"Мас от малки деца - кипнете я във вода в меден съд, като запазите най-гъстото от онова, което остане на дъното; тези жени я слагат настрани и я държат, докато им се предостави сгода да я употребят. После прибавете див магданоз, самакитка, клонче от топола, планински магданоз, пак самакитка, листа от топола и сажди."
Средновековна магична рецепта [1]
Това е само една от многото рецепти за приготвянето на прословутия "вещерски мехлем" или наричан още "мехлем за летене", с чиято помощ се е вярвало, че вещиците придобиват способността си да прелитат разстоянието от своя дом до мястото, където се провеждал техният Сабат. Разбира се, от позицията на хора, живеещи в XXI век, не трябва да приемаme подобни определения буквално. За сега човешкото познание не е достигнало до такива висини, че само с нанасянето на билков мехлем върху тялото хората да могат физически да летят.
От къде научаваме за "вещерския мехлем" и каква е неговата история?
Преди да се впусна в описания на различни рецепти, трябва да отбележа, че е възможно това прословуто мазило изобщо да не е съществувало. Първите писмени сведения за неговата употреба са от 1456 година, когато баварският лекар Йоханес Хартлиб написва книга, посветена на "всички забранени изкуства, суеверия и магии". По това време, XV-XVI век, сред буржоазията и благородниците на Европа окултизмът претърпява своеобразно възраждане. Но именно през първата половина на XV век започват и гоненията на вещици - първоначално в югоизточна Франция и западна Швейцария, които по това време са съответно Бургундско и Савойско херцогство. Също така повечето рецепти за "вещерски мехлем" достигат до нас благодарение на християнски автори, чиято цел е да дискредитират това, което се прокламира като вещерство, като нещо отблъскващо, ужасяващо и грозно. Предполага се, че съставки като "кръв от прилеп" и най-вече "мас от некръстено пеленаче" са именно проявление на подобни опити.
Много нео-паганисти се опитват да направят историята на "вещерския мехлем" дори още по-древна, като го свързват с описанията на различни видове магически мехлеми от античната литература. Особено много се цитира това на Апулей от "Златното магаре", тъй като там също става въпрос за чудодейна смес, която осигурява способност за летене:
"Един ден Фотида, крайно развълнувана, изтича при мене и ми съобщи, че нейната господарка, на която дотогава не помогнало нищо в любовта, щяла да се превърне в птица и да отлети така при обекта на своята любов. Затова да се приготвя предпазливо за наблюдение на това голямо събитие. И вече около първата нощна стража тя ме заведе с боязлива и тиха стъпка до оная горна стаичка и ме нагласи да наблюдавам през някаква цепнатина на вратата това, което се извърши по следния начин:
Най-напред Памфила съблича всичките си дрехи и тогава вади от някакво сандъче много бурканчета; на едно от тях маха капачето и взема от него мехлем, който дълго разтрива на дланите си, с него после се намазва цялата, от краищата на ноктите чак до върха на косите, дълго шепне нещо на лампата и размахва в трептящо движение своите ръце. Докато те потрепват леко, израства й мека перушина, развиват се и твърди пера, носът й се втвърдява в изкривен клюн, ноктите й се изкривяват. Памфила се превръща в бухал. Тогава тя издава печален крясък и подскача малко от земята, за да изпита себе си, след това се вдига нависоко и размахала криле, излита навън."[2]
Някои дори отиват още по-далеч, като се опитват да свържат изобщо употребата на растения съдържащи алкалоиди в миналото с "вещерски" практики. Това е твърде преувеличено, но също така е лишено от каквито и да било реални доказателства.
Но все пак, ще възразят повечето от вас, би трябвало да има и доза истина дори в пресилените писания на средновековните автори и художествените сведения на техните антични предшественици. Разбира се, употребата на психоактивни вещества е позната още от най-ранните етапи на човешката история. Античните източници ясно показват, че използването на билкови мехлеми за магически цели не е било нещо необичайно. Може да се предполага, че през Средновековието употребата и притежаването на лечебни мазила, които наистина са на основата на достъпната за всички животинска мас, е било демонизирано, за да удовлетвори нуждите на зараждащата се пропаганда срещу "вещици". Но да се търси паралел или дори някаква наследственост между описаните в древните антични творби мазила и "вещерския мехлем" само защото имат в състава си сходни растения е като да се твърди, че обредните хлябове в древния Рим са преки предшественици на торта "Сахер", само защото и в двете има брашно.
