Еньовден

Днес е Еньовден!

На този ден православната църква отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител, докато в народните представи този празник е свързан с Лятното слънцестоене – най-дългият ден в годината и начало на астрономическото лято. Ето защо в основата на празника стои култът към Слънцето. На Еньовден слънцето „трепти”, „играе” преди изгрев, а после се къпе във водоемите, след което се отърсва и така водата и особено росата добиват магическа сила. За това преди изгрев слънце на Еньовден хората се къпят или се въргалят в росата – за здраве! На този ден също се гадае за това дали ще бъдем здрави през идната година – застава се при изгрев слънце и се поглежда през рамо – който види сянката си цяла - ще бъде здрав, ако сянката не е цяла - ще боледува. След като Слънцето се измие се вярва, че то поема пътя към зимата, което отразява това, че след Лятното слънцестоене денят започва да намалява. В християнизираният вариант на тази представа виждаме свети Еньо, който „започва да кърпи кожуха си и се стяга за зима”, „облича кожуха и отива да донесе зима”.

На този ден в южнобългарските тракийски райони (Пловдивско, Старозагорско, Бургаско, Родопската област, Странджа, Сакар) и сред тракийските преселници в североизточна България, Добруджа, Бесарабия, Южна Русия (виж „Българска митология – енциклопедичен речник”, съст. Стойнев, А.) се извършва и обичаят Еньова буля. В него взимат участие само момите. Те избират едно малко момиче до 5 години, което трябва да е сираче, изтърсак, дете от първо венчило на живи родители или болнаво дете. Обличат го в празнична премяна, в която задължително има части от булчинско облекло, в това число червено було за главата. Това момиче става Еньова буля, закичена с венец от билки и със стръкове зеленина в ръцете си. Еньовата буля играе основна роля при обхождането на селото и прочутото напяване на китки.

При обхождането на селото, което става на самия Еньовден, Еньовата буля се носи на ръце от другите моми и не й се позволява да стъпва на земята. Тя размахва ръцете си, в които държи стръкове зеленина, а момите пеят песни за плодородие или женитба. На места към Еньовата буля се задават въпроси, отнасящи се към бъдещата реколта и случайните отговори, които тя дава се приемат като предсказания. След като са обиколили цялото село, момите отиват при котела с китки, който са приготвили предната вечер.

А това става по този начин - всяка мома прави китка, върху която е поставила определен белег – пръстен, конче и т.н., за да може да си я познае на другия ден. Китките на всички моми се поставят в котел с мълчана вода, който се покрива с червена кърпа (или мъжка риза) и се оставя да пренощува под звездите и под трендафил.

На другия ден, след като са обиколили селото, момите водят Еньовата буля при котела с китките, за да извърши гадание за женитба. Тя ги вади една по една, като на всяка момите припяват кратки песни , по чието съдържание се определя за кого ще се омъжи тази, на която е китката. Самите припевки са от този вид:

- Черни ботуши на кон яздят. (Търговец)

- Синьо небо, ясна звезда. (Хубавец)

- Честа круша столовата. (С много братя)

- Дребно просо през плет пресипва. (Съсед)

- Желта дуля презреяла, само гледа де да капне. (Стар ерген)

На този ден се извършват и различни магии, които са свързани най-вече с обиране на плодородието от чужда нива или добитък. Вярва се, че магьосницата отива на чуждата нива, съблича се гола и търкаляйки се в росата обира плодородието. Или че след като се съблече гола, всички стръкове й се покланят, а изправен остава само „царят на нивата”. Взимайки него, тя взима и плодородието на самата нива.

В народните представи Еньовден е особено силно свързан и с билките. Вярва се, че на този ден, преди изгрев слънце билките са най-лековити, тъй като са събрали цялата сила на слънцето. Това се прави със специален обред, който цели да откупи билките от техните повелителки - самодивите. След като брането на билки е приключило, те се струпват в селото на едно място. Около тях бабите играят сключено хоро в пълно мълчание, чак след това те правят от билките венец, през който всички се провират за здраве. Тук трябва да спомена, че брането на билки се извършва без да се скубят корените им. Стръковете се режат, но не с железен инструмент, за да може и другата година отново да поникнат. Наше задължение е да съхраняваме природата!

Желая на всички ви приятно изкарване на най-слънчевия празник!