четвъртък, 30 юни 2011 г.

Петровден



Петровден е един от многото празници, включени в народния календар, които въпреки уж християнските си корени, имат много по-изразени предхристиянски черти - обредната трапеза, жертвоприношението за плодородие и т.н.


Петровден, според православния календар се чества на 29 юни. На този ден църквата възпоменава благоговейно страданията на светите апостоли Петър и Павел. Ако изходим от името празникът набляга върху Свети Петър, който е считан за най-ревностният последовател на Иисус. Свети апостол Петър бил неук и беден рибар от град Капернаум, който се намирал на брега на Галилейското езеро. Неговото еврейско име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава "камък", получава от самия Иисус, след като се присъединява към учениците му. Св. Петър става фундаментална за църквата фигура, заради думите на Иисус отправени към него: "Блажен си ти, Симоне... Аз ти казвам: ти си Петър (Petrus), и на тоя камък (petra) Аз ще съградя Църквата Си" (Мт. 16: 16–18). Този цитат от библията става една от основните причини, поради които римокатолическата църква обявява Св. Петър за първият папа, като по този начин се идентифицира с него, с делата му, а по този начин и с Иисус. Те считат, че Петър е първият камък на църквата, нейната основа. При Източната православна църква нещата не стоят така. Там тълкуват този цитат по следния начин:


На "този камък" (petra), сиреч на казаното от теб: "Ти си Христос, Синът на живия Бог", на това това изповедание ще създам Църквата Си. Защото "ти си Петър": от "камъка" (petra) идва името Петър (Petrus), а не от името Петър (Petrus) се нарича "камъкът" (petra), по същия начин, както от Христа идва името християнин, а не от християнина – Христос.


Или че основата, на която Иисус иска да изгради „църквата” си е именно признанието на вярата, което Петър прави, а не самата му личност.


В крайна сметка църквата отделя на апостолите Петър и Павел огромна роля, тъй като те са едни от най-важните фигури за християнската религия, те са тези, които след смъртта на Иисус разпространяват думите и посланията му по света. Денят, в който се отбелязва делото на свв. ап. Петър и Павел, слага край и на т.нар. Петрови пости.


В българската народна вяра нещата стоят по малко по-различен начин. Българинът вярва, че Св. Петър и Павел са братя. Единият, от които по-добър – Св. Петър, а другият по-лош – Св. Павел. Според българина Св. Петър е един от петима братя юнаци, на който при подялбата на небето и земята се паднало да пази ключовете за райските порти. На 29 юни народът почита Св. Петър и обредността на този ден е свързана най-вече с опазването на реколтата. Петровден бележи, според района, или началото или края на жътвата, а също така слага началото на редица летни празници, наречени горещници. Това са празниците, свързани с почитането на светците, които управляват времето в представите на българите - градушките, сушата, влага, слънце.


Този ден е особено важен, тъй като благополучието на хората е зависело от това каква е реколтата. Вярва се, че „сам свети Петър видял как хората жънат и грабнал сърпа да им помага”. Вероятно най-важният ритуал свързан с този празник е т.нар. Петровско пиле, което е един вид жертва, която цели да осигури добра реколта и нейното съхранение. На места Петровското пиле се коли в средата на селото, на площада. С това пиле се е отговявало след постите.


Друг особено важен елемент от Петровденската обредност са ябълките, и най-вече с ранния сорт „петровки” – вид дребни ябълки със сладко-кисел вкус. До Петровден съществува забрана да се ядат ябълки. Вярва се, че на този ден жени, които имат починали деца трябва да поднесат в жертва петровски ябълки без да опитват от тях. Съществува легенда, че в рая душите на мъртвите деца са мушички, които обикалят около ябълково дърво. Св Петър ги пази и позволява плодовете да се берат само от тези, чиито майки са дали жертва ябълка на Петровден. В народните представи тази практика е обоснована заради семантичната връзка на ябълката със света на мъртвите, а също и заради вярването, че ябълката е и символ на плодородието.


Източници:

Стойнев, А. „Българска митология – енциклопедичен речник”



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Преди да бъде публикуван Вашият коментар трябва да бъде одобрен от администратор.