Какво точно е представлявал и как е действал "вещерският мехлем"?
Ако оставим настрана злокобните и почти легендарни съставки, като мас от малки деца, повечето рецепти за "вещерски мехлем" се състоят от две неща - мазнина за основа и растения, от които да се извлекат активните съставки. Най-често тези растения са:
Лудо биле (Atropa belladonna)
Татул (Datura stramonium)
Черен блян (Hyoscyamus niger)
Мандрагора (Mandragora officinarum)
Самакитка (Aconitum spp.)
Бучиниш (Conium maculatum)
Общото между всички тях е, че имат в състава си различни алкалоиди, като особено внимание можем да обърнем на един - атропин. В малки дози, освен че има лечебни свойства той предизвиква и делириум, но в по-големи може да доведе и до смърт. Употребата на подобни отровни растения в мехлема е именно това, което предизвиква и "летенето". При досега си с кожата, алкалоидите в традиционно използваните за направата на "вещерски мехлем" билки активират епифизната жлеза, увеличава се нивото на мелатонин, като това води до състояние подобно на сън. Този, който е използвал мехлема изпада в нещо като транс и може да получи видения за това как лети над градове, гори и поля, докато все още е буден. Много от съвременните привърженици на "вещерския мехлем" обаче твърдят, че става въпрос не толкова за илюзия, колкото за истинска проява на астрална проекция, подпомогната от халюциногените. Според мен това твърдение е малко противоречиво, тъй като винаги ми се е струвало, че единствения сигурен резултат от използването на халюциногени за влизане в състояние на астрална проекция е, че никога не можете да разберете дали изобщо сте постигнали желания резултат или просто сте останали с впечатлението, че това се е случило.
Има ли вариации на "вещерския мехлем"?
В общи линии рецептите, които са документирани с десетки, следват споменатия модел - мазнина за основа и различни билки. Но със засилването на интереса към старите практики в средата на XX в. постепенно се появяват и рецепти за "безопасен мехлем за летене", т.е. такъв, който не съдържа никакви отровни съставки, които биха могли да ви убият, ако решите да си пробвате късмета като средновековна вещица. Един вид "безалкохолната бира" на мехлемите за летене, което прави подобни рецепти просто занимателни и любопитни, но реално погледнато безсмислени.
Обещах ви, че ще изброя и няколко рецепти. Първо нека се запознаем с две оригинални рецепти от Средновековието. Ще ви направи впечатление, че те съвсем не са точни - липсват всякакви грамажи, а много от наименованията на растенията са или неясни, или прекалено общи.
"За такива пътувания, както мъжете така и жените, а именно вещиците, използват мехлем наречен "unguentum pharelis". Те го приготвят от седем растения и откъсват всяко растение на деня, който се свързва с него. Така в неделя берат солсеквиум [3], в понеделник лунария, във вторник върбинка, в сряда меркулиарис, в четвъртък центрантус, в петък венерини коси. От това те правят мехлем като добавят кръв от птици и мас от животни, чиито имена аз няма да напиша, така че никой да не се разгневи от това. Тогава, когато поискат, те го разпръскват на пейки или столове, гребла или ръжени и летят върху тях. Това е истинска некромансия и е строго забранена." [4]
"Като варят детска мас в меден съд, те се отървават от водата, сгъстявайки това, което е останало. Тогава те го запазват и след това го варят отново преди употреба. С това те смесват целина, самакитка, тополови листа и сажди или сладък корен, блатен аир, очиболец [5], кръв от прилеп, лудо биле и мазнина. После намазват всички части на тялото, като първо ги трият, за да станат червени и топли и за да омекотят това, което се е стегнало заради студа. Когато плътта се е успокоила и порите са се отворили, те добавят маста (или мазнината, която я заменя)."
Добре е да се запознаем и с "безопасните", съвременни рецепти, които в общи линии биват два вида - мазнина с етерични масла или класическото мазнина с билки. Тук вече имате и точните мерки, но моят съвет е да не се изкушавате да ги изпробвате - приятен аромат можете да получите и от вашия съвсем обикновен крем за лице или парфюм.
"Нетоксичен летящ мехлем
2 капки масло от сандалово дърво
1 капка масло от жасмин
1 капка масло от бензое
1 капка масло от сушена кора от мушкатов орех
Добавете маслата към пчелен восък или маслена основа. Намажете тялото, преди да предприемете опит за астрална проекция."
