вторник, 10 март 2015 г.

Дали да кажа на родителите си с какво се занимавам?

Не е тайна, че повечето от хората, които се интересуват от уика, езичество или магия са в тийнейджърската възраст. Поради това, един от най-честите въпроси, който получавам от вас е "Дали да кажа на родителите си с какво се занимавам?" И аз винаги ги съветвам едно и също нещо - в никакъв случай не лъжете родителите си!

Те са в правото си.

Колкото и да е неприятно, именно родителите ви са тези, които са отговорни за вас. Няма да изтъквам възрастта от 18 години и пълнолетието, защото тук не става въпрос за закони. Мама и татко ще продължават да са загрижени за вас, дори когато станете на 43 години. По-важно е, че тези хора са ви отгледали. Знам, че звучи банално, но един ден, живот и здраве, когато имате собствени деца, ще разберете, че зад тази баналност стои само истина. Отглеждането на дете не е лесна работа. Ето защо родителите ви са в правото си да са загрижени за вашето психическо и физическо здраве, и е нормално да се притесняват за вас, когато правите нещо, което те не разбират.

Говорете с родителите си.

Най-доброто решение, което можете да вземете е да се опитате да говорите с родителите си. Но както те ще трябва да седнат и да ви изслушат, така е добре да се приготвите и вие да направите същото. Защото колкото и да е обширен един разговор, то няма да има смисъл от него, ако и двете страни не са готови да се изслушват взаимно.

Обяснете им за какво става дума

В повечето случаи родителите ви се притесняват, че се занимавате с уика, езичество или изобщо езотерика, поради няколко основни причини:

1. Нямат представа, какво означава това
2. Смятат, че сте в някакъв вид опасна секта
3. Езичеството/магията противоречи на техните собствени религиозни възгледи

При всички положения - обяснете им в какво точно вярвате и какво точно правите. Обяснете им, че сами сте взели това решение, водени от собствените си чувства и разум, а не сте били "примамени" и "излъгани" от някой друг. Добре е, преди да седнете да обсъждате тази тема да направите един списък, за да не се оплетете, докато стресирано обяснявате на мама и татко кои и какво са Богинята и Богът. Също така добре е да избягвате гръмки (и често не-чак-толкова-верни) определения от типа на "Аз съм вещица." Уверявам ви, че ако кажете "Аз почитам божественото в природата" ще звучите много, много по-адекватно. Обяснете им, че няма да пиете кръвта на новородени деца и да правите отвари от вътрешностите на влечуги, а по-скоро ще палите свещи и благовония, за да отбелязвате циклите в природата, като смяна на сезоните и различните фази на луната.

Но не мислете, че само вашите родители ще са тези, които трябва да проявяват търпение! Вие също трябва да положите усилия, за да им обясните правилно и без излишна драматичност за какво става въпрос. Можете дори да им дадете да прочетат някоя от вашите книги или да им цитирате ваши любими части от тях. Помнете - ако родителите ви знаят с какво се занимавате, вероятността да спрат да ви "досаждат" е огромна!


Но какво да правя, ако родителите ми все пак ми забранят да се занимавам с езичество/магия?

Дори да ви забранят да се занимавате с езически практики или магия, вашите родители отново са в правото си. И тук ще трябва да направите компромис и да се съобразите с тях. Не казвам, че по тяхна воля трябва да загърбите убежденията си. Просто трябва да проявите уважение към хората, които са ви отгледали и да се съобразите с желанието им, докато живеете под един покрив. А и има достатъчно неща, които можете да правите, за да се движите напред по своя духовен път, които не включват изпълнението на сложни ритуали и създаването на огромен олтар.

Но какво ви остава тогава? Четете. Никой не може да ви спре да четете за фолклор, етнология или ботаника например. Така можете да се запознаете с различните митологии, които са незаменим източник на информация за древните божества; да разучите различните скъпоценни камъни и минерали, техния произход и употреба; да научите лечебните билки и растения и тяхното приложение в народната медицина; а защо не и да се запознаете с историята на религиите. Всичко това, уверявам ви, са нелеки задачи, с които така или иначе ще се сблъскате по своя духовен път. Но съветът ми е - не лъжете родителите си! Никога няма да израстнете духовно или да намерите единство с боговете, ако градите своя опит върху лъжи. Уважението към земните родители е базата, върху която изграждаме уважението към божествените.

Ами ако кажат "да"?

Напълно възможно е родителите ви да се съгласят да продължите вашите търсения в сферата на езотериката. Ако това стане, бъдете благодарни и уважавайте техните изисквания. Така например единствената забележка, която получих от баща ми бе да не оставям свещите на олтара ми да горят, докато не съм в стаята. На вас може да ви кажат да не палите благовония или да не държите книгите си на видно място. При всички положения - съобразете се! Така не само ще оправдаете тяхното доверие, но също така ще изразите и признателността си.

В заключение

Има всякакви родители - някои са по-широко скроени и нямат нищо против детето им да търси необезпокоявано своя истински духовен път; други пък са силно религиозни и всякакъв помен за прекрачването на границите на тяхната религия от детето им ги ужасява. Преценете от кой тип са вашите родители и съобразете с това своите действия. Но моят съвет е - при всички положения - не лъжете родителите си и докато живеете под един покрив с тях, стремете се да се съобразявате с желанията им.

По материали от: http://paganwiccan.about.com/od/faq/f/parents.htm

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Преди да бъде публикуван Вашият коментар трябва да бъде одобрен от администратор.