На този ден – 26 октомври - Българската православна църква чества смъртта на Св Димитър Солунски, загинал за Христовата вяра и канонизиран от източноправославната църква. Според житието му той бил на висок военен пост при управлението на император Максимиан, който издал заповед всички християни да бъдат убити. Заради принадлежността си към тази вяра Св Димитър покровителствал преследваните християни и отказвал да изпълни заповедта на своя император. Според източниците, при връщането си от поход от източната част на Империята, Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещанията не помогнали. Димитър бил хвърлен в тъмница, а в последствие прободен с копие в 306 година.
Той е светец-войн и в иконографията най-често е представян да държи копие, което пронизва някакъв символ на злото. Интересно е да се отбележи, че в много от българските икони неговото копие пронизва Василий II Българоубиец или турчин, докато в гръцката иконография често жертвата е българският цар Калоян, в Русия - татарин и т.н. Това показва, че образът на злото се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в дадената културна и историческа среда.
Както видяхме от предишните празници, в народните представи нещата стоят по-различно. Димитровден е празник, който ознаменува важен поврат в годината, а именно настъпването на зимата. Ето защо това е и денят, в който се разпускат наетите сезонни работници – пастири, ратаи и пр., от където идва и другото име на празника (или на следващия ден) Разпус. На този ден приключвали и строителните дейности по новите къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.
В народните представи Св Димитър е вярван като по-голям брат на Св Георги, което се проявява и в подредбата на календарното време на българина – годината е разделена основно на два периода – от Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден. Това вярване е изразено в поговорката „Свети Георги лято носи, а свети Димитър – зима”.
Също като по-малкия си брат Георги и Димитър е вярван като конник – той е старец, който язди червен кон, а от бялата му брада се сипе сняг. Понякога двамата светци са изобразявани заедно в иконографията. Св Димитър се счита се за покровител на зимата, студа и снега, от където се извежда и връзката му със света на мъртвите. Интересно е да се отбележи, че вероятно поради това, на места той се смята и като брат на Архангел Михаил, който „взема” душите на мъртвите. Съботата пред Димитровден е Димитровска задушница, а за Димитровден се вярва, че „небето се отваря”.
На Димитровден се извършват и различни гадания за предстоящата зима. Ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена. Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома (полазник), добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.
Също както и при други светци почитани в България, представата за Св Димитър е формирана предимно от предхристиянски вярвания, които са били асимилирани в християнски контекст. Въпреки тази трансформация обаче, ясно личат езическите черти в култа към Св Димитър по нашите земи. Като това най-ясно се вижда в липсата на връзка между народната представа за светеца и неговото житие.
На този ден имен ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита. Честит празник на именниците!
Източници:
"Българска митология, Енциклопедичен речник", съст. А. Стойнев
Много се говори за връзката на свети Георги с тракийския конник, но не би ли трябвало да има същата връзка и със свети Димитър? Те действително се разглеждат като братя в народните вярвания, и двамата се изобразяват като конници с копия... Поне аз обаче не съм попадала на такава съпоставка. Както и дали цветовете на конете са от значение.
ОтговорИзтриванеВсъщност връзка има. Св Георги е пряк наследник както на иконографията на Тракийския конник, така и на празничната обредност, свързана с него. Народната представа за това, че Св Димитър и Св Георги са братя, както и тяхното изобразяване заедно има свой паралел и в предхристиянско време и това са т.нар. Дунавски конници.
ОтговорИзтриванеКолкото до цветовете на самите животни - да, със сигурност е търсена някаква символика. Какво значение има тя обаче, вече можем само да предполагаме.