"Вещерски мехлем за летене
1/4 чаша свинска мас
1/2 ч.л. карамфилово масло
1 ч.л. сажди от комина
1/4 ч.л. изсушен очиболец
1/4 ч.л. изсушен див пелин
1/4 ч.л. изсушен магарешки бодил
1/4 ч.л. изсушена върбинка
1/2 ч.л. тинктура от бензое
С помощта на хаванче стрийте изсушените билки почти на прах. Загрейте маста в малък котел или тенджера докато се разтопи напълно. Добавете билките, маслото от карамфил и саждите към основата от мас и разбъркайте добре. Добавете тинктура от бензое като естествен консервант, разбъркайте по посока на часовниковата стрелка и оставете сместа да ври около десет минути.
Прецедете я през тензух в малък съд, устойчив на топлина, и оставете да изстине. Съхранявайте в хладилник, докато стане готова за употреба.
По време на нощ с пълнолуние, намажете слепоочията и третото си око с малко количество от мехлема преди да се впуснете в астрална проекция или магия за сънища."
ВНИМАНИЕ!!! Посочените рецепти и билкови съставки са споменати само с информативна цел. Използването им без предварителна консултация с компетентно медицинско лице може да доведе до сериозни здравословни проблеми и дори до смърт! В никакъв случай не се опитвайте да експериментирате с отровни или халюциногенни растения под каквато и да е форма!
Едва ли някога ще разберем дали действително средновековните вещици са използвали "вещерски мехлем", за да получават видения, свързани с техните духовни практики и вярвания или просто са били знахарки, притежаващи задълбочени познания за направата на лечебни билкови мазила. Както с всяко друго нещо, съвсем възможно е истината да е някъде по средата. За мен "вещерския мехлем" следва да запази легендарния си статут, а не да бъде част от инвентара на съвременния практикуващ. Разбира се, историческите сведения за него са безкрайно интересни и учените не би трябвало да ги подминават, но съм на мнение, че експериментирането с отровни растения, а още повече прилагането им без лекарски контрол върху тялото, трябва да си остане в Средновековието.
От къде научаваме за "вещерския мехлем" и каква е неговата история?
Преди да се впусна в описания на различни рецепти, трябва да отбележа, че е възможно това прословуто мазило изобщо да не е съществувало. Първите писмени сведения за неговата употреба са от 1456 година, когато баварският лекар Йоханес Хартлиб написва книга, посветена на "всички забранени изкуства, суеверия и магии". По това време, XV-XVI век, сред буржоазията и благородниците на Европа окултизмът претърпява своеобразно възраждане. Но именно през първата половина на XV век започват и гоненията на вещици - първоначално в югоизточна Франция и западна Швейцария, които по това време са съответно Бургундско и Савойско херцогство. Също така повечето рецепти за "вещерски мехлем" достигат до нас благодарение на християнски автори, чиято цел е да дискредитират това, което се прокламира като вещерство, като нещо отблъскващо, ужасяващо и грозно. Предполага се, че съставки като "кръв от прилеп" и най-вече "мас от некръстено пеленаче" са именно проявление на подобни опити.Много нео-паганисти се опитват да направят историята на "вещерския мехлем" дори още по-древна, като го свързват с описанията на различни видове магически мехлеми от античната литература. Особено много се цитира това на Апулей от "Златното магаре", тъй като там също става въпрос за чудодейна смес, която осигурява способност за летене:
"Един ден Фотида, крайно развълнувана, изтича при мене и ми съобщи, че нейната господарка, на която дотогава не помогнало нищо в любовта, щяла да се превърне в птица и да отлети така при обекта на своята любов. Затова да се приготвя предпазливо за наблюдение на това голямо събитие. И вече около първата нощна стража тя ме заведе с боязлива и тиха стъпка до оная горна стаичка и ме нагласи да наблюдавам през някаква цепнатина на вратата това, което се извърши по следния начин:
Най-напред Памфила съблича всичките си дрехи и тогава вади от някакво сандъче много бурканчета; на едно от тях маха капачето и взема от него мехлем, който дълго разтрива на дланите си, с него после се намазва цялата, от краищата на ноктите чак до върха на косите, дълго шепне нещо на лампата и размахва в трептящо движение своите ръце. Докато те потрепват леко, израства й мека перушина, развиват се и твърди пера, носът й се втвърдява в изкривен клюн, ноктите й се изкривяват. Памфила се превръща в бухал. Тогава тя издава печален крясък и подскача малко от земята, за да изпита себе си, след това се вдига нависоко и размахала криле, излита навън."[2]
Някои дори отиват още по-далеч, като се опитват да свържат изобщо употребата на растения съдържащи алкалоиди в миналото с "вещерски" практики. Това е твърде преувеличено, но също така е лишено от каквито и да било реални доказателства.
