сряда, 19 декември 2012 г.

Картите Таро – кратка история


От всички гадателски методи, разпространени и популяризирани сред широката публика, картите Таро вероятно са най-екзотичния и най-вълнуващия. Виждаме ги на големия и малкия екран, в списанията, вестниците, в артистичните проекти на разни художници, а дори и в някои от любимите ни музикални клипове. Ето защо не е учудващо защо това е вероятно първият гадателски метод, с който се захващат и начинаещите. Жадни за прозрения в бъдещето, те много често пренебрегват нещо, което им се струва незначително - да се запознаят с историята на картите Таро.

А има защо, тъй като доста хора използват картите, смятайки ги за изключително древен гадателски метод. Според мен не е хубаво да живеем в заблуда и винаги трябва да търсим, доколкото е по силите ни, истината, особено що се отнася до гадателските методи, които използваме и обредите, които изпълняваме. Ето защо реших да ви запозная в общи линии с историята, стояща зад мистичните и очарователни карти Таро.

Известно е, че игрите с карти, произхождат от Китай, но навлизат в Европа някъде в края на 14 в. чрез Мамелюкската империя, заемаща голяма част от територията на днешен Египет. Въпреки, че не знаем какви са били правилата за игра, известно е че колодата на мамелюците останала почти непроменена в Италия. Още по това време боите били Мечове, Жезли, Монети (познати и като Дискове или Пентакли) и Чаши. Всяка боя имала по десет карти с номера и три „кралски карти” – Крал, Рицар и Паж, като по този начин колодата била съставена от 52 карти. Вариации се появили из цяла Европа – някъде променяли само названието на боите или пък дизайна, докато другаде създавали напълно нови колоди или напълно нови игри с тях.

Някъде към 1420 год. в Европа се заражда идеята за повече карти козове, предшестващи т.нар. Голяма аркана в Таро. Известно е, че първите карти наподобяващи Таро са били създадени между 1430 и 1450 година и са били разпространени в Милано, Ферара и Болоня в северна Италия. Това става благодарение на добавянето именно на такива „карти козове” към вече традиционното тесте за игра. По това време те биват наричани именно carte da trionfi – карти козове, а първото литературно сведение за съществуването на такива карти е съдебен запис от Ферара от 1442 год. Любопитно е да се отбележи, че най-старата запазена колода е нарисувана в средата на 15 в. за фамилията Висконти-Сфорца, управители на Милано по това време. В този период се развиват множество вариации на дизайна на картите, като дори има запазени колоди, като например популярната Сола Буска, но те са по-скоро атрактивни изключения на фона на общата картина.

Играта с Таро картите се разпространила от Италия към Франция, след това към Швейцария, Германия и други страни, като добила особена популярност в 16 и 17 в. През 1540 год. Франческо Марколини публикува това, което днес се смята за вероятно първата книга за гадания с карти. Въпреки това, картите описани там не се употребяват по познатия ни начин и сами нямат стойност като гадателски метод, а само помагат да бъде избран такъв. Интересен намек за различна употреба на Таро е едно сведение от Венецианската Инквизиция от 16 в., където се споменава, че вещиците използвали картата Дяволът, за да извършват своите сатанински ритуали. Няма доказателства дали това е истина или не, но отношението на църквата в общи линии продължава да бъде негативно спрямо Таро само и единствено в ролята му на хазартна игра, каквато тя действително е по това време.


През 18 в. Таро започва да се развива много по-разностранно и отвъд своята традиционна роля на средство за забавление. В този период колодите с карти придобиват едно по-дълбоко значение, като на всяка от тях бива дадено символично значение. През 1770 год. е публикувана и една от първите книги за гадания с карти. Неин автор е французинът Етейла, който популяризира и за пръв път влага окултно значение в Таро. Повечето от методите за гадания, познати ни от следващия век дължим именно на него, както и на още двама френски автори. Те правят връзка между 22-те коза и буквите в староеврейската азбука и по този начин ги свързват с Кабала, влагайки много по-широк смисъл в тях. Нещо повече тримата французи дори измислят фалшиви истории за новосъздадените от тях карти Таро, за да направят връзката им с Кабала по-достоверна. В тази своеобразна нова митология, читателят бива пленен от истории за посветителни обреди в Египет, юдейски мистицизъм и цигани номади. Ясно можем да видим как измислените истории на Етейла до ден днешен доминират в съзнанието на хората.

Но безспорно човекът допринесъл най-много за разпространението на картите Таро във вида, в който са сега е Артър Едуард Уейт. Предполагам много от вас ще останат учудени да разберат, че той не бил съгласен с идеите на Етейла. Уейт пише 

Не бива да бъда причисляван към тези, които са убедени, че има действително съответствие между староеврейските букви и символите на козовете в Таро.

Вместо това той се съсредоточава върху събирането на разнообразни сведения и символни значения, някои от които окултни, за Таро, за да стигне до собствена интерпретация. Самият Уейт твърди, че Таро са по-скоро мистичен, а не окултен инструмент, но неговата най-забележителна иновация е въвеждането на изображения и за картите с номера – това, което по-късно става известно като Малки аркани.

Колодата, създадена от Уейт става основа за по-нататъшното развитие на Таро. През 20 в. картите придобиват все повече и повече известност, като стават предпочитан инструмент на нео-паганисти, гадатели, различни ентусиасти и окултисти. Развиват се безбройно количество колоди с различни вариации в размера, формата, наименованието и разбира се изображенията на отделните карти. Така се стига до момента, в който вече имаме колоди с вампири, индианци, келти и египтяни, че дори и такива с анимационни герои. Картите Таро пленяват заради своята универсалност и разбираем език, което ги прави лесни за употреба. Те са и изключително достъпни: можете да си купите ваше собствено тесте (или дори да си направите такова), има издадени стотици книги на тази тематика, а съществуват вероятно хиляди интернет страници. И мисля, че едва ли би било пресилено да кажа, че днес картите Таро са почти толкова популярни, колкото преди няколко века когато са били една приятна и забавна игра, достъпна за всички.


Изображения от горе надолу:
1) Мамелюкска карта - Крал на Чашите
2) Колода „Сола Буска“ – Кралица на Чашите
3) „Слава“, Таро карта от 18 в.
4) А. Е. Уейт

Източници:
http://en.wikipedia.org/wiki/Tarot

Статията е публикувана за пръв път в онлайн списание "Змей Магесник", брой 3

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Преди да бъде публикуван Вашият коментар трябва да бъде одобрен от администратор.