Шипка (Rosa canina)

Вероятно ще е странно за някои от вас, но шипката е вид диворастяща роза и за това по нашите земи е позната и като див трендафил. Шипката е многогодишен, бодлив, силно разклонен храст със стъбла, които могат да достигнат от 1 до 5 m дължина. Цъфти в периода от май до юли, а цветовете са бледорозови до бели и с по пет венчелистчета. Най-добре познати и най-често използвани са плодовете, които узряват през есента. Брането на плодовете се извършва през септември, когато не са напълно узрели, а все още са червено-оранжеви на цвят, защото именно тогава са най-богати на витамин C и съответно най-лековити. В България шипката се среща из цялата страна на височини до 2000 m - гори, край реки, равнини и планини.

Преди да продължа с лечебните свойства и употребата на тази билка, искам да кажа и няколко думи за ролята й в българската традиционна култура. Шипката е най-популярна като едно от т.нар. самодивски растения, считани за опасни, тъй като под тях самодивите слагали своята трапеза. Ако някой се разболеел от самодивска болест, защото е спал под шипка или друго опасно дърво, до него оставяли питки с мед и босилек, за да умилостивят самодивите. Заради връзката си със самодивите, които са известни лечителки в българския фолклор, шипката също играе важна роля в някои лечебни обреди. Пример за това са някои обреди за разделяне на едномесеци (роднини, които са родени в един месец).

Отвара от шипкови плодове се използува в българската народна медицина при чернодробни, бъбречни и стомашни заболявания. червен вятър, болести на простатата, трудно уриниране, албумин, лошо храносмилане, атеросклероза, за ободряване, коклюш, високо кръвно налягане, главоболие, безсъние.

Плодовете на шипката са известни с голямото количество витамини и полезни вещества, които съдържат. Особеност при тях е, че съдържащия се в тях витамин С (доста големи количества, при това) е толкова устойчив, че даже и през зимата и под формата на сладко, мармалад или сироп се запазва!

Поради наличието на толкова много полезни съставки, шипките са особено полезни за човешкия организъм. Честно казано препоръчвам на всеки сам да направи едно по-подробно проучване за техните лечебни способности. Но най-общо казано плодовете на шипките имат диуретично, кръвоспиращо и запичащо свойство, понижават съдържанието на холестерол в кръвта, забавят отлагането на атероматозни плаки в кръвоносните съдове, укрепват кръвоносната система и са особено полезни при сърдечно-съдови заболявания. Те понижават кръвната захар, стимулират образуването на червени кръвни клетки, съдействат за укрепване и пълноценно функциониране на имунната система, главния мозък и щитовидната жлеза. Оказват особено добро влияние и върху кожата, както за профилактичното й третиране, така и за нейното ускорено възстановяване при различни кожни проблеми. Хубаво е да консумирате редовно шипки, защото те имат и превантивно действие и могат да ви помогнат да избегнете досадния грип тази година, както и пиенето на витамини под формата на таблетки.

Начин на употреба:

Отвара: 1 с.л. изсушен шипков плод се залива с 250 мл вряща вода. Вари се около 10-15 мин в захлупен съд. След като изстине се прецежда и се пие (както повечето лечебни отвари без да се подслажда) по 1/2 ч.ч. два пъти дневно преди хранене.

Запарка: При запарката съдържанието на витамини се запазва по-добре. 1 с.л. ситно нарязани плодове се залива с 1 ч.ч. вряща вода. Захлупва се и престоява така около 24 часа, по възможност на топло място. След прецеждане запарката може да се подслади с мед. Пие се по 1/2 ч.ч. два пъти дневно преди хранене. Може да се съхранява в хладилник.

Помнете, че използването на билки трябва да става след задължителна консултация с лекуващия ви лекар, защото иначе може да бъде дори опасно!