Но все пак, ще възразят повечето от вас, би трябвало да има и доза истина дори в пресилените писания на средновековните автори и художествените сведения на техните антични предшественици. Разбира се, употребата на психоактивни вещества е позната още от най-ранните етапи на човешката история. Античните източници ясно показват, че използването на билкови мехлеми за магически цели не е било нещо необичайно. Може да се предполага, че през Средновековието употребата и притежаването на лечебни мазила, които наистина са на основата на достъпната за всички животинска мас, е било демонизирано, за да удовлетвори нуждите на зараждащата се пропаганда срещу "вещици". Но да се търси паралел или дори някаква наследственост между описаните в древните антични творби мазила и "вещерския мехлем" само защото имат в състава си сходни растения е като да се твърди, че обредните хлябове в древния Рим са преки предшественици на торта "Сахер", само защото и в двете има брашно.
Какво точно е представлявал и как е действал "вещерският мехлем"?
Ако оставим настрана злокобните и почти легендарни съставки, като мас от малки деца, повечето рецепти за "вещерски мехлем" се състоят от две неща - мазнина за основа и растения, от които да се извлекат активните съставки. Най-често тези растения са:
Татул (Datura stramonium)
Черен блян (Hyoscyamus niger)
Мандрагора (Mandragora officinarum)
Самакитка (Aconitum spp.)
Бучиниш (Conium maculatum)
Общото между всички тях е, че имат в състава си различни алкалоиди, като особено внимание можем да обърнем на един - атропин. В малки дози, освен че има лечебни свойства той предизвиква и делириум, но в по-големи може да доведе и до смърт. Употребата на подобни отровни растения в мехлема е именно това, което предизвиква и "летенето". При досега си с кожата, алкалоидите в традиционно използваните за направата на "вещерски мехлем" билки активират епифизната жлеза, увеличава се нивото на мелатонин, като това води до състояние подобно на сън. Този, който е използвал мехлема изпада в нещо като транс и може да получи видения за това как лети над градове, гори и поля, докато все още е буден. Много от съвременните привърженици на "вещерския мехлем" обаче твърдят, че става въпрос не толкова за илюзия, колкото за истинска проява на астрална проекция, подпомогната от халюциногените. Според мен това твърдение е малко противоречиво, тъй като винаги ми се е струвало, че единствения сигурен резултат от използването на халюциногени за влизане в състояние на астрална проекция е, че никога не можете да разберете дали изобщо сте постигнали желания резултат или просто сте останали с впечатлението, че това се е случило.
Има ли вариации на "вещерския мехлем"?
В общи линии рецептите, които са документирани с десетки, следват споменатия модел - мазнина за основа и различни билки. Но със засилването на интереса към старите практики в средата на XX в. постепенно се появяват и рецепти за "безопасен мехлем за летене", т.е. такъв, който не съдържа никакви отровни съставки, които биха могли да ви убият, ако решите да си пробвате късмета като средновековна вещица. Един вид "безалкохолната бира" на мехлемите за летене, което прави подобни рецепти просто занимателни и любопитни, но реално погледнато безсмислени.
Обещах ви, че ще изброя и няколко рецепти. Първо нека се запознаем с две оригинални рецепти от Средновековието. Ще ви направи впечатление, че те съвсем не са точни - липсват всякакви грамажи, а много от наименованията на растенията са или неясни, или прекалено общи.
"За такива пътувания, както мъжете така и жените, а именно вещиците, използват мехлем наречен "unguentum pharelis". Те го приготвят от седем растения и откъсват всяко растение на деня, който се свързва с него. Така в неделя берат солсеквиум [3], в понеделник лунария, във вторник върбинка, в сряда меркулиарис, в четвъртък центрантус, в петък венерини коси. От това те правят мехлем като добавят кръв от птици и мас от животни, чиито имена аз няма да напиша, така че никой да не се разгневи от това. Тогава, когато поискат, те го разпръскват на пейки или столове, гребла или ръжени и летят върху тях. Това е истинска некромансия и е строго забранена." [4]
Johannes Hartlieb, "Das puch aller verpoten Kunst, ungelaubens und der zaubrey", 1456 год.
