неделя, 8 януари 2012 г.

Бабинден

Днес е Бабинден! Един от най-хубавите български празници, който, за съжаление, е останал някак назад в богатия празничен календар на българина и не се чества така масово и празнично, както би трябвало. Причина за това е главно отмирането на традицията жените да бъдат израждани от опитна възрастна жена, а предпочитат да раждат в болници, а така Бабинден остава практически без своята основна фигура – мъдрата и опитна баба-акушерка. Тук искам само да вметна, че практиката за раждане в собствения дом е много разпространена на запад, и има тенденция да се развива и в нашата страна, така че можем да очакваме едно своеобразно възраждане на този толкова древен празник, почитащ появата на живота.

Но какво представлява всъщност Бабинден?

Това е празник, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, както и на младите булки и невести, които са раждали. Също така се празнува и за здравето на малките деца, за да не боледуват от бабици (стомашно разстройство). Празничната обредност е изцяло женска и мъже не се допускат. Нещо повече мъжете се крият вкъщи, защото, щом излезлите на мегдана развеселени жени видят мъж, хващат го и започват да го разсъбличат или пълнят гащите му с камъни. Интересно е да се отбележи, че в недалечното минало това е бил единствения ден, в който на жените се разрешавало да пият в кръчмата.

Обредите, свързани с Бабинден, започват още преди изгрев слънце, когато бабата-акушерка посещава домовете на онези невести, на които е помогнала при раждане през изминалата година. Тя носи китка от здравец, вързана с червен конец, мед, масло, просо и червена вълна. Окъпва бебетата и намазва челата им с масло и мед, благославяйки ги да бъдат здрави, силни и дълголетни. Вълната поставя върху главите на момиченцата и върху бузите на момченцата, за да им пораснат дълги съответно косите и брадите. С китката бабата поръсва булките и момите против уроки и за да раждат леко. По време на посещенията си при жените, бабата кани тържествено всички на обяд в дома си.

Непосредствено след това, пак рано сутринта, ролите се сменят и майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун, нова кърпа, китка и пари и се отправят към дома на бабата, за да й "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва на чисто място - под плодно дърво в градината, върху дръвника, до трендафил. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите, за да са плодовити и лесно да раждат, или пък ги изтърсва високо над главата си, за да растат децата високи. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича:

"Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!"

След обредното поливане, жените закичват бабата с китките, даряват я с другите неща, които са донесли. След това всички сядат на празничната трапеза.

Преди гощавката бабата прекадява трапезата и благославя:

„Тая година, които са родили, догодина да повторят, пълните да са изпразнят, правните да са напълнят. Амин!"

А жените загребват с длани от целебния дим към себе си, за да заченат идващата година и да родят по-лесно. Самата празнична трапеза включва задължително варена кокошка, млин (баница) и обреден хляб, както и алкохол – вино и ракия. Бабата разчупва обредния хляб и раздава на всяка къшей, по който гадаят какво дете ще добие -краищник за момче и средица за момиче. Въпреки, че празникът е изцяло женски, по време на трапезата могат да присъстват мъже – музикантите гъдулар и гайдар. По време на яденето жените са весели и шумни, често се разказват цинични случки, съпроводени със също толкова цинични песни. Разиграват се и сценки с еротични мотиви. Окичена с наниз от червени люти чушки, традиционно свързвани с мъжкото оплодително начало, бабата е в центъра на веселата компания. По време на празничния обяд тя кади с керемида жените под полите, за да могат да раждат повече деца.

Първоначално на трапезата сядат само жени, но късно следобяд към тях се присъединяват и мъжете, въпреки, че продължават да бъдат обект на шеги и закачки от страна на жените, които им свалят калпаците, развързват им поясите и им смъкват гащите. За да бъдат оставени на мира, мъжете трябва да заплатят на бабата с пари.

Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош, който мъжете носят. Интересно е да се отбележи, че понякога в шествието участват и маскирани персонажи – жени, облечени като мъже. Разбира се, празникът завършва с обредно хоро на мегдана.

Бабинден е един напълно езически празник, съхранил се до наши дни. Лесно могат да се открият сходства дори с антични женски обреди, ако се направи съпоставка. Обредното измиване и на децата и на бабата, недопускането на мъже до обредността, празничната трапеза с оргаистичните елементи, маскирането, цветните кодове са все елементи, които са ни познати от древните мистерии. Бабинден е празник, който чества раждането и съответно самия живот, ето защо се е запазил в толкова ясна форма през вековете. Наше задължение е да го запазим и за бъдещите поколения!

Източници:

"Българска митология, Енциклопедичен речник", съст. А. Стойнев

Бабинден в Уикипедия

Какви са обичаите на Бабин ден (8 януари)

8 януари - Бабинден


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Преди да бъде публикуван Вашият коментар трябва да бъде одобрен от администратор.