Най-често срещани типове благовония

Благовонието, както вече изяснихме, е неразделна част както от магията, така и от религиозните практики. В тази публикация ще се спрем малко по-подробно на най-разпространените видове благовония, според типа им. Нямам за цел да обхвана всички възможности, а само тези, които са най-често използвани, а също така и най-достъпни на българския пазар. Ще се спра на три типа благовония - ароматните клечки и конуси и благовонията изгаряни върху въглени.

Ароматни клечки и конуси

Няма спор, че най-разпространеният тип благовоние е ароматната или индийска клечка (пръчица).

Можете да ги намерите почти навсякъде - в магазини за подаръци, в магазини за свещи, в хипермаркетите, в индийските магазини (съвсем логично), виждала съм да се продават ароматни клечки дори в магазини за дрехи. Предлагат се разнообразни аромати, цената е много добра, а употребата им е просто елементарна - клечката се пали, а после пламъкът се духва. Клечката започва да тлее и от нея излиза благовонен дим в причудливи форми, които могат да бъдат много полезни при концентрация, търсене на видения и др.

Първоначалната еуфория намалява малко, след като вече сте изпробвали няколко вида клечки и установите, че ароматът им се различава най-вече преди да ги запалите. Иначе всички имат подобен аромат, с някои по-характерни изключения. Огромна разлика в качеството има при различните фирми производители. Случвало ми се е да купувам клечки, които горят около 5-6 секунди гаснат, което е невероятно досадно, особено по време на ритуална дейност. Кои фирми са добри, за съжаление, ще трябва да установите от собствен опит.

Конусите имат същите качества като ароматните клечки, тъй като се изработват от едни и същи материали и се различават само по формата си. Конусите са по-компактни, но ми се струва, че като продължителност на горене отстъпват на клечките.

Ако сега започвате с магията, или пък просто искате да принасяте ежедневно благовонен дар на боговете или висшите сили, които почитате, то този тип благовоние е изключително подходящ.

Благовония изгаряни върху въглени

Тук нещата са малко по-сложни, но в никакъв случай трудни. Тъй като понякога просто няма как да се запали огън, за да се получат "истински" въглени, то можете да ползвате тези, които се ползват за наргилета. Продават се в удобни опаковки и са най-често кръгли (макар че съм срещала и правоъгълни, но кръглите са по-качествени). Могат да се закупят от магазини, в които се продават наргилета, а също така и от църковните магазини - тамянът се гори именно върху такива въглени.

Самото запалване на въглените е малко по-специфично. Препоръчвам ви да ползвате пинсети, с които да държите въглена, за да не се изгорите. Също така е хубаво, когато го палите това да става на открито, заради огромното количество дим, което се отделя при самото запалване. Използвайте запалка, защото може да отнеме известно време на въглена да се възпламени. Когато видите много искрици, разпространяващи се по целия въглен, значи сте го запалили. След като искрите се разпространят по цялата повърхност на въглена, той е готов за ползване.

Самият въглен не е благовоние. Използва се постоянната топлина, която той излъчва, за да се изгаря благовоние върху него, което става чрез посипване на благовонието върху горящия въглен. Самите благовония могат да бъдат смоли (тамян, смирна, борова смола и др.), сухи благовония (изсушени билки, цветя, подправки и др.) или смес от двете.

Разбира се, за използването на такова благовоние, ще ви е нужен подходящ съд. Ако нямате кадилница (отново можете да си набавите такава от църковните магазини), то можете да ползвате всеки керамичен съд, в който сте посипали малко пясък. Пясъкът е добра изолация, която не позволява съдът да се нагрее и така предпазва самите вас от изгаряне.

Предимството на този тип благовоние е, че получавате много естествено благовоние и имате възможност да правите и свои собствени, които да са подходящи за определени случаи. Лично аз предпочитам този вариант в практиките си.