"Като варят детска мас в меден съд, те се отървават от водата, сгъстявайки това, което е останало. Тогава те го запазват и след това го варят отново преди употреба. С това те смесват целина, самакитка, тополови листа и сажди или сладък корен, блатен аир, очиболец [5], кръв от прилеп, лудо биле и мазнина. После намазват всички части на тялото, като първо ги трият, за да станат червени и топли и за да омекотят това, което се е стегнало заради студа. Когато плътта се е успокоила и порите са се отворили, те добавят маста (или мазнината, която я заменя)."
Giovan Battista Della Porta, "De Miraculis Rerum Naturalium", книга II, глава XXVI, 1558 год.
Добре е да се запознаем и с "безопасните", съвременни рецепти, които в общи линии биват два вида - мазнина с етерични масла или класическото мазнина с билки. Тук вече имате и точните мерки, но моят съвет е да не се изкушавате да ги изпробвате - приятен аромат можете да получите и от вашия съвсем обикновен крем за лице или парфюм.
"Нетоксичен летящ мехлем
2 капки масло от сандалово дърво
1 капка масло от жасмин
1 капка масло от бензое
1 капка масло от сушена кора от мушкатов орех
Добавете маслата към пчелен восък или маслена основа. Намажете тялото, преди да предприемете опит за астрална проекция."
Скот Кънингам, "Магически аромати, масла и отвари", София 2005
"Вещерски мехлем за летене
1/4 чаша свинска мас
1/2 ч.л. карамфилово масло
1 ч.л. сажди от комина
1/4 ч.л. изсушен очиболец
1/4 ч.л. изсушен див пелин
1/4 ч.л. изсушен магарешки бодил
1/4 ч.л. изсушена върбинка
1/2 ч.л. тинктура от бензое
С помощта на хаванче стрийте изсушените билки почти на прах. Загрейте маста в малък котел или тенджера докато се разтопи напълно. Добавете билките, маслото от карамфил и саждите към основата от мас и разбъркайте добре. Добавете тинктура от бензое като естествен консервант, разбъркайте по посока на часовниковата стрелка и оставете сместа да ври около десет минути.
Прецедете я през тензух в малък съд, устойчив на топлина, и оставете да изстине. Съхранявайте в хладилник, докато стане готова за употреба.
По време на нощ с пълнолуние, намажете слепоочията и третото си око с малко количество от мехлема преди да се впуснете в астрална проекция или магия за сънища."
източник: DailyWicca
ВНИМАНИЕ!!! Посочените рецепти и билкови съставки са споменати само с информативна цел. Използването им без предварителна консултация с компетентно медицинско лице може да доведе до сериозни здравословни проблеми и дори до смърт! В никакъв случай не се опитвайте да експериментирате с отровни или халюциногенни растения под каквато и да е форма!
Едва ли някога ще разберем дали действително средновековните вещици са използвали "вещерски мехлем", за да получават видения, свързани с техните духовни практики и вярвания или просто са били знахарки, притежаващи задълбочени познания за направата на лечебни билкови мазила. Както с всяко друго нещо, съвсем възможно е истината да е някъде по средата. За мен "вещерския мехлем" следва да запази легендарния си статут, а не да бъде част от инвентара на съвременния практикуващ. Разбира се, историческите сведения за него са безкрайно интересни и учените не би трябвало да ги подминават, но съм на мнение, че експериментирането с отровни растения, а още повече прилагането им без лекарски контрол върху тялото, трябва да си остане в Средновековието.
Източници:
[1] "Съкровищница на магьосничеството", Х. Уедек
[2] "Златното магаре", Апулей, София 1984
[3] Названието се използва за множество растения, уподобявани на слънце.
[4] Не е сигурно дали Хартлиб има предвид точно тези билки, тъй като той цитира популярни названия на растенията, а не точни, каквито използваме днес в науката.
[5] Тези три билки са отново по-скоро предположения. Най-несигурна е последната, която е определена просто като "петолистник".
History and magic of flying ointment
[1] "Съкровищница на магьосничеството", Х. Уедек
[2] "Златното магаре", Апулей, София 1984
[3] Названието се използва за множество растения, уподобявани на слънце.
[4] Не е сигурно дали Хартлиб има предвид точно тези билки, тъй като той цитира популярни названия на растенията, а не точни, каквито използваме днес в науката.
[5] Тези три билки са отново по-скоро предположения. Най-несигурна е последната, която е определена просто като "петолистник".
History and magic of flying ointment
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Преди да бъде публикуван Вашият коментар трябва да бъде одобрен от администратор.