Днес е Илинден!
В християнството св. Илия е единствения светец, който не умира, а се е въздига на небето жив в огнена колесница. Старозаветното житие на пророка споменава, че баща му видял насън как повиват сина му с огън и го хранят с пламък. Живелият през 9 век пр. Хр. Илия пророкувал суша и глад на непозналите Христа езичници, но благодарение на молитвите му завалял дългоочакван дъжд. За него проф. д.и.н., ст.н.с. II ст. Валерия Фол казва:
„Свети Илия е старозаветен пророк, който се е възвисил жив на небето. Пророк, който наследява хетското ураническо божество, слънчевия култ и свещените места, свързани със слънчевия култ и върховното небесно божество. В цялото Средиземноморие, в Гърция, България, Сърбия Свети Илия е на много високи места. Той винаги е нависоко, на място с прекрасна гледка, а неговите параклиси са разположени задължително така. Често той е в равнопоставена двойка със Света Марина и това се наблюдава по цялата българска територия. Параклисите на Свети Илия обикновено са на стари, предхристиянски, тракийски свещени места. Те непрекъснато се поправят, реновират, наблизо има извор, който е свещеният извор на съответното място”.
В народните представи св. Илия е един от четиримата братя светци, на който при подялбата на света се паднали небето и гръмотевиците, което я ясно засвидетелствано в песенния фолклор:
Ка делиа четири светии
ка делиа делба разделна
разделна делба на небеси.
Дел се падна на свети Никола:
падна му се по море да оди
да си оди по море, по Дунав,
да си оди гемии да крепи.
Дел се падна на свети Йована:
падна му се кметство, богомолство.
Дел се падна на светия Петар:
падна му се райните ключове,
да си стои на райните порти,
да си стои рай да си отвара
да отвара и па да затвара.
Дел се падна на свети Илия:
падна му се летни гръмотеви
падна му се летни трескавици
да си лети изпод ясно небе,
да си лети по темни облаци.
(БНТ, т. 4. е. 861. Софийско)
Светецът, също както братята си преследва ламята, която пасе житата, със златна колесница, теглена от четири бели коня. Светкавиците са неговите огнените стрели, които хвърля по ламята, или огънят, който излиза изпод краката и от ноздрите на конете му. Вярва се също, че св. Илия дава дъжда и росата. Заради неговата власт над гръмотевиците, народа го нарича Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодол и счита, че той е силен, властен и сръдлив, за това към него се подхожда с голямо уважение. Като жертвени животни на св. Илия се колят петел, овен, бик, а преди години – елен, всичките, от които имат соларна символика и се свързват с властта на светеца над небето. Съществува и легендата, че преди еленът сам е идвал от гората в селото и е лягал, за да бъде жертвопринесен. На много места стария петел, за да бъде заменен от нов, се коли на прага на къщата и по него гадаят за плодородието, късмета на къщата и за предстоящите женитби на младите. В планинските части на Южна България за общоселския курбан се коли бик – като задължително това се извършва по всички правила, животното е обърнато на изток и е украсено с венче от цветя, най-вече трендафил.
Извършват се интересни ритуали и наричания, свързани с ергенуването - например "опасване" на ергените. Този ритуал е своеобразно "подмладяване" на ергените в селото, подобно на петлите в двора. Вечерта на 20 юли по време на хорото най-старият ерген взема червен пояс от майката на най-младия момък и го опасва надясно с думите: "както се усуква поясът, тъй да се сучат момите край него".
Според друго поверие на днешния ден не трябва да се влиза в морето, защото то взема курбан за светеца. Вярва се, че ако на този ден гърми, орехите и лешниците ще бъдат празни и ще настъпи суша.
Цялостната характеристика на митологичния образ на св. Илия и голямата разлика между него и християнската представа за светеца, ясно показват, че той е наследник на езическите богове на гръмотевиците, дъжда, небето, като Зевс, Перун, Тангра, като древните езически представи постепенно са се приспособили към новата религия и са се запазили в паметта на народа, макар и леко видоизменени.
Източници:
http://www.focus-news.net/?id=f16220
"Българска народна митология", Ив.Георгиева
"Българска митология, Енциклопедичен речник", съст. А. Стойнев
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Преди да бъде публикуван Вашият коментар трябва да бъде одобрен от администратор.