Понякога губя представа за времето и празниците просто ме изненадват. Появяват се съвсем неочаквано от монитора на компютъра, както примерно днес, когато от някаква статия ми съобщиха, че е Кръстовден. Винаги са ме забавлявали подобни статии, в които е неизбежно да не забележите, че винаги са разделени на две части: „църквата отбелязва празника” и „по народен обичай на този ден”. Интересно е, че след толкова години честване на даден празник в християнски контекст, ние все още разделяме едното, църковното честване, от другото, народното дори и за такива празници като Кръстовден. Какво всъщност се празнува на Кръстовден или както е по канон „Въздвижение на Светия кръст Господен”? Според църковното предание Света Елена – майката на император Константин Велики, бидейки ревностна християнка, се отправила към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните. Разбира се, усилията й се увенчали с успех. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. По чудодеен начин се разбрало кой кръст е Христовият, когато чрез докосване с един от тях бил възкресен наскоро починал човек.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. Тъй като на този ден се били събирали хиляди поклонници, епископът го повдига или го "въздвижва", за да могат всички да го видят. Именно от това "въздвижение" получава своето име и празникът.
Както може да се предполага, Кръстовден, наричан още Летен Кръстовден (Йордановден е Зимния), носи малко по-различно значение в представите на хората. Вярва се, че именно на този ден свършва лятото и идва есента. Няма как да не се сетим за астрономическия край на лятото, който е Есенното равноденствие, което в зависимост от годината се пада на 22 или 23 септември. Във връзка с това трябва да отбележа, че по стар стил Кръстовден се е падал на 27 септември, което е по-реалната дата на празника заради абсурдността на въвеждането на новият стил в календара на българите (за това някой друг път). Народът знае, че на Кръстовден слънцето поема своя път обратно по небето – от най-високата си точка надолу, така денят започва да намалява. Така смислово празникът придобива съвсем друго значение и под християнският му облик лесно можем да разпознаем една много по-стара традиция свързана със селскостопанския цикъл и астрономическите явления. В зависимост от природно-климатичните особености Кръстовден се определя като за начало на есенната сеитба, бруленето на орехите и по-специално за начало на гроздобера.
Празникът е свързан с определени забрани, но забраната за работа не е между тях. Спазва се строг пост, който на места се възприема по съвсем различен начин – вярва се, че предпазва от болки в …кръста. В някои природопски и тракийски селища се е спазвала забрана за ядене на червено грозде и червена диня. Интересен обичай е обхождането, което попа прави по къщите. Той благославя къщата и селскостопанските пристройки в дома, а също така „слага кръст” на трапезата, поднесена върху нова покривка. Това обредно действие придобива още по-голяма яснота ако знаем, че кръстът е соларен символ. Стопаните даряват попа с определени дарове – варива и зеленчуци и най-вече жито от новата реколта.
В този ден се организират и общоселски събори, семейни и лични обреди за здраве, на които колят курбани за здраве. Случват се първите есенни седенки и хора, а с тях се отбелязва и началото на активния предбрачен сезон. В източна Тракия на тези седенки момците изпълняват обичая Джамала (камила) с характерната за обреда игра, символизираща смърт и възкръсване на обредната фигура, изобразяваща животно.
Имен ден днес празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, но също така и Ставри (от гр. Σταυρός - кръст).
Източници:
снимка: http://www.lostbulgaria.com/
"Българска митология, Енциклопедичен речник", съст. А. Стойнев
http://bgkulinar.net/calendar.php?calid=2060
Хубава статия, достатъчно информация да зная нещичко за утрешния ден.
ОтговорИзтриване