливана с образите на други богини, като Уаджет, Хатор, а една легенда я описва като душата на Изида. Това, разбира се, води до неминуеми обърквания, ето защо всеки, който иска да научи малко повече за тази богиня, трябва доста да внимава при подбирането на източниците си.
Празникът на Бастет, според думите на Херодот, бил най-големият в Древен Египет и е имал оргиастичен характер:
„Плават заедно мъже и жени, голям брой от едните и другите във всяка лодка; някои от жените имат кастанети и тракат с тях, а някои от мъжете свирят на флейта по време на цялото плаване, докато другите жени и мъже пеят и пляскат с ръце. След като, плавайки, стигнат срещу някой друг град, приближават лодката до брега и правят следното: някои от жените правят това, което вече казах, а други се присмиват с викове на жените в този град, трети танцуват, четвърти се изправят и повдигат дрехите си; правят това във всеки град покрай реката. След като пристигнат в Бубастис, празнуват с принасяне на много жертви и по време на този празник използват повече гроздово вино, отколкото през цялата останала година. Както казват местните, там се събират и до седемстотин хиляди души, мъже и жени, без да броим децата.”
Херодот, „История”, книга 2, 60, Превод от старогръцки: Петьо Ангелов
Източници:
Митологията в Древен Египет (en)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Преди да бъде публикуван Вашият коментар трябва да бъде одобрен от администратор.