Нощви

Много е учудващо, че повечето хора, дори и тези, които не се занимават с окултизъм, знаят какво е например мандрагора, но почти никой не е наясно какво са нощвите. Още по-интересно е, че допреди 50-60 години, не е имало къща в България, където да няма този така жизнено необходим домакински уред. Нощвите представляват дървено корито, в което се е месел хлябът. Това ги прави не само неразделна част от покъщнината на българина, но и от магическата обредност и особено тази, свързана с хляба. За това до колко е важен за народа ни хляба, можете да прочетете от статията на Иваничка Георгиева "Хлябът на българина: хляб без квас, хляб с квас".

Според народните вярвания костенурката е произлязла от нощви. Една легенда разказва как млада невеста не дочакала свекъра си да се върне от нивата и, противно на обичая, първа опитала прясно изпечения хляб, който била приготвила. След известно време обаче осъзнала грешката си и горко съжалила. От срам тя седнала върху кръга за хляб и се похлупила с нощвите, молейки се на Бог да я превърне в някакво животно, за да избегне унижението. Бог се смилил над нея и я превърнал в костенурка.

Нощвите играят важна роля на такива празници като Гергьовден, когато се окичват със зеленина, за да могат да придадат живителна сила на хляба. Те са и един от основните елементи при обичаят "Пазене на квас" в Средна Северна и Североизточна България, който се изпълнява срещу Игнажден. Тогава жените месят тестото, но с гръб към самите нощви.

Също както хлябът, който се приготвя в тях, нощвите са на особена почит в дома на българина. Считало се е за особено голям грях да стъпиш в нощви, било то и по невнимание. А ако домашните допуснат животно да прескочи нощвите, се е вярвало, че голямо нещастие ще застигне дома.

На някои места нощвите са се предавали по наследство - от свекървата на младата невеста, като свещен предмет, символизиращ дома и семейното щастие.