"Практическа магия"

На книжния пазар, особено в България, има изключително разнообразие от окултна литература, която е писана с единствената цел да бъде продавана. В подобни книги липсват достоверни описания, а дори нещо да бъде определяно от авторите им като исторически обосновано, то всеки, който е внимавал в час по история може да забележи, че подобно нещо просто няма. Изпълнени с ритуали за медитация, релаксация и някой и друг ритуал копиран от интернет, или само плод на желанието на автора да напише нещо мистично, подобни книги не само не спомагат на начинаещите, а напротив – пълнят им главите с абсолютни небивалици. Книгата на Лиана Грийнауей "Практическа магия” е изключително добър пример за това.

Взех си книгата сравнително скоро и въпреки, че ми е ясно, че този тип книги са доста несериозни, още на уводната част останах потресена от съдържанието. Там авторката приравнява всички древни религии в една, която според нея е уика (създадена в първата половина на миналия век), обяснява древни традиции, за които съм слушала по-добра информация от учителите си и това, което мен лично направо ме втрещи - изречението:

"Не може да се посочи от кога датира езичеството, знае се единствено, че е съществувало преди християнството.”

На това твърдение всеки здравомислещ човек би застинал в недоумение. В крайна сметка в археологията, макар да няма прецизни доказателства от кога датира езичеството, се знае, че най-старият езически храм се намира в югоизточна Турция, нарича се Гьобекли тепе и е датиран около 11,000 г.пр.н.е. Да не говорим, че доста неща се знаят за езичеството, освен това, че е съществувало преди християнството!!!

Книгата продължава в същия дух. Можете да видите малко след частта, озаглавена "Как да медитираме”, че всъщност "това няма нищо общо с медитацията”. В друга част авторката ни убеждава, че всъщност магьосниците трябва да имат определена тарифа за това, което правят, при положение, че това НЕ е така.

В раздела за любовна магия срещаме предупреждението:

"Никога не правете магия, ако се съмнявате, че няма голяма вероятност човекът, към когото е насочена, да се заинтересува от вас. Би трябвало и двамата да имат еднакъв интерес един към друг – не само единият.”

Тук неминуемо излиза въпроса – "След като чувствата са споделени, защо да правим изобщо магия???”

А за тези, които заблудени от честата употреба на "вещица” и "уика”, са помислили, че ритуалите в книгата са езически, или поне базирани на езически традиции, трябва да ви разочаровам. Книгата описва ритуали, боравещи с имена на ангели и архангели, което веднага я причислява или към християнството или в най-добрия случай към т.нар. Церемониална магия.

"Практическа магия" на Лиана Грийнауей е не само комерсиална в своята същност, но освен това представлява изкривено представяне на факти, широко известни в публичното пространство. А на всичкото отгоре преводът на книгата е под всякаква критика! Без ни най-малко да се замисля, мога да твърдя, че тази книга НЕ ви е нужна.