вторник, 20 септември 2011 г.

Есенно равноденствие


Чудили ли сте се кога точно свършва лятото и почва есента? Това се случва именно на датата на астрономическото събитие, познато ни като Есенно равноденствие. Това е положение при което, в следствие на движението на Земята спрямо Слънцето, денят и нощта са равни по продължителност. В миналото, когато промените в климата са били от изключителна важност за реколтата, хората са почитали деня на Есенното равноденствие като момент с особено значение. Тогава са се устройвали едни от основните календарни фестивали и се извършвали важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.
В този ден Слънцето от най-високата си точка, започва да слиза по небосвода и дните започват да стават по-къси. Последната реколта се прибира от полето и хората вече съзнателно започват да се приготвят за идващата зима. Това е и моментът, в който на места, според климатичните особености, започва и гроздобера. Звучи ви познато? Разбира се! Това е защото в българската традиция Есенното равноденствие се отбелязва с празника Кръстовден. Вярва се, че на Кръстовден слънцето стига междата, откъдето бавно започва пътят към зима. Денят и нощта „се кръстосват" и бележат началото на тъмния период на годината. Това е и денят, в който змейовете се прибират високо в планините, за да прекарат зимата в своите пещери.
По същия начин, според старогръцките вярвания, по това време Персефона трябва да слезе при своят съпруг Хадес в подземното царство, където да прекара останалите 6 месеца от годината. Тогава нейната майка богинята Деметра започва да тъгува за дъщеря си и заради своята тъга не позволява на растенията да поникнат, като по този начин довежда зимата на земята. Именно по това време на годината през тогавашния месец през Боедромион (Септември/Октомври), се провеждат и Големите Елевзински мистерии, посветени на култа към Деметра и Персефона.
През есента се е провеждал и друг античен празник, който много напоня за бъларския Кръстовден, или както е наричан на места Гроздобер. Това е била Осхофориа (Oschophoria), атически фестивал на виното, организиран в чест на бог Дионис и Ариадна, а според някои други източници в чест на боговете Дионис и Атина. Въпреки, че няма конкретни сведения, кога точно се е провеждал този празник, то връзката му с гроздето и гроздобера, както и подобието му с българския традиционен Кръстовден може да ни наведе на размисъл.
Вероятно най-разпространената представа за Есенното равноденствие сред българите, занимаващи се с окултизъм, е тази за т.нар. Мейбон (Mabon, но произнасящ се MAY-bon). Това име е избрано през 1970 в чест на герой от уелската митология и литература (Mabon ap Modron). Въпреки това, че е базиран на древни практики, в своята същност Мейбон не е древен празник. Той се празнува от модерните езичници (нео-паганисти) и уикани, като празник на жътвата. Листата почват да капят, природата започва да умира, а Богинята се трансформира в старица.
Независимо от вашите вярвания, това е време за размисъл и постигане на баланс, време, в което трябва да бъдем благодарни за плодовете, които сме пожънали през изминалата година. Есенното равноденствие тази година се пада на 23 септември по обяд, така че имате цели три дни да потърсите повече инфорация за празника и да се подготвите за неговото посрещане.
Весел празник!
Източници и допълнителна информация:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Преди да бъде публикуван Вашият коментар трябва да бъде одобрен от администратор.