сряда, 8 юни 2011 г.

Заклинание или народна песен?

Искам да споделя с вас една народна песен, в която може да се види предполагаемо описание на любовна магия, в която се използват билки. Преди самата песен, ще споделя и т.нар. българска любовна магия, базирана на тази песен, която съм срещала в някои съмнителни окултни сайтове и форуми. Текста в песента представлява начина, по който са си представяли хората дейността на магьосницата, като въпреки, че е базиран на реални практики, не може да се счита за такава, защото това е просто песен. Твърдението, че това е автентично българско любовно заклинание, НЕ Е ВЯРНО, а е елементарна мистификация, разпространила се в интернет. Искам да ви обърна специално внимание на това, за да можете в бъдеще, ако срещнете нещо подобно да имате предвид, че е по-вероятно да е измама. Магическите практики в българската традиция се пазят много ревностно от своите приносители, поради което има писмени сведения за много малко от тях. Но нека видим въпросното "заклинание":

"Заклинанието има най-голяма сила на новолуние и в дните след новолунието.
Не го правете по време на пълнолуние и дните след него.
Спецификацията на заклинанието включва купуването на нова купа - за предпочитане от глина или порцелан. Не се препоръчва дървена, стъклена или метална.
Налейте в купата чиста питейна вода, ако може от извор. Ако се съмнявате в чистотата на извора, използвайте минерална вода.
За допълнително подсилване на ритуала, можете да използвате вода като извършите "Спускането на Луната".
Прибавете към водата по възможност свежи листа от омайниче и мента.
Затоплете водата леко, бъркайте много бавно, повтаряйки думите:

Радо ле, магьоснице ле!
Ново е гърне купила,
Турнала й билки да вари
Варила и наричала:
Омано, омай ми либе!
Върти го, завърти либе!”
Пустата дюлюлянката,
Дюлюлянко, задели либе
от пътя, от кръстопътя.
При мене либе да дойде
Двамата да се земиме.

След не повече от около половин час преустановете затоплянето на водата и разбъркването на отварата.
Оставете купата на открито (на балкон или отворен прозорец).
Рано сутрин преди изгрев слънце изцедете билките. Изпиите водата, а отделените листа изсушете напълно. Завържете ги в плат и си ги носете в малка кисия до следващото новолуние, след което им изкажете предварителната си благодарност гласно и ги поставете върху земята на някое тихо кътче.
А до тогава се стремете към повече контакти с любимия човек.
"

Както ще видите по-късно имаме едно почти добро описание на песента. Впечатление прави поместеното след това "Спускане на Луната", което от своя страна няма нищо общо с традиционната българска магия. Предполагам е споменато тук поради вярването в българския фолклор, че магьосниците са способни да "доят месеца" или да "свалят месеца/месечината", което до известна степен е близко със разпространеното на запад "Сваляне на Луната", или както е тук "Спускане на Луната". Но като същност двете неща са коренно различни. В уика "Свалянето на Луната" е практика, която цели получаването на част от енергията на луната от този, който я извършва. Докато в българската традиционна магия, свалянето на месеца се прави, за да се обере каймака от млякото на чуждите крави, а в някои случаи и просто, за да се покаже силата на магьосницата. Чрез такива магически действия в българския фолклор се обясняват лунните затъмнения.

Билките, които са описани в "заклинанието" не са включени в песента, последвалите действия - пиенето на водата, изсушаването на билките и носенето им като амулет, отново са пълна измислица, повлияна отново от чужди практики.

Какво е описано всъщност в песента?

Магьосницата събира нужните й билки, в случая оман, вратига и дилянка, вари ги в ново гърне и нарича заклинателната формула над тях. След като така приготвената отвара е готова, тя поръсва с нея момъкът, който иска да омагьоса. Ето и самата песен:

МОМА ОМАГЬОСВА ЛИБЕТО СИ

Сенки из невиделица

Рада си нива женеше,
на нихне нива голяма;
женала, що е женала,
че си жетвата остави,
отиде Рада за билки,
билките да си набере:
омана и въртигата,
пустата дюлюлянката.
А омана е набрала
на личен ден ми Гергьовден,
а въртигата, е набрала
на личен ден ми Еньовден,
а дюлюлянка й набрала
на личен ден ми Петровден.
Радо ле, магьоснице ле!
Ново е гърне купила,
че си огъня наклала;
турнала й билки да вари,
варила и наричала:
"Омано, омай ми либе!
Въртиго, завърти либе!
Пустата дюлюлянката,
дюлюлянко задели либе
от пътя, от кръстомпътя,
при мене либе да дойде
двамата да се земиме!"
Либе из пътя вървеше,
дюлюлянка либе задели
от пътя, от кръстомпътя,
че го при Рада насочи.
Либе при Рада отиде,
Рада на либе думаше:
- Хайде, либе, да те наръся,
много е, либе, горещо,
та да се, либе, разхладиш.
Че си го Рада наръси, -
като го Рада наръси
либе се не разхладило,
ами се още сгорещи,
че си при Рада отиде,
отиде да я пригърне.
Либе си Рада пригърна
и си на нея думаше:
- Радо ле, магьоснице ле!
Че как ме, Радо, магьоса,
та ме от пътя отдели,
от пътя, от кръстомпътя?
Рада на либе думаше:
- Ази те, либе, не деля,
ами те, либе, отделят
моите билки хубави:
омана и въртигата,
пустата дюлюлянката.

Надявам се тази информация да е била полезна за вас!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Преди да бъде публикуван Вашият коментар трябва да бъде одобрен от